Решение № 9414 от 03.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9414 гр. София, 03.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Ал. Т. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110138502 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника А. Р. П. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус, за което се съставят протоколи. Заявява, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава върху всяка от главниците, или сумите, както следва: 444,09 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г.; 75,77 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 24.06.2020 г.; 34,04 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 6,34 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 24.06.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.07.2020 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 28529/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.07.2020 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Р. П. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че процесният имот не е топлоснабден, тъй като 1 отоплението в него е изцяло изключено още на 06.01.1998 г., за което е съставен акт за изключване на отоплението от същата дата. Сочи, че отоплителните тела са демонтирани, като е изключено и подаването на топла вода, за което е съставен акт за изключване на отопление и топла вода от 16.02.2006 г., в които е отразено, че отопляемата кубатура на имота е 0 куб. м. В тази връзка се позовава и на декларация на етажните собственици от 13.07.2010 г., която също потвърждава, че през апартамента му не преминават елементи от сградната инсталация, поради което топлоснабдяването в него е прекратено изцяло. Сочи, че формулярите за отчет, изготвени от фирмата за дялово разпределение, също установяват липсата на потребена в имота топлоенергия и топла вода. Заявява, че в рамките на исковия период същият е отопляван на дърва, поради което оспорва да е налице реално потребена топлинна енергия. Излага доводи за допуснати нарушения на чл. 62 ЗЗП, установяващ императивна забрана за доставка на стока или услуга /топлоенергия/ без изричното искане от страна на потребителя. Оспорва да е доказано доставянето на реално потребена топлинна енергия, тъй като представените съобщения към фактури и счетоводна справка представляват частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за издателя им факти, поради което не са годни да установят това обстоятелство. Допълва, че същите не установяват и основанието на обективираните в тях суми, кога са издадени, както и дали са връчени на абоната. Оспорва да са издавани и връчвани ежемесечни фактури в изпълнение на чл. 32, ал. 1 и 2 от общите условия на ищеца. Счита, че той основава претенциите си въз основа на норамтивни актове, които са отменени, а именно: Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, доколкото с решение № 8294/26.06.2020 г. по адм дело № 14350/2019 г. по описа на ВАС реазпоредбите на чл. 71 и чл. 72, ал. 2 от последната са били отменени. Навежда довод за погасяване по давност на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 02.07.2017 г., а именно: тези за периода м.10.2016 г. – м.04.2017 г., доколкото изискуемосттта на най-късното вземане в рамките на този период – това за м.04.2017 г. е настъпила на 15.06.2017 г., т. е. преди 02.07.2017 г. Допълва, че в общите условия на ищеца се съдържат клаузи, които водят до неколкократно начисляване на лихва за забава, поради което същите са „неравноправни“ по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, което ги прави нищожни на основание чл. 146 ЗЗП, доколкото не са били индивидуално уговорени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – .....не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на извършена услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.

2 клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая, с протоколно определение от 08.12.2022 г. съдът е отделил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в рамките на исковия период ответникът А. Р. П. е бил собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в ...., като отчасти данни в тази насока се извличат и от писмените доказателства по делото – нотариален акт за дарение на недвижим имот № 88, том I , нот. дело № 71/16.11.2015 г., нотариален акт за покупкопродажба на недивижим имот № 89, том I, нот. дело № 72/16.11.2015 г., справка от Агенция по вписванията, удостоверение с изх. № РОБ22-УГ51-5549/01.11.2022 г. за родствени връзки на А. Р. П., удостоверение с изх. № РСЦ22-ВК08-2012 за наследници на Р. Йорданов П. и др. Ето защо, с оглед изричното признание на ответника в този смисъл, подкрепящо се отчасти от ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката в качеството си на собственик на процесния имот именно А. Р. П. се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че същият следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Става въпрос за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответникът, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба, като фактът дали реално А. П. е ползвал топлинна енергия е без значение, тъй като е достатъчно той да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител на такава. При това той остава такъв дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му, каквито данни по длеото са налице, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 ЗЕ собственикът също е потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. Нещо повече, макар титуляр на партида с аб. № 25000 все още да се води майка му М. И. П.а, починала на 03.11.2016 г., видно от представените от третото лице – помагач протоколи за отчет /л. 140-142 от делото/, на които се позовава и ответникът П., последният е положил подписа си за клиент по отношение на апартамент № 5, чието авторство не е оспорено от него в хода на процеса, с което той също е потвърдил качеството си на потребител на топлинна енергия спрямо него.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. В случая, приложение намират общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са 3 представени в заверен препис от страна на ищеца /л. 39 от делото/. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период А. Р. П. е бил собственик на процесния апартамент № 5 съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия.