Определение № 513 от 17.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 513

17.03.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ като разгледа докладваното от младши съдия Иванов в.ч.гр.дело №380 по описа за 2020г. на ПдОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.129 ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх.№18036/17.02.2020г. депозирана от С.Н.Д., Н.Ж.Д. и Е.Ж. Н., чрез пълномощника С.Н.Д., всички чрез процесуалният им представител адв.С.В., против Определение №.12933/19.11.2019г. постановено по гр.д.№18036/2018г. по описа на ПдРС, с което се връща исковата молба от С.Н.Д., в лично качество и като пълномощник на Е.Ж. Н. и Н.Ж.Д. против В. П. Д. и Л.А.Т. за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумите, представляващи обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. ………., ул. …………….. , както следва: В. Д. да заплати общата сума от 1820,70 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 20.02.2018 г. – равностойност на 19/40 идеални части от средно пазарна наемна цена от 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане и Л.А.Т. да заплати общата сума в размер от 317,30 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 10.11.2018 г. равностойна на 19/40 идеални части от средно – пазарна наемна цена 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане. С постановеният съдебен акт се се прекратява производството по гр. д. №

18036/2018 г. по описа на

ПРС, V-ти състав. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска се отмяната му, като вместо това въззивният съд върне делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия на друг състав.

Депозирана е и частна жалба от ищците против Определение от 13.01.2020. С постановеният съдебен акт се допълва Определението от 19.11.2019г в частта му му за разноските като се осъжда С.Н.Д., ЕГН: **********, Н.Ж.Д., ЕГН **********, Е.Ж. Н., ЕГН ********** да заплатят на Л.А.Т., ЕГН ********** общо сумата от 400 лв.- заплатен адвокатски хонорар по гр. д. № 18036/2018 г. по описа на ПдРС, V-ти състав. В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с от С.Н.Д. в лично качество и като пълномощник на Е.Ж. Н. и Н.Ж.Д. против В.П. Д. и Л.А.Т. за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумите, представляващи обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр………………, ул. ……………. №.. , както следва: В. Д. да заплати общата сума от 1820,70 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 20.02.2018 г. – равностойност на 19/40 идеални части от средно пазарна наемна цена от 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане и Л.А.Т. да заплати общата сума в размер от 317,30 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 10.11.2018 г. равностойна на 19/40 идеални части от средно – пазарна наемна цена 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане. Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици на общо 19/40 идеални части магазинно помещение от 23 кв.м., заемащо целият първи етаж от двуетажна жилищна сграда на ул. „................. № .., гр. ............ при следните квоти на съсобствеността, както следва – С.Д.

– 17/40 ид. части, Н.Д. – 1/40 ид. части и Е.Д. 1/40 ид. части. Посочва се, че първата ответница В. Д. е притежавала 21/40 идеални части от магазина, които е дарила на втория ответник Л.Т. на 21.02.2018 г.

С обжалваният в настоящото производство съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че с Разпореждане от 18.06.2019 г.в изпълнение на указанията на ОС-Пловдив на ищците са дадени указния да заявят дали твърдят да е налице лично ползване от страна на ответниците или отдаване под наем с оглед констатиране на противоречия в тази насока, както и с оглед заявения петитум. С уточнителна молба от 28.06.2019 г. ищците са заявили, че не твърдят да е налице лично ползване от страна на ответниците, а еднолично ползване, което се сочи, че е различно от лично ползване и е употребена в смисъл че ответнците без съгласието на другите съсобственици са взели решение относно процесния съсобствен имот.

Твърди се, че е налице значителна разлика между цените, на които е предоставян под наем имотът и действителните пазарни цени, което лишава жалбоподателите от реални ползи.

РС-Пловдив е приел, че констатираните с Разпореждане от 18.06.2019 г. нередовности на исковата молба не са отстранени в указания срок, тъй като е налично противоречие между обстоятелствена част и петитум, доколкото не се твърди лично ползване от ответниците, а отдаването под наем на стойности много по- ниски от пазарните цени.

Така постановеното определение е неправилно.

Настоящата съдебна инстанция не констатира противоречия между обстоятелствена част и петитум , които не са отстранени в уточнителната молба от 28.06.2019г. В нея се заявява, че ответниците не осигуряват достъп до процесния имот, тъй като държат ключа за него и го предоставят на трети лица без да могат да знаят какви са действителните отношения межу тях и ответнците. Акцентира се, че думата еднолично не значи лично и е употребена от тях в подкрепа на твърденията им че ответнците ги лишават от ползването и добивите на съответната им част от съсобствеността. Уточняват, че в исковата молба не твърдят лично ползване на ответницте, а претендират тяхната част от добивите, които се получават от реалния пазарен наем на процесния имот. Става ясно, че претенцията им е насочена към получаване на обезщетение за ползата, от която са лишени.

Видно от материалите по делото, жалбоподателят е конкретизирал в достатъчна степен заявената претенция като е посочил конкретните юридически факти, на които основава претенцията си. Разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК формулира изискванията към съдържанието на предявения иск. Исковата молба е формален акт, който следва да съдържа ясно и непротиворечиво изложение на обстоятелствата, на които се основава иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ и конкретен петитум /чл.127, ал.1, т.5 ГПК/. В конкретния случай въззивния съд счита, че изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си са ясни и конкретизирани - посочено е от какво произтичат претендираните вземания на ищците, за какъв период се отнасят и какъв е размера на всяка от претенциите и въз основа на посочените юридически факти РС-Пловдив би могъл да разпредели доказателствена тежест коректно на страните по делото. Освен това съдът е отговорен за правилната правна квалификация на иска и не е обвързан по никакъв начин от дадената правна квалификация от ищцовата страна.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед гореизложеното следва да бъде отменено и Определение от 13.01.2020, с което се допълва Определението №.12933/19.11.2019г. в частта му за разноските като се осъжда С.Н.Д., ЕГН: **********,

Н.Ж.Д., ЕГН **********, Е.Ж. Н., ЕГН ********** да заплатят на Л.А.Т., ЕГН ********** общо сумата от 400 лв.- заплатен адвокатски хонорар по гр. д. № 18036/2018 г. по описа на ПдРС, V-ти състав.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №.12933/19.11.2019г. постановено по гр.д.№18036/2018г. по описа на ПдРС, с което се връща исковата молба от С.Н.Д., в лично качество и като пълномощник на Е.Ж. Н. и Н.Ж.Д. против В. П. Д. и Л.А.Т. за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумите, представляващи обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. ………, ул. ………… № .. , както следва: В. Д. да заплати общата сума от 1820,70 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 20.02.2018 г. – равностойност на 19/40 идеални части от средно пазарна наемна цена от 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане и Л.А.Т. да заплати общата сума в размер от 317,30 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 10.11.2018 г. равностойна на 19/40 идеални части от средно – пазарна наемна цена 500 лв., ведно със законна лихва върху вземането, считано от 13.11.2018 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ Определение от 13.01.2020, с което се допълва Определението №.12933/19.11.2019г. в частта му за разноските като се осъжда С.Н.Д., ЕГН: **********,

Н.Ж.Д., ЕГН **********, Е.Ж. Н., ЕГН ********** да заплатят на Л.А.Т., ЕГН ********** общо сумата от 400 лв.- заплатен адвокатски хонорар по гр. д. № 18036/2018 г. по описа на ПдРС, V-ти състав.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: