Решение № 3983 от 24.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3983 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20241100514218 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. №

25019798/09.09.2024г., подадена от ищцата Е. Й. К. срещу решение № 20127393 от 05.08.2024г. по гр.дело № 61938/2016г. по описа на СРС, 158 състав, с което са отхвърлени предявените от Е. Й. К. срещу УМБАЛ „Софиямед“ ООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание както следва: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 550А/22.04.2015 г. на управителя на УМБАЛ „СОФИЯМЕД“ ООД и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 3 900,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в размер на шест брутни работни заплати в размер на 650,00 лв. всяка за периода от 23.04.2015 г. до 23.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2016 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 599,74 лв. за периода от 23.04.2015 г. - датата на уволнението до 23.10.2015 г.; с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за нищожност на гражданския договор; иск с правно основание чл. 150, вр. с 128 КТ за сумата от 99 лв., като частичен иск от сумата от 1 508,00 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за 29 броя дежурства по 52,00 лв.

1 всяко, ведно със законната лихва в размер на 1 лв. за периода от 28 март 2014 г. до 17.04.2015 г. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Жалбоподателката поддържа, че процесната заповед за уволнение е изготвена на 22.04.2015г., като от тази дата следвало да се счита, че е настъпило уволнението. Писмените обяснения по чл.193 КТ обаче били поискани от работодателя на следващия ден, а не преди налагане на дисциплинарното наказание. Твърденията на насрещната страна за отказ да бъдат дадени обяснения не били доказани. Не е съгласна с извода на районния съд, че ставало въпрос за проект за заповед за уволнение, като самата заповед също не била връчена надлежно, доколкото по делото липсвали доказателства за това. Допълва, че работодателят не е поискал и предварително разрешение от Инспекция по труда. Съдът игнорирал писмените доказателства по делото, от които се установявало, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск към момента на налагане на дисциплинарното наказание. По делото била приобщена заверена справка от Министерството на труда, от която било видно, че за дните от 20.04.2015г. до 24.04.2015г. ищцата е била в годишен отпуск, което сочело, че заповедта за уволнение от 22.04.2015г. е издадена по времето на ползване на този отпуск.

Същите факти се установявали и от изготвената по делото експертиза, при изготвянето на която вещото лице се запознало с фишове за начислено трудово възнаграждение и в тях също било отразено, че ищцата е ползвала платен отпуск. Ответникът не представил в своя подкрепа заповеди за платени отпуски в предходно време на ищцата или на др.служители. При това положение жалбоподателката намира, че уволнението е незаконно и следва да бъде отменено. От доказателствата по делото се установило, че вследствие на уволнението ищцата е останала без работа за повече от 6 месеца, поради което й се дължало обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, като размерът на последното брутно трудово възнаграждение бил виден от изготвената по делото експертиза. Върху това обезщетение следвало да се начисли и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на уволнението до датата на подаване на исковата молба в размер на 599,74 лева. Неправилно бил отхвърлен и искът по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД за нищожност на гражданския договор, тъй като районният съд отново не съобразил множество писмени доказателства по делото. От доклада, съставен при извършена контролна дейност от Изпълнителна агенция „Медицински одит“, се установявало, че ищцата е била принудена да полага извънреден труд пред риск от уволнение, който болницата третирала като гражданки договор, сключен на 01.04.2014г. със срок на действие до 31.12.2024г., т.е. към момента на уволнението срокът вече бил изтекъл. Този договор никога не бил подписван от ищцата, поради което бил нищожен. Докладът от медицинския одит установявал същите обстоятелства – че договорът е подписан едностранно от болницата, че с изтекъл срок, както и че не е подписан анекс. Нищожността на този договор обуславяла положеният от ищцата труд по него да бъде осчетоводен и заплатен като положен извънреден труд. Този извънреден труд не бил 2 начислен във ведомостите на работодателя, тъй като е изплащан по гражданския договор, като по този начин болницата прикривала трудово правоотношение. Вещото лице посочило, че този граждански договор не е бил съгласуван с главния счетоводител и не е подписан от представител на човешки ресурси и юрисконсулт. По него били отработени 594 часа, които ако се отчетат като часове, положени по трудов договор, възлизали на 589 часа, за които се дължи възнаграждение в размер на 3908,78 лева. Така мотивирана, въззивницата моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски. Не са направени доказателствени искания. По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 25019840/10.09.2024г., която е отново подадена от ищцата Е. Й. К. и същата има идентично съдържание с това на въззивна жалба с вх.№ 25019798/09.09.2024г.

