Решение № 191 от 04.03.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. гр. Хасково, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640100316 по описа за 2025 година

Предявени са от Община Копривщица, БУЛСТАТ 000776331, с адрес: град Копривщица, Софийска област, ул. "Любен Каравелов" № 16, представлявана от М.Т. – Кмет на Община Копривщица, против „БРИК" ООД, ЕИК 126645094, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, *****************, представлявано от Г.К.Г. обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 200, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 1981,45 лева, представляваща продажна цена на закупена дървесина и превозен билет по фактура № 0100001679/24.07.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2025г. до окончателното й плащане, както и и сумата от 1033,46 лева – обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 08.08.2020г. до 07.02.2025г..

Ищецът твърди, че през месец юли 2020г. между ОП „Копривщица" (продавач) и ,,БРИК ООД, ЕИК 126645094 (купувач) е сключен неформален договор за продажба на 24.620 куб.м дървесина, за което е издаден 1 бр. превозен билет на купувача, а именно Превозен билет № 7126/00032/22072020/201922-NPEKWGF от 22.07.2020г. в 20:27:23 часа на територията на ОП Копривщица, координати на издаване ширина 42.60666666666666, дължина - 24.37356666666667, въз основа на Позволително за сеч № 549003/02.03.2020, отдел № 9078m, Купyвач и получател - „БРИК" ООД, Шофьор: Д., МПС №*******, ремарке № ********.

1

Посочените д а н н и били също така публични и достъпни на сайта на Изпълнителна агенция по горите. Стойността на така продадената дървесина възлизала на сума в размер общо на 1981,45 лева с ДДС, за което е издадена Фактура № 0100001679 от 24.07.2020г., получена от ответника на същата дата.

Плащането по тази фактура, съгласно разпоредбите на чл.303а, ал.3 ТЗ следвало да бъде извършено в 14-дневен срок , по банковата сметка на продавача, посочена в самата фактура. Фактурата е получена на 24.07.2020г. и сумата е по нея е следвало да се заплати в 14-дневен срок, т.е. падежът за плащане е настъпил на 07.08.2020г., съгласно горецитираната разпоредба от ТЗ. Сочи се, че до настоящия момент плащане не е постъпило.

Сочи, че фактурата е надле ж н о получена от „БРИК ООД на 24.07.2020г., а извършената доставка е приета от възложителя без забележка.

Ответникът е валидно задължен и обвързан по силата на процесната фактура, която негов представител е получил без никакви възражения. Във фактурата е посочен предмета на договорената доставка и цената й. Фактурата съдържа всички сьществени елементи на конкретната сделка и представляват основание за заплащане на сумата по всяка една от тях. Твърди, че фактурата е осчетоводена от ответника, като осчетоводяването на фактурата представлява изрично извънсьдебно признание за дълга по нея. Осчетоводяването на фактурате от страна на ответника, както и ползването на данъчен кредит по нея, представлява извънсъдебно признание на вземанията по фактурата. В този смисъл и съдебната практика по въпроса за значението на фактурата и отразяването й в счетоводните книги на страните.

Сочи също така, че с писмо от 31.12.2020г., изпратено от ОП „Копривщица", БУЛСТАТ 007763310017 до „БРИК" ООД, ЕИК 126645094, ищецът е изискал потвърждение за задължението по фактурата в размер на 1 981,45 лв., като същото е надлежно получено от длъжника и задължението му към ОП Копривщица е потвърдено с подпис на 14.01.2021г. Изтъква, че това е още едно доказателство за извънсъдебното признание на дълга от страна на ответника.

Посочва също така, че съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Покана за доброволно изпълнение на задължението по фактура № 0100001679/24.07.2020г. е изпратена на 10.09.2021г. на длъжника и 2

,,БРИК ООД, ЕИК 126645094. В нея подробно били описани изискуемите задължения, основанията за тях, срокът, в който следва да бъдат изпълнени и е предоставена банкова сметка, на която да бъдат преведени дължимите сумите.

В поканата изрично е посочено, че в случай, че дължимите суми не бъдат преведени в изискуемия срок, ще се наложи ОП „Копривщица" да предприеме мерки за принудитено сьбиране на посочените суми, ведно с изтеклите лихви, неустойки и разноски. Цитира Тълкувателно решение №7/2017 от 21.11.2019 на OCГТ на ВКС, съгласно което „Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право“.

В конкретния случай били налице и двете основание - изпратена била покана за доброволно изпълнение, както и заведена искова молба за изискуемото задължение.

Сочи че, на основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уго ворен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Фактурата е получена на 24.07.2020г. и сумата по нея е следвало да се заплати в 14 дневен срок , т.е. до 07.08.2020г., съгласно цитираната разпоредба от ТЗ. Т ъй к а т о ответното дружеството не е платило в този срок, т о считано от 08.08.2020г. ответникът „БРИК" ООД е в забава и има просрочени задължения по цитираната фактура. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За периода от 08.08.2020г. до датата на подаване на исковата молба - 07.02.2025г. мораторната лихва върху главницата от 1981,45 лева се равнява на 1033,46 лева, които ответникът следва да заплати на ищеца.

Сочи, че до настоящия момент ответникът не е изпълнил задължението си за плащане.Това обосновавало правния интерес от завеждане на настоящия иск.

С оглед на гореизложеното