Решение № 3898 от 07.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3898 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330106708 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: 115010670, против К. С. В., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 198 от Закона за водите във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 494,33 лева – главница, представляваща незаплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за периода 31.01.2022 г. – 29.07.2022 г. за водоснабден имот, находящ се в село **, **, както и сумата от 64,64 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.03.2022 г. – 31.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главница считана от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 401/18.01.2024 г. по ч.гр.д. №822/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV състав.

Ищецът твърди, че ответникът В. е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ за периода 31.01.2022 г. – 29.07.2022 г., в качеството му на собственик или вещен ползвател на водоснабден имот, находящ се в село **, **. Посочва, че в процесния период ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална 1 вода в общ размер на 494,33 лева за водоснабден недвижим имот, находящ се село **, **. Посочва, че върху сумата за предостави услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода следвало да се начисли обезщетение за забава, което за периода 31.03.2022 г. – 31.12.2023 г. възлизала в размер на 64,64 лева. Посочва, че сумите не са заплатени от ответника.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва качеството потребител на ответника, като твърди, че същият няма такова качество и не дължи претендираните суми.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 822/2024г. по описа ПРС, IV гр. състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 401/18.01.2024г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като на заявителя – ищец са дадени указания за предявяване на установителен иск. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 198 от Закона за водите , във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в с. **, **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.

11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от 2 публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Предвид представените карнети и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че м акар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства, включително и от заключението на вещото лице Л. К. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно дадено и показанията на разпитаната като свидетел по делото Р. К., кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в представените по делото карнети е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил обитаван от ответника, поради което същият има качеството „потребител“. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Въз основа на представените доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на 3 потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

От представената на л. 63-69 от делото от **, отдел „Местни данъци и такси“ декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот се установява , че собственици на имота по силата на наследствено правоприемство са лицата К.

С. В., Н.Н. В.а, Д.И.В., Б.К. И. и С. К.ов В.. Съдът намира, че ответникът, като установен собственик на 1/5 ид.ч. от имота носи отговорност за задълженията във връзка с ползването на имота, съобразно дела му в съсобствеността.

При предявен от кредитора срещу един от съсобствениците, облигационен иск за задължение за консумативни разноски, свързани с ползването на съсобствения имот, какъвто е настоящия установителният иск за задължение за доставена топлинна енергия за битови нужди, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, съгласно която всеки от съсобствениците отговаря за задължението към кредитора съразмерно с дела си в съсобствеността. За да достигне до този правен извод съдът съобрази и постановките, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че следното:

„Когато ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг“.

В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 288 ГПК с Определение № 476/21.06.2017 г. по т.д.

№ 1063/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., с което се приема, че единствено наличието на искане за откриване на партида от един от сънаследниците създава облигационно отношение само между него и доставчика. Следователно страни по правоотношението, в качеството си на потребители на водоснабдителни и канализационни услуги, са всички съсобственици на имота. В производството по делото не са представени доказателства, че по заявление на ответника е открита партида на негово име, поради което следва да се приеме, че последният в качеството му на собственик на съответната идеална част, отговаря съобразно дела си в съсобствеността.

По така изложените съображения задължението за заплащане на продажната цена за доставените услуги за релевантния период до процесния имот, следва да бъде заплатено от ответника съобразно притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху този имот (разделно) – до 1/5 4 ид.ч., т. е. 98, 87 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до претендираната от 494, 33 лв.

По този начин следва да се определи и отговорността за заплащането на обезщетение за забава. В разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30 - дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора, в случая за претендирания период от 31.03.2022г. до 31.12.2023г. Следователно по отношение на начисленото обезщетение за забава от 64, 64 лв., чийто размер е установен от вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, предявеният иск е основателен за сумата от 13, 53 лв., като за разликата до пълния му предявен размер от 64, 64 лв. следва да се отхвърли.