Решение № 1317 от 04.11.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 1317

04.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100502342 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51966/31.07.2020 г., депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Е, ***, представлявано от

А.А.К.,И.Г.Г. и Р.Г.Л., чрез адв. Н.Б., срещу Решение № 3184/16.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3185 по описа на РС-Варна за 2020г., ГО, 31 съдебен състав , с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че М. В. К. с ЕГН ***, с адрес гр.

Варна, кв. “Владислав Варненчик“, бл. 402, вх. 20, ап. 375, не дължи на въззивника сумата от 3 351.92 лв. /три хиляди триста петдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, начислена като корекция от ответното дружество за обект, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. “Владислав Варненчик“, бл. 402, вх. 20, ап. 375, за периода от 08.12.2017г. до 04.10.2019г. по издадена фактура № 0106130640 от 03.02.2020г. за клиентски № 1100326063 и абонатен № 0106901309.

Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество електрическа енергия, тъй като: към датата на извършената проверка са действали ПИКЕЕ, влезли в сила от 30.04.2019г.; безпорно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия; дружеството е изпълнявало добросъвестно и точно 1 задълженията си по договора, а именно е пренасяло електроенергия и е снабдявало с нея обект, собственост на ищеца; съгласно разпоредбата на чл. 45 от ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ, находящо се в процесния имот, като проверката е извършена в присъствието на независим свидетел; при самата проверка е установено, че липсва една от защитните пломби на процесния електромер, който е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и предоставен за метрологична експертиза; изготвена е експертиза от БИМ, в която е установено, че е извършена външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно наличие на преминала електроенергия по тарифа 1.8.3. в размер на 17244.521 кВтч; на 31.01.2020г. е изготвено становище за начисляване на електроенергия, в което е посочено точното количество неотчетена ел. енергия за период от дата на вписване на ищеца като абонат до дата на извършване на проверката; на 03.02.2020г. е издадена фактура № 0106130640 на стойност от 3 351.92 лв., като началният период е определен от дата, следваща датата на монтажа на процесното СТИ – 17.12.2017г. до дата на констатиране на вмешателството – 04.10.2019г.; потребителят е уведомен за извършената корекция в изпълнение на задължението по чл. 49, ал.4 от ПИКЕЕ.

Въззивникът твърди, че съдът неправилно е ценил събраните доказателства, тъй като не се е съобразил със заключението на вещото лице, съгласно което СТИ е било монтирано с нулеви показатели на видимите му тарифи, поради което няма как да е имало показания по другите регистри, включително и скрития такъв. Намира за неправилно, че съдът не отчита този извод на вещото лице, изложен в приетата по делото експертиза, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че не е необходимо вмешателството в схемата за измерване на СТИ да е в резултат на виновно действие на абоната, а е достатъчно да се установи реално потребена от него и неотчетена ел. енергия.

Сочи, че електроенергията е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията . В този смисъл, ако енергията е преминала през уредите на потребителя без да е отчетена, то той е усвоил чужда движима вещ без правно основание, като е увредил имуществените интереси на дружеството, за което е възникнало правото на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В отговора си на въззивната жалба въззиваемият намира изложените в нея твърдения и основания за отмяна на атакуваното решение за неоснователни, голословни и противоречащи на установените факти и събраните по делото доказателства. Счита, че съдът правилно е установил и описал фактическата обстановка по делото, правилно е разпределил и доказателствената тежест между страните. Счита, че в случая не е изпълнен фактическият състав, даващ правото на крайния снабдител едностранно да коригира сметката на клиента си, доколкото не са изпълнени условията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, тъй като не са били издадени и публикувани нови Общи условия, които да отговарят на законовата регламентация. Твърди, че корекцията на сметката на потребителя не е била извършена в съответствие с действащите ПИКЕЕ към датата на констативния протокол – 2

04.10.2019г., доколкото протоколът е подписан от един свидетел, но не е отбелязано, че ползвателят е бил търсен за връчване на протокола или че същият е отказал да го подпише.

