Решение № 21538 от 27.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21538 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110106414 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу О. И. К., украински гражданин, роден на ********** г., с паспорт № КН ***, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1909,96 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № ***, 337,28 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 24.01.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 22,24 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., 5,17 лева, представляваща лихва за забава за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.02.2023 г. до окончателното им плащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника О. И. К., в качеството му на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като О. К. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.

Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към 1 първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същият не е погасил в срок дължимите суми, както следва:

1909,96 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 337,28 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 24.01.2023 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 22,24 лева – главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и 5,17 лева - лихва за забава за периода от 05.03.2020 г. до 24.01.2023 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия. С тези доводи [фирма] обосновава интереса си от търсената защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.04.202206.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особения представител на ответника – адв. К. Х., назначен по реда на чл. 47, ал. 6, вр. чл. 48, ал. 2 ГПК, оспорва исковите претенции като процесуално допустими, но по същество неоснователни. Оспорва ответникът да има качеството на потребител на топлинна енергия, както и размера на претендираната сума. Въвежда възражение за погасяване на вземанията с тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изтекла към момента на депозиране на исковата молба.

Отправя искане за присъждане на разноски, в случай на отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по съществото на спора и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника (обусловено от притежавано от ответника право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба (доставка) на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества чрез изправно и преминало през метрологична проверка средство за търговско измерване, за която се дължи посочената в исковата молба сума, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

С оглед наведеното от ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания, в тежест на ищеца е да установи наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, 2 а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение за клиента, при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот, да поиска от продавача откриване на партида.

Както се изясни, с отговора на исковата молба особения представител на ответника оспорва последният да притежава качеството потребител на топлинна енергия, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

Данните, следващи от събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за покупко – продажба на недвижими имот от 30.12.2011 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том III, рег. № ***, дело № 439/2011 г. третото за процеса лице И.Д.К., като продавач, прехвърля на О. И. К. (ответникът по делото), представляван от пълномощника си Е.Й., в качеството на купувач, собствеността върху следния недвижим имот – апартамент 41, находящ се на адрес: [адрес], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [идентификатор], с предназначение: жилище/апартамент, със застроена площ от 44,42 кв.м., състоящ се от стая, кухня, и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 20 с полезна площ от 2,71 кв.м. и прилежащите 1,570 % идеални части от общите части на вх. Б и вх. В на сградата, и от съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.

Установява се, че със заявление-декларация от 01.10.2012 г. ответникът О. И. К., чрез упълномощен представител, е отправил искане до [фирма] за откриване на партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди, по отношение на имот с адрес: [адрес]. В заявлението е отразено, че домакинството на заявителя е едночленно, както и, че в имота няма да се ползва топлинна енергия за отопление.

Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода, че процесният недвижим имот – апартамент № 41, находящ се на адрес: [адрес], за който при ищцовото дружество е открита партида с абонатен № ***, е придобит от ответника О. И. К. по силата на транслативния ефект на договора за покупко – продажба от 30.12.2011 г., като именно след придобиването му от страна на ответника е заявено искане за откриване на партида във връзка с доставяната до имота топлинна енергия.

По делото няма данни, нито твърдения за извършени последващи разпоредителни сделки по прехвърляне на права върху имота, поради което съдът приема, че с придобиване 3 на собствеността върху същия, считано от 30.12.2011 г., както и в рамките на процесния период м. май 2019 г. - м. април 2021 г. ответникът става и страна по продажбеното правоотношение с ищцовото дружество [фирма] във връзка с доставката на топлинна енергия.

В случая основанието за възникването на правоотношение между страните е самият факт на притежавано от ответника вещно право на собственост върху имот, който е топлоснабден, придобит по силата на договор за покупко – продажба. При последния вещнотранслативния, прехвърлителен ефект на правата върху имота настъпва в момента на постигане на съгласието между страните – продавач и купувач по съществените й параметри и обективирането му в особената нотариална форма – в случая нотариален акт за покупкопродажба от 30.12.2011 г. Притежаването на право на собственост върху топлоснабден имот обуславя и качеството на ответника като клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. на потребител.

Ето защо, съдът приема, че през релевантния период между страните е съществувало твърдяното облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия до процесния собствен на ответника имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.