В срока по чл.263, ал.1 КТ ответникът в първоинстанционното производство УМБАЛ „СофияМед“ ООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Посочено, че ищцата не се е намирала в платен годишен отпуск, тъй като ползването на такъв отпуск не е било разрешено от работодателя и именно поради това заповед в този смисъл липсвала. По делото безспорно се доказало, че ищцата е била поканена на 23.04.2015г. да даде обяснения по реда на чл.193 КТ, но тя отказала да стори това, като това обстоятелство било удостоверено чрез подписите на двама свидетели в поканата. Ответникът счита, че е изпълнил задължението си да поиска обяснение от служителя за извършеното дисциплинарно нарушение.

Според въззиваемия обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по повод подадена искова молба от Е. К. срещу „МБАЛ Софиямед“ ООД, с която са предявени обективно съединени в условията на кумулативност искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225 КТ за признаване на наложеното наказание дицисплинарно уволнение за незаконно и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 3900 лв.- главница и 599,74 лв.- мораторна лихва. Предявени са и обективно съединени в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на Договор за извършване на работа чрез личен труд от 28.03.2014 г. на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД поради липса на съгласие. Предявена и претенция за сумата от 99 лв., като частична от общ размер на иска от 1 508 лв., представляваща възнаграждение за 3 положен извънреден труд за 29 бр. дежурства по 52 лв. всяко едно от тях за периода 28.03.2014 г. до 17.04.2015 г., както и Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност „акушерка“ в отделение „Неонатология“. Твърди, че трудовият договор бил при осемчасово работно време, но на практика полагала 12-часови смени. Била принудена да работи многократно по две поредни смени от 12 ч., с обща продължителност 24 ч. Излага, че през 2015 г. срещу нея започнало наказателно преследване, свързано с работата й като акушерка, била арестувана на 23.04.2015 г., като й била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за повече от осем месеца. Сочи, че от страна на работодателя не са й искани обяснения за случилото се, нито устно, не й била представена заповед за уволнение.

Твърди, че за периода от 20 до 24.04.2015 г. включително била в платен отпуск, който бил одобрен от работодателя. Смята, че уволнението й е незаконосъобразно поради нарушение на императивните изисквания за провеждане на процедурата, предхождаща и следваща наложеното наказание.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „УМБАЛ СОФИЯМЕД“ ООД е подал отговор, с който оспорва предявените от ищцата искове. Поддържа, че в резултат на извършена проверка е констатирал грубо нарушение на трудовата дисциплина, извършено от работничката К. на 18.04.2015 г. Проверката установила, че по време на нощно дежурство същата е вдигнала новороденото бебе Н.Д. от кошчето и му е нанесла няколко удара с юмрук в главата и тялото, след което го е върнала отново в кошчето и отново е нанесла още няколко удара с юмрук в главичката и в тялото на детето. По повод извършеното била сформирана комисия, която взела решения, че следва да бъде образувано дисциплинарно производство срещу К. и да й бъде наложено наказание.

Поддържа, че заповедта, с което е наложено наказание „уволнение“ била издадена от компетентно лице, в кръга на дисциплинарната му власт, с ясни мотиви. Излага, че след подаване на сигнала за установеното деяние, УМБАЛ „Софиямед“ е работил в тясно сътрудничество с разследващите органи. На 23.04.2015 г. представител на лечебното заведение се отправил към 01 РПУ, гр. София, където била вече задържана ищцата, като за да бъде осъществено лично връчване на покана за обяснения и заповед за уволнение, представителят на работодателя е бил съпроводен от разследващ полицай Теодора Йонова до мястото на задържане на К.. При срещата с последната й била връчена поканата за обяснения, както и заповед за уволнение, като работничката запознала назначения й служебен защитник адв. И.А. със съдържанието на документите. След консултация със служебния си защитник отказа да подпише представени й документи, като отказът бил удостоверен с подписите на двама свидетели- К.М. и С.К.. Ответникът оспорва твърдението, че за периода от 20-24.04.2015 г. К. е била в платен отпуск, тъй като същият не се е съгласявал за ползването на такъв. Релевира изрично възражение за погасяване по давност на предявения по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ иск поради изтичане на законоустановения двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. По отношение на искове за прогласяване на нищожност на гражданския договор 4 поддържа, че предоставяните допълнителни медицински консултации са осъществявани в предварително посочени от К. дни и са били еквивалентно възмездявани. При тези съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.

За да постанови решението си, Софийски районен съд е приел, че издадената заповед за уволнение е законосъобразна, издадена при спазена процедура по чл. 193, ал. 1 КТ, а наложеното с нея наказание за съответно на тежестта на дисциплинарното нарушение. Приел е, че ищцата не е доказала, че се ползва със специална закрила по чл. 333 КТ поради факта, че е била в платен отпуск. При така установеното е приел предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за неоснователни. Счел е предявените искове за прогласяване нищожността на гражданския договор между работничката и работодателя за неоснователни, тъй като от представените по делото заявки се установявало, че именно въз основа на постигнатото съгласие акушер К. е полага труд и е получавала възнаграждение. Приел е осъдителния иск по чл.