Решение № 3847 от 07.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3847 гр. Варна, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. МИ.а като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110104452 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба, с която са предявени от П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, срещу „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * обективно кумулативно съединени осъдителни искове за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца:

1/ сумата от общо 29 297,06 лв. /двадесет и девет хиляди двеста деветдесет и седем лева и шест стотинки/, представляваща сбор от дължими основни месечни трудови възнаграждения за периода 03.2019 г. – 03.2022 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка отделна главница от датата на подаване на исковата молба /05.04.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от общо 4 223,25 лв. /четири хиляди двеста двадесет и три лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща сбор от обезщетения за забава върху неплатените трудови възнаграждения за периода 26.04.2019 г. – 04.04.2022 г., като всяко отделно обезщетение е с начална дата следваща падежа на съответното месечно задължение и крайна дата преди подаване на исковата молба, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

2/ сумата от 826,87 лв. /осемстотин двадесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение, на основание чл. 221, ал. 1 КТ;

3/ сумата от 6 442 лв. /шест хиляди четиристотин четиридесет и два лева/, представляваща дължимо обезщетение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /05.04.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението;

4/ сумата от 1 098,58 лв. /хиляда деветдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2021 г. и 7 работни дни за 2022 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ.

В исковата молба ищецът П. П. И. твърди, че е започнал да полага труд при ответника от 1978 г. като изпитвач на машини и шлос, детайли и възли в продължение на 43 1 години и 4 месеца до 31.03.2022 г., когато едностранно прекратява трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи, че последните три години не е получавал трудово възнаграждение. Не е получил и обезщетения при пенсиониране, при прекратяване на трудовото правоотношение и за неизползвания платен годишен отпуск.

Излага, че работодателят отказва да му предостави трудовото досие, както и ведомостите.

Посочва претенциите си в ориентировъчен размер, доколкото не е наясно с размера на възнаграждението му. Моли за осъждане на ответника да му заплати дължимите суми и за присъждане на разноски.

Ответникът *“ АД подава отговор на исковата молба, с който не оспорва, че е бил в трудови правоотношения с ищеца, които са прекратени считано от 31.03.2022 г. Сочи, че не е преустановило плащанията на трудовите възнаграждения, но вследствие на световната икономическа криза дружеството не е съумяло да изплати пълните им размери, поради липса на средства. Излага, че няма доказателства, че лицето е пенсионер. Твърди, че ищецът не е бил натоварен повече от 5 % от установеното работно време в периода 2020 г. – 2021 г., но възнаграждението му не е редуцирано. Оспорва като неоснователни исковете над признатия от него размер от 27 924,99 лв. за периода 03.2019 г. – 03.2022 г., в която сума са включени и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 221 КТ. Предлага разсрочено плащане на сумите чрез сключване на двустранни споразумения. Моли за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК и настоява за провеждане на процедура по медиация.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищецът поддържа исковете.

С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От представените Заповед № 2320 от 20.11.1978 г., Допълнителен трудов договор № 276 от 01.08.2002 г. и Допълнително споразумение № 432 от 01.01.2005 г. се установява, че между страните е било налице трудово правоотношение, като ищецът е бил назначена в предприятието на ответника на длъжност изпитвач на машини и шлос, детайли и възли.

От представеното Заявление, получено на 31.03.2022 г., се установява, че ищецът е уведомил ответника, че на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прекратява едностранно трудовото си правоотношение, поради факта на забавяне изплащането на трудово възнаграждение за период от три години, както и на обезщетение при пенсиониране.

От представеното заключение на вещото лице Т. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че трудовите възнаграждения на ищеца не са правилно изчислени във ведомостите за заплати в счетоводството на ответника. Дължимите суми за основни месечни възнаграждения на ищеца следва да е в размер на 30 685,05 лв. Дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е в размер на 853,45 лв. Дължимото обезщетение по чл.

222, ал. 3 КТ е в размер на 5 120,70 лв. Дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е в размер на 1 152,09 лв. Дължимото обезщетение за забава върху неплатените в срок трудови възнаграждения е в размер на 3 441,27 лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове за заплащане на трудови възнаграждения, обезщетения за забава, обезщетение за неспазен срок за предизвестие, обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, които са квалифицирани от съда по чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в процесния период, по което ищецът е полагал труд, а ответникът се е задължил да заплаща трудово възнаграждение в процесния размер (не се спори, освен по размера); че е налице забава за 2 плащане на възнагражденията и че се дължи обезщетение за забава в посочения размер; че е налице основание за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 27 дни; че е налице основание за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в посочения размер; че са налице предпоставките за заплащане на обезщетение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си да заплати дължимото трудово възнаграждение в уговорените срокове или заедно с обезщетението за забава; че е изпълнил задължението си да заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; че е изпълнил задължението си да заплати обезщетение за неспазено предизвестие; че е изпълнил задължението си да заплати обезщетение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Прието е за безспорно и се установява от събраните по делото доказателства, че страните са били в трудови правоотношения, които са прекратени считано от 31.03.2022 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът признава, че дължи на ищеца сумата от 27 924,99 лв. за периода 03.2019 г. – 03.2022 г., в която сума са включени и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 221 КТ.

Ответникът не оспорва, че ищецът е работил в предприятието в процесния период и че не му е заплатил трудови възнаграждения и обезщетения на претендираните основания в съответните срокове. Оспорват се единствено размерите на задълженията, поради което и не следва подробно да се изследва наличието на основания за плащането на всяко от тях.

Само за пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ предвижда, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие при условията на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.

В тази връзка ищецът е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест.

Същият е бил назначен в предприятието на ответника, полагал е труд в исковия период, прекратил е едностранно трудовото правоотношение, придобил е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не е използвал целият си предвиден платен годишен отпуск и му се полагат обезщетения на претендираните основания. Налице е забава на ответника да заплати същите, поради което и е възникнало и правото му на обезщетение за забава.

Ответникът от своя страна не е доказал фактите, за които носи доказателствена тежест.

Претендираните суми не са заплатени, което не е и спорно в настоящото производство.

По отношение на размерите на претендираните вземания по делото е допусната съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че всички вземания се дължат от ответника и дори същите са в по-висок размер от претендираните. Съдът намира заключението на вещото лице за компетентно и безпристрастно. Същото не е оспорено от ответника. Предявените искове са изцяло основателни, като същите следва да се уважат в предявените размери, а не в посочените от вещото лице такива, предвид диспозитивното начало.

Единствено по отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху трудовите възнаграждения се налага изводът, че същият е частично основателен, 3 доколкото вещото лице е изчислило обезщетение в размер на 3 441,27 лв., като за разликата над тази сума до претендираните 4 223,25 лв. искът следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора в тежест на страните следва да се възложат сторените разноски, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Ищецът е претендирал сумата в размер на 1 950 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, за което е представен списък и доказателства за плащане.

Искането на ответника разноските да бъдат присъдени по правилата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно, доколкото не е налице признание на исковете (оспорват се частично суми и липсва изрично изявление за признание) и ответникът с поведението си е дал повод за образуване на делото, доколкото не е заплатил претендираните суми на съответните им падежи. В тази връзка ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 913,60 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в полза на Бюджета на съдебната власт сумата в размер на 1 666,78 лв. за държавна такса и сумата в размер на 490,67 лв. за съдебносчетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на П. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *, по предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: