Решение № 203 от 11.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330116945 по описа за 2021 година

Предмет на делото са искове по чл. 124 ГПК вр. с чл. 537, ал.2 ГПК и чл. 108 ЗС;

Ищец И. К. К. чрез адв. М. Г. заявява, че е единствен наследник по завещание на С.А.М. починал на 05.04.2016г. в гр. Пловдив като с универсално саморъчно завещание от 09.05.2007г. покойния завещал на ищеца всичко, което притежава – движимо и недвижимо имущество като завещанието било обявено от *** Т.К. с рег. № *** от НК съгласно протокол рег. № ...г. по нот. дело № .../... вписано в СлВп – Пловдив като акт №..., том ... на ...г.

По силата на завещанието ищецът се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на гр. П. с административен адрес: гр. П., ул. "З." №... с площ от *** кв.м ведно с разположените в този имот сграда с идентификатор № ***** с площ от ... кв.м., бр. етажи – ..., предназначение еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор № ***** с площ от ... кв.м.., бр. етажи – ... с предназначение складова база.

Така описаните имоти били придобити от завещателя С.М. по силата на наследяване от неговия брат П.А.М. починал на 30.04.2003г., който ги придобил въз основа на съдебна делба по гр.д. № 1650/1986г. по описа на ПРС;

Твърди се, че единственият наследник по закон на С.М. е ответник Е. Д. П., която се явява негова първа братовчедка и която била уведомена за завещателното разпореждане, но 1 не пожелала да зачете волята на покойния като установила фактическа власт върху имотите и не допускала ищеца до тях.

С констативен нотариален акт № *** на *** Е.А. с рег. №... от НК ответник Е. П. вписан преди завещанието е била призната за собственик на процесните имоти на основание наследство от П.А.М. като с покупко-продажба от 07.11.2016г. оформена в нот. акт №... на *** рег. №... Е.А., П. е отчуждила в полза на сина си – ответник Ц. З. Ц. цялата сграда с идентификатор № ***** ведно с ½ ид.част от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***** с право на купувача на реално ползване на ... кв.м. от дворното място в лицевата част откъм улицата при продажна цена от 12 000 лева, която не е изплатена в момента на сделката, а следвало да се плати в 3- годишен срок от дата 07.11.2016г.

Твърди се, че съгласно влязло в сила Решение по гр.д. № 3024/2016г. по описа на Окръжен съд – Пловдив са били уважени исковете по чл. 124 ГПК и по чл. 108 ЗС спрямо Е.

П. досежно останали имоти, които влизат в наследствената маса като конкретно исковете са касаели ½ ид.част от ПИ с идентификатор № ***** и цялата сграда с идентификатор № ***** като ищецът се позовава на обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо относно факта на придобивното си основание.

Поддържа се наличието на правен интерес за ищеца да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответниците, че Е. П. не е притежавала правото на собственост върху сграда с идентификатор № ***** ведно с ½ ид.част от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *****, а от там и не би могла да ги прехвърли на сина си ответник Ц. З. Ц. към 07.11.2016г. като се иска да се признае за установено по отношение на последния, че ищецът е собственик въз основа на завещателно разпореждане оформено в универсално саморъчно завещание от 09.05.2007г. на С.А.М. починал на 05.04.2016г. върху сграда с идентификатор № ***** ведно с ½ ид.част от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № ***** и да се предаде владението им.

На основание чл. 537, ал.2 ГПК е заявено искане за отмяна на констативен нотариален акт № *** на *** Е.А. за право на собственост в частта му в която ответник Е. Д.

П. е призната за собственик на сграда с идентификатор № ***** ведно с ½ ид.част от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № *****

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник Е. Д. П. чрез адв. В. К. в срока за отговор по чл. 131 ГПК взема следното становище:

Първо, заявява искане за отделяне на исковете в отделни производствата тъй като същите нямат връзка помежду си;

Второ, заявява възражение за недопустимост на предявения поради липса на правен интерес за ищеца от заявения отрицателен установителен иск;

По съществото на спора: а/ възразява, че саморъчното завещание е недействително и не легитимира ищеца 2 като собственик на процесните имоти, не са спазени императивените изисквания на чл. 25 ЗН и не са налице основанията на чл. 42, буква „б“ и б. „в“ ЗН и чл. 43, ал.1, буква „а“ По фактите: възразява се срещу твърдението, че П. е била уведомена за завещанието, такова уведомяване е било извършено с исковата молба по гр.д. № 3024/2016г. по описа на ПОС; поддържа се че цената по покупко-продажбата от 07.11.2016г. е изплатена;

Оспорва се искането за отмяната на т.3 от констативен нотариален акт № *** тъй като съдържа описание и на други имоти извън процесните.

Иска се отхвърлянето на иска; Ангажират се доказателства. Претендират се разноски;

Ответник Ц. З. Ц. чрез адв. Г. Д. поддържа изложеното от отв. П. за съвместното разглеждане на предявените искове.

Оспорва основателността на иска по чл. 108 ЗС като поддържа: първо, че саморъчното завещание е недействително и не легитимира ищеца като собственик на процесните имоти, не са спазени императивените изисквания на чл. 25 ЗН, не са налице основанията на чл. 42, буква „б“ и б. „в“ ЗН и чл. 43, ал.1, буква „а“ като: неясен е автора на документа, в текста са положени няколко подписа от едно и също лице, в документа има задрасквания, подчертавания и недовършени думи и поправки, документът е антидатиран, мотивът за извършеното завещателно разпореждане не е чувство на благодарност; второ, завещателят не е бил в състояние да действа разумно и не е бил способен да завещава; трето, оспорват се пределите на действието на СПН по решението постановено по гр.д. № 3024/2016г. по описа на ПОС, липсва идентитет в страните; четвърто, фактът относно завещателната дееспособност на праводателя на ищеца не е установен със СПН съгласно диспозитива на влязлото в сила решение‘ пето, заявява се възражение за придобИ.е на процесните имоти въз основа на кратка 5-годишна придобивна давност и по чл. 82 ЗС – присъединено владение на праводателя си; Иска се отхвърлянето на иска. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

С Определение № 2029/23.02.2022г. съдът се е произнесъл по възражението на ответник Е. Д. П. за недопустимост на предявения поради липса на правен интерес за ищеца отрицателен установителен иск.

Ищецът има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск тъй като отрича правата на ответник П., които са констатирани с нот. акт № *** и поради това, че тези права са прехвърлени на ответник Ц., респ. според ищеца именно той е собственик въз основа на завещателно разпореждане оформено в универсално саморъчно завещание от 09.05.2007г. на С.А.М. на тези права в отношенията си с приобретателя по нот. акт № ***г.

Съгласно тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва – какъвто е настоящия случай като оспорването на ищцовото право е наличието на констатирани с нот. акт № *** права за отв.

П., които ищецът цели да отрече със сила на пресъдено нещо – така и Решение № 1229 от 9.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5349/2007 г., II г. о., ГК поради което и възражението за 3 недопустимост е оставено без уважение;

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК след като взе предвид становищата на страните намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото е установено, че с универсално саморъчно завещание от 09.05.2007г. покойния С.М. е завещал на ищеца всичко, което притежава – движимо и недвижимо имущество като завещанието било обявено от *** Т.К. с рег. № *** от НК съгласно протокол рег. № ...г. по нот. дело № .../... вписано в СлВп – Пловдив като акт №..., том ... на ...г

Следователно, по силата на завещанието ищецът се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор № ***** по действащата КК и КР на гр. П. с административен адрес: гр. П., ул. "З." №... с площ от *** кв.м ведно с разположените в този имот сграда с идентификатор № ***** с площ от ... кв.м., бр. етажи – ..., предназначение еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор № ***** с площ от ... кв.м.., бр. етажи – ... с предназначение складова база. Така описаните имоти е установено, че са били придобити от завещателя С.М. по силата на наследяване от неговия брат П.А.М. починал на 30.04.2003г., който ги придобил въз основа на съдебна делба по гр.д. № 1650/1986г. по описа на ПРС;

