Разпореждане № 95 от 24.01.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 54/2025
- Вид
- Разпореждане № 95
- Подписан
- 24.01.2025
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Петя Кръстева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.247б · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.195, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.195, ал.2 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.36 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.36, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.36, ал.1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.42, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.43 · Наказателно-процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 95 гр. Бургас, 24.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Наказателно дело от общ характер № 20252100200054 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по повод внесен в Окръжен съд-Бургас обвинителен акт от Окръжна прокуратура-Бургас, с който Х. Т. Т., ЕГН **********, Й. Н. В. ЕГН ********** и Б. М. И. ЕГН ********** са предадени на съд за извършени от тях престъпления, както следва:
Срещу Х. Т. Т. е повдигнато обвинение за това, че през периода от 12.04.2013г. – 13.07.2013г. в гр.Варна при условията на продължавано престъпление, в качеството на управляващ и представляващ „К.” ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от К.” ЕООД в особено големи размери - 560 590,44 лева за общо три данъчни периода, като потвърдил неистина в три броя декларации, които се изискват чл.125, ал.1 от ЗДДС, всички подадени пред ТД НАП - Варна, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската си дейност и при водене на счетоводството на дружеството и приспаднал неследващ се данъчен кредит - престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК, както и обвинение за това, че през периода от 13.07.2013г. до 13.08.2013г. в гр.Варна, при условията на реална съвкупност с горепосоченото престъпление и при условията на продължавано престъпление, в качеството на управляващ и представляващ „А.” ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „А.” ЕООД , в особено големи размери -321 734,00 лева за общо два данъчни периода, като потвърдил неистина в два броя декларации, които се изискват чл.125, ал.1 от ЗДДС, подадени пред ТД НАП - Варна, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската си дейност и при водене на счетоводството на дружеството, и приспаднал неследващ се данъчен кредит – престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7 вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК.
По отношение на Й. Н. В. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че през периода от 13.06.2013г. до 16.09.2013г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на В.В.К. управител на „Т.“ ЕООД, и ръководейки на практика дейността на дружеството избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „Т.“ ЕООД, в особено големи размери - 702 850,48 лева за общо 1 четири данъчни периода, като в четири броя декларации, които се изискват чл.125, ал.1 от ЗДДС, всички подадени пред ТД НАП - София потвърдил неистина, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството на дружеството и приспаднал неследващ се данъчен кредит на цитираното дружество, като деянието е извършено при условията на посредственото извършителство чрез В.В.К., вписан като собственик и управител на „Т.“ ЕООД – престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2,6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и обвинение за това, че на 16.09.2013г. при условията на реална съвкупност с горепосоченото престъпление, в качеството си на управляващ и представляващ „А.“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „А.“ ЕООД, в особено големи размери - 123 419,52 лева, като в СД по ЗДДС с вх. № 22031100743 /16.09.2013г. подадена от него по електронен път пред ТД на НАП-София, потвърдил неистина, а именно декларирал ДДС за внасяне в размер на 9 497,54 лева, а е следвало да декларира ДДС за внасяне в размер на 132 917,06 лева, като разликата се дължи на вписването в СД по ЗДДС и дневника за покупки за м. август 2013г. на 1 брой данъчна фактура, с издател „Ц.“ ЕООД, а именно ДФ № 16/31.08.2013г. с ДО 617 097,60 лева и ДДС - 123 419,52 лева, представляваща документ с невярно съдържание- отразяваща сделка, която реално не е била извършена и по този начин приспаднал неследващ се данъчен кредит за тази фактура - престъпление по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.23, ал.1 от НК.
По отношение на Б. М. И. ЕГН ********** е повдигнато обвинение за това, че през периода от 10.04.2013г. до 12.06.2013г. в гр.София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на „У.“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, дължими от „У.“ ЕООД, в особено големи размери - 318 148,00 лева за общо три данъчни периода, като в три броя декларации, които се изискват чл.125, ал.1 от ЗДДС, всички подадени пред ТД НАП гр.София, потвърдил неистина, използвал документи с невярно съдържание при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството на дружеството и приспаднал неследващ се данъчен кредит, като деянието е извършено при условията на посредственото извършителство - чрез Р.А.А., подал справките-декларации по електронен път, посредством собствения си електронен подпис - престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, 6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С оглед факта, че преценката за подсъдността на делото, съгласно разпоредбата на чл.247б от НК, предхожда произнасянето по каквито и да било други въпроси, и основавайки се на фактите, изложени в обстоятелствената част на съответния процесуален документ, иницииращ производството – в конкретния случай обвинителния акт /съгл. чл.42, ал.1 от НПК/, настоящият състав установи, че Окръжен съд-Бургас не е местно компетентен да разгледа делото по следните причини:
От съобразителната част на обвинението е видно, че за деянията извършени от Х. Т. Т. се поддържа да са извършени на територията на гр.Варна, а за деянията, извършени от Й. Н. В. и от Б. М. И. – в гр.София.
Инкриминираната престъпна деятелност, насочена към укриване на данъчни задължения, се твърди да е извършена от подсъдимите на територията на различни съдебни райони, респективно на територията на две местно компетентни съдилища – Окръжен съд-Варна и Софийски градски съд, тъй като деянията са били довършени в гр.Варна и в гр.София. Нито едно от 2 деянията не е извършено или довършено в гр.Бургас, а и посочените търговски дружества не са били със седалище на територията на област Бургас. Принципно положение е, че наказателните дела са подсъдни на съда, в чийто район е извършено престъплението - чл.36, ал.1 от НПК. Изключения от това правило са регламентирани в ал.2 и ал.3 на нормата. В този случай, местно компетентен, съобразно коментираната разпоредба, ще се явява съдът, в чийто район е завършено досъдебното производство. Настоящият състав обаче счита, че този съд, следва да бъде определен измежду съдилищата от съдебните райони, в чийто обхват попадат извършените престъпления и изначално са били компетентни да разгледат делото, а не произволно определен от прокуратурата съд. Промяната в рамките на досъдебното производство на разследващите и прокурорски органи, които да го извършат, не повлиява този извод и не води до промяна на подсъдността на делото, защото касае само тази фаза на процеса и само предвидените в нея процесуални действия. Местната подсъдност на делото може да бъде променена единствено при наличие на някоя/и от изчерпателно посочените в разпоредбата на чл.43 от НПК предпоставки и по предвидения за това процесуален ред. От граматическото и систематично тълкуване на правилата на ал.3, чл.36 от НПК, следва, че те са приложими в хипотезата, когато досъдебното производство е завършило в даден съдебен район, но той е сред тези, в които е извършено някое от престъпленията, тъй като съгласно диспозицията на чл.195, ал.1 от НПК, тълкувана във връзка с чл.36, ал.1 от НПК, именно в него следва да се проведе разследването. В противен случай императивните правила за определяне на местната подсъдност биха загубили изобщо смисъла си, тъй като винаги, когато са налице няколко престъпления, извършени в различни съдебни райони, които дори може да нямат функционална връзка помежду си, но да са разследвани съвкупно /в едно производство/ от органите на досъдебното производство, прокуратурата ще може да избира в кой съдебен район предпочита да се гледа делото, като това би било осъществимо чрез физическото му изпращане на съответната прокуратура и внасянето от нея на обвинителен акт в избрания съдебен район.
Такова разбиране е в разрез с общите принципи на правото и установените в разпоредбите на процесуалния закон правила, поради което не може да бъде споделено от настоящия състав. Извън съмнение е, че местоизвършването на инкриминираните деяния е ясно конкретизирано в акта на държавния обвинител, което ангажира местната компетентност на едно от тези две съдилища – Софийски градски съд и Окръжен съд-Варна. Няколкократно извършената по реда на чл.195, ал.2 и ал.3 от НПК промяна в органите, провеждащи досъдебното производство, не може да дерогира правилата за определяне на местната компетентност по делото. Приложение в конкретния казус, следва да намерят правилата на чл.36, ал.1 и ал.2 от НПК, но само между съответните съдилища, в чийто район попадат извършените престъпления. Необоснованото възлагане на дела от една прокуратура на друга, единствено с оглед избиране на конкретен съд, който да разгледа внесен от нея обвинителен акт, не следва да се толерира, каквото всъщност би било сторено при евентуалното разглеждане на делото от настоящия съд.
Изхождайки от обстоятелствената част на обвинението, по смисъла на чл.42, ал.1 от НПК и съобразявайки разпоредбите на чл.36, ал.1 и ал.2 от НПК съдебното производство по НОХД № 54/2025г. по описа на Окръжен съдБургас следва да бъде прекратено и делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, тъй като три от общо пет престъпления са 3 извършени в гр.София, още повече, че близо две години, досъдебното производство е било наблюдавано от Софийска градска прокуратура, а и с оглед повдигнатите обвинения, очевидно неправилно е било изпратено на Окръжна прокуратура-Бургас.
Предвид гореизложеното и на основание чл.247б, ал.3 вр. чл.36, ал.1 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 54/2025г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4