Решение № 768 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100105951 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен от Д. С. С. против „Общинска банка“ АД осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 70 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Ищецът сочи, че на 19.09.2016г. ответникът открил банкова сметка **** на негово име, което било осъществено от В.А.К., който се легитимирал като пълномощник с копие на пълномощно, отразяващо заверка на 25.08.2016г. от нотариус в гр.Дъблин, Ирландия. Твърди, че не познава посоченото лице, не го е упълномощавал и представеното пред банката пълномощно е неистински документ. По негова жалба впоследствие била образувана пр.пр.№ 1072/2017г. на СРП установяваща, че в Ирландия няма нотариус с посочените в документа имена, както и апостилът е неистински. По откритата банкова сметка на 26.09.2016г. постъпила парична сума от 150 300лв. от продажба на собствен на ищеца недвижим имот, сключен от мнимия пълномощник без представителна власт с К.Д. и К.Д., която после по нареждане на мнимия пълномощник била прехвърлена по две други банкови сметки в „ОББ“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД. Узнавайки за продажбата предявил против купувачите иск по чл.108 ЗС, уважен с решение по гр.д.№ 529/2017г. на СГС, I-14 състав. След влизането му в сила сключил на 23.07.2019г. предварителен договор за продажба на същия имот със С.Ж.К. срещу цена от 280 000лв., която обаче не получил и окончателен договор на уговорената дата 28.08.2019г. не бил сключен, защото междувременно предходните купувачи предявили срещу него иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на платените от тях 150 300лв. с допуснато обезпечение възбрана върху имота. Този иск с влязло в сила решение по гр.д.№ 9308/2019г. на СГС, I-22 състав, е отхвърлен.

Ищецът твърди, че при откриване на сметката служители на банката допуснали нарушения на действалата тогава Наредба № 3/16.07.2009г. на БНБ и специалния 1

ЗПУПС, с който са въведени нормите на Директива 2014/92ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014г., както и свързаната с нея Директива 2005/60/ЕС от 26.10.2005г. без присъствието на титуляра, без представянето на документ за самоличност и подписването на образец от подписа му, без да извършат проверка за достоверността на представеното от мнимия пълномощник копие на пълномощно. С молба от 05.05.2022г. навежда на допуснати и други нарушения при откриване на сметката по общите условия на банката по рамков договор за разплащателни сметка на физически лица. По този начин била създадена привидност за пред трети лица, че е титуляр на банковата сметка и получател на паричната сума, което дало основание на купувачите Д. да преведат продажната цена по нея и после да претендират от него връщането й. Навежда, че сключеният с банката договор за откриване на платежна сметка от името му е нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗК, като противоречащ на посочените нормативни актове, както и нищожен по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД вр. чл.42, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие. Твърди да е претърпял имуществена вреда под формата на пропусната полза, представляваща законната лихва върху неполучената продажна цена от 280 000лв. за периода 29.08.2019г. до подаване на исковата молба, която се намира в причинно-следствена връзка с посочените противоправни действия на служители на ответника.

Ответникът оспорва иска с доводи, че при откриване на банковата сметка служителите не са действали в противоречие с нормативната уредба, липса на причинно-следствена връзка с невъзможността ищецът да продаде имота и липса на настъпила вреда.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

От фактическа страна не е спорно, че ищецът е собственик от 2005г. на недвижим имот-Апартамент № 9 в гр.София, ул.**** с площ 106.11 кв.м., заедно с мазе № 12 с площ 5.20 кв.м. и 4.41% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

Представено е пълномощно от 19.08.2016г. на английски език, придружено с превод на български език, съгласно което ищецът упълномощава В.А.К. да се разпорежда с имота му в полза на трети лица, включително да договаря сам със себе си, и да го представлява като собственик пред различни държавни органи.

Пълномощното съдържа удостоверяване от М.К.-нотариус в гр.Дъблин, Ирландия, с поставен апостил № 44214/19.08.2016г.

Представено е пълномощно от 25.08.2015г. на английски език, придружено с превод на български език, с което Д. С. упълномощава В.К. да го представлява пред всички банки в България и да открива на негово име банкови сметки, да внася и тегли суми без ограничения и извършва банкови преводи. Във връзка с изпълнението на правата да подава и попълва, да подписва и получава всички и всякакви, свързани с горните права документи, както и да се подписва вместо него, където е необходимо.

Това пълномощно също съдържа удостоверяване от М.К.-нотариус в гр.Дъблин, Ирландия, с поставен апостил № 45211/25.08.2016г.

Легитимирайки се с първото пълномощно, на 26.09.2016г. В.К. сключил от името на ищеца договор за продажба на имота с К.Д. и К.Д., обективиран в НА № 155, том VIII, рег.№ 18682, дело № 1271/2016г., срещу цена от 150 030лв. В нотариалния акт е посочено плащането на цената да се осъществи по банкова сметка на Д. С. в „Общинска банка“ АД в деня на сделката.

2

Легитимирайки се с второто пълномощно, на 19.09.2016г. от името на ищеца сключил с „Общинска банка“ АД рамков договор за разплащателна сметка с откриване на такава в лева BG22 SOMB 91301061317701. По тази сметка на 26.09.2016г. купувачите превели сумата от 150 030лв. След това на 27.09.2016г. В.К. наредил 97 500лв. от нея по друга сметка в „Обединена българска банка“ АД, а на 30.09.2016г. наредил още 52 500лв. по сметка в „Уникредит Булбанк“ АД.