Неснователни се явяват направените от ответниците възражения по чл. 25 ЗН вр. с чл. 42, буква „б" и б. „в" ЗН и чл. 43,. ал.1, буква „а” вр. с чл. 13 ЗН – приетата съдебнографологична експертиза с вещо лице С. С. е категорична, че ръкописният текст подписа, положени под завещателното разпореждане са изпълнени от С.М. – Протокол № 87/09.01.2023г.;

Приетата по делото послесмъртна психиатричната експертиза вх. № 79898/04.09.2023г. с вещо лице д-р С. П. - психиатър не може да бъде кредитирана относно заключението на вещото лице, че завещателят е страдал от психично разстройство и не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното като вещото лице базира изводите си въз основа на завещанието, без да отчита дълбоката религиозност на завещателя, нито данните за откритата му неприязън към алчните му роднини, в това число и към наследниците на посочения изрично в акта Д.С., нито данните за проблемите, които е имал с властта. Завещателят е действал с пълния си разум и с ясното съзнание както извършва и с каква цел като е желаел имуществото му след смъртта да не отиде нито при Църквата, нито при наследниците му по закон. Експертизата е в противоречие с гласните доказателствени източници – показанията на св. И.Е. и Л.П., които се кредитират и от които се установява, че завещателят М. е бил силно религиозно привързан към православието, но е бил огорчен от Църквата и роднините си. Св. И.Е. опровергава показанията на св. К.Е. / негов брат/, за който се установи, че няма преки впечателния върху живота на М., тъй като въобще не е живеел в квартал К..

Правилото предвидено в разпоредбата на чл. 113 ЗС според което актовете по чл. 112 ЗС сред които Констативен нотариален акт № *** за собственост нот.акт № 88/07.11.2016г.

4 за покупко-продажба са противопоставими на актове вписани по-късно с предмет един и същи недвижим имот е неприложимо в отношенията между заветник и наследник по закон, както и в отношенията заветник, от една страна и наследник по закон и неговия правоприемник, от друга, тъй като наследяването по завещание изключва посочената противопоставимост по чл. 113 ЗС – в този смисъл са Решение № 698/08.06.2011г. по гр.д.

№ 1281/2009г. на ВКС и Решение № 206/25.07.2012 по гр.д. № 238/2012 по описа на ВКС.

Следователно, и твърдяното от ответника-купувач Ц. незнание, че праводателят му не е собственик на продадения имот е без значение поради което и този купувач не може да придобие права от праводателя си защото този праводател не ги притежава.

Отхвърлят се възраженията за придобИ.е на процесните имоти въз основа на давностно владение. Видно от влязлото в сила Решение № 108/27.01.2020г. по гр.д. № 3024/2016г. по описа на Окръжен съд-Пловдив ищецът К. е водел искове по чл. 108 ЗС срещу ответник Е. Д. П. за 20 имота всичките предмет на завещанието като по отношение на процесните имоти които са обхванати от това завещание следва да се приеме, че П. ги е владеела като недобросъвестен владелец, което владение впоследствие е преминало към ответник Ц. по силата на сделката от 07.11.2016г. и чието владение е добросъвестно по смисъла на чл. 70 ЗС тъй като едва след влизане в сила на Решение № 108 за П. е налице знание, че не е собственик включително и за процесните имоти обхванати от завещанието, но не включени в предмета на това дело, следователно и е налице присъединяване на разнородно владение при което придобивния давностен срок е 10 години, а не 5-годишен – така Решение № 221/13.01.2014г. по гр.д. № 2033/2013г. по описа на ВКС който срок не е изтекъл поради което и ответник Ц. не може да придобие по давност процесните имоти.