Сочи, че не е спазен и срокът за уведомяване на потребителя за едностранната корекция на сметката му, като твърди, че не е спазена и процедурата по чл. 19, ал. 5 от ПИКЕЕ. Намира, че въпреки изменените ПИКЕЕ и предвидената в тях корекционна процедура, на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА същата не следва да бъде приложена, тъй като противоречи на чл. 82 от ЗЗД, който регламентира отговорността за неизпълнение на договорно задължение, и който предвижда виновно поведение. Счита, че едностранната корекция на сметката на потребителя би довела до санкциониране на последния, без да е налице виновно поведение от негова страна. Твърди, че по делото не се е установило, че въззивното дружество, в качеството си на доставчик на електроенергия, действително е доставило на потребителя посоченото в справка за корекция количество електрическа енергия, която не е била отчетена от СТИ по вина на последния. Сочи, че не може да се приеме, че процесното средство за търговско измерване е манипулирано или върху него е оказано нерагламентирано вмешателство именно от потребителя или от друго лице с неговото знание. Твърди, че не става ясно отчетената енергия в тарифа 1.8.3., която не се визуализира, по коя тарифа е начислена – по дневна, по нощна или друга. Заявява, че напълно споделя становището на РС Варна, че заключението на вещото лице, че на адреса е било монтирано ново СТИ, е само предположение, доколкото експертът не е изследвал процесния електромер, а са възможни няколко вероятни начина за натрупване на ел.енергия в тарифа 1.8.3. В допълнение сочи, че не следва да се изключва възможността и процесното СТИ да е било монтирано с показания в невидимия регистър и това да не е било записано в протокола за монтаж, предвид че регистърът е невизуализиран.

Предвид всичко изложено в отговора на въззивната жалба, въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и да бъде потвърдено атакуваното съдебно решение.

Претендира сторените разноски за въззивната инстанция, като инвокира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна, в случай че същото надвишава минималния размер, съобразно изискванията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез адв. М.Л., поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в хода на производството, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява, но чрез писмена молба от процесуалния си представител адвокат Диловски, поддържа отговора на жалбата, като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното решение. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.

3

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 3185 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от М. В. К. против „Електроразпределение Север“ АД за приемане за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 3 351.92 лв. /три хиляди триста петдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, начислена като корекция от ответното дружество за обект, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. “Владислав Варненчик“, бл. 402, вх.

20, ап. 375, за периода от 08.12.2017г. до 04.10.2019г. по издадена фактура № 0106130640 от 03.02.2020г. за клиентски № 1100326063 и абонатен № 0106901309.

Ищцата твърди, че е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД по партида с клиентски № 1100326063 и абонатен № 0106901309. Излага, че през месец февруари 2020 година при проверка на текущата си сметка в електронната страница на „Енерго Про“ е узнала, че от нея се претендира сума в размер на 3 351.92 лева, начислена по фактура № 0106130640 от 03.02.2020г. за клиентски № 1100326063 и абонатен № 0106901309, за периода 08.12.2017 г. до 04.10.2019г., за обект, находящ се на адрес гр. Варна, ж.к. “Владислав Варненчик“, бл.

402, вх. 20, ап. 375. Твърди, че СТИ не е манипулирано от нея и начислената ел. енергия за минал период не е потребявана, оспорва всички документи, въз основа на които е начислена процесната енергия, както и оспорва правилността на приложената методика за начисление на процесната сума, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че периодът на начисление е определен в посочения размер като е съобразена разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, като началният момент е този на датата на монтажа на СТИ. Счита, че възражението на ищеца, че не е бил уведомен за извършваната проверка в съответствие с разпоредбите на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ е неоснователно. Сочи, че не е необходимо да се установява, че именно абонатът е извършил намеса в работата на СТИ.

Посочено е, че при извършената проверка е констатирана начислена ел. енергия в регистър 1.8.3 в размер на 17 244 квтч. Твърди се, че корекцията е извършена на осн. чл. 55 от ПИКЕЕ, като ищецът на осн. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД дължи плащане на получената стока.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение, по силата на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 04.10.2019г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на 4

СТИ фабр. № 1114021162033468 на обект на ищцата, находящ се в гр. Варна, ж.к.

“Владислав Варненчик“, бл. 402, вх. 20, ап. 375, в присъствието на свидетеля Г.М.Хр..

Електромерът е демонтиран, пломбиран с пломба № 524623 и е изпратен за проверка в БИМ при показания по нощна тарифа – 001059 и дневна тарифа – 003687. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1105904/04.10.2019г., който е подписан от служителите и свидетеля.