След узнаване за продажбата и при твърдение, че не познава посоченото лице и никога не го е упълномощавал, ищецът подал жалба с образувана проверка № 228000947/2017г. по описа на СДВР и пр.№ 1072/2017г. по описа на СРП. След отправено запитване до компетентните власти в Ирландия било установено, че в тази държава няма вписан нотариус с имена М.К., а апостилът в пълномощното от 19.08.2016г. е неистински и привидно заверен от Департамента за външни работи и търговия /писмо на МВР, стр.29/.

Ищецът предявил против купувачите иск с правно основание чл.108 ЗС, с който оспорил пълномощното от 19.08.2016г. и договора за продажба на имота. По образуваното гр.д.№ 529/2017г. по описа на СГС, I-14 състав, било установено, че положеният в пълномощното подпис е неистински, поради което упълномощаването е недействително, а договора за продажба не е произвел правно действие, тъй като е сключен от лице без представителна власт. Затова с решение от 01.08.2018г. съдът уважил иска с признаване ищеца за собственик и осъдил К.Д. и К.Д. да предадат владението. Решението е влязло в сила на 18.09.2018г.

На 23.07.2019г. ищецът сключил със С.Ж.К. предварителен договор за продажба на имота срещу заплащането на цена от 280 000лв., от които 8000лв. в деня на сключването му и останалите 272 000лв. в срок до 28.08.2019г. Уговорено е прехвърлянето на собствеността във формата на нотариален акт да се извърши в срок до 28.09.2019г. По оспорването от ответника по реда на чл.193, ал.1 ГПК, със заключение на вещо лице по СГр.Е автентичността на положените в предварителния договор подписи е потвърдена.

Междувременно купувачите К.Д. и К.Д. предявили против ищеца иск с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане на платената по договора за продажба от 26.09.2016г. сума в размер на 150 030лв. с образувано гр.д.№ 9308/2019г. по описа на СГС, I-22 състав.

Видно от представената обезпечителна заповед от 31.07.2019г. с определение № 2597/31.07.2019г. по ч.гр.д.№ 3718/2019г. по описа на САС е допуснато обезпечение на този иск чрез налагане възбрана върху продаваемия недвижим имот-Апартамент № 9 в гр.София, ул.**** с площ 106.11 кв.м., заедно с мазе № 12 с площ 5.20 кв.м. и 4.41% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.

С решение от 29.12.2020г., влязло в сила на 04.03.2021г., по гр.д.№ 9308/2019г. на СГС искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен. В рамките на това производство е констатирано, че банковата сметка в „Общинска банка“ АД е била открита от В.К. въз основа пълномощното от 25.08.2015г., което чрез заключение на вещо лице по СГр.Е установено да е неистинско, и впоследствие лично, като мним пълномощник, се разпоредил с постъпилата по нея парична сума от продажбата. При това положение съдът обосновал извод, че след като Д. С. не е фактически получател, той не дължи на купувачите връщане на платеното.

Посоченото пълномощно от 25.08.2015г., послужило за откриване на банковата сметка, е оспорено и по настоящото дело. Вещото лице по изслушаната допълнителна 3

СГр.Е е изследвало препис от документа и в заключението си сочи, че подписът за упълномощител е копие на подпис изпълнен от Д. С. без да може да се произнесе дали е положен от него или пренесен от друг документ. В съдебно заседание заявява, че найвероятно в случая се касае за истински подпис, но положен от ищеца в друг документ назад във времето, който е бил копиран и пренесен в пълномощното.

Въпреки липсата на категоричност в извода на вещото лице, изхождайки от конкретните обстоятелства и събраните доказателства, съдът приема това пълномощно за неистински документ по следните съображения:

Съгласно чл.180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че съдържащите се в тях изявления са направени от тези лица. Предвидената в нормата формална доказателствена сила се отнася до авторството, т.е. предполага се, че който е подписал документа е автор на обективираното в него изявление. Ако подписът е неистински, документът не се ползва с формална доказателствена сила и не може да служи като доказателство по чл.180 ГПК.

Частният документ е неавтентичен не само когато подписът не е изпълнен от посоченото за автор лице /подправен, имитиран/, а и когато е истински, но положен в друг документ с друго съдържание и чрез технически средства копиран с пренасянето му върху конкретния. И в двата случая се касае за неистински документ, защото обективираното в него изявление не е направено от този, който е посочен за автор.

Пълномощните са с различно съдържание, но издадени при сходни обстоятелства при установена неистинност на нотариалното удостоверяване и апостила в това от 19.08.2016г., което означава неистинност на същото в другото от 25.08.2015г., както и установена в приключилите съдебни производства по чл.108 ЗС и чл.55 ЗЗД неистинност на подписа на ищеца за упълномощител. По тези дела ответникът не е бил страна и не е обвързан от формираната сила на пресъдено нещо, поради което събраните доказателства по тях са му по начало непротивопоставими, но предвид връзката между двете пълномощни и целите, за които са употребени, установената неавтентичност на упълномощаването за разпореждане с имота, съответно даденото в настоящото производство заключение по СГр.Е няма никакво съмнение, че и пълномощното за откриване на банковата сметка е неавтентично.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорност за причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите.

Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна и има обезпечително-гаранционен характер, защото не произтича от поведението и вината на възложителя, а е за чужди виновни противоправни действия и/или бездействия и се поражда, когато натовареното с работата лице причини вреди при или по повод нейното изпълнение. Фактическият състав обхваща възлагане на работа от възложителя на изпълнителя, осъществяване на деликт от последния по чл.45 ЗЗД при или по повод изпълнението й, причиняване вреди на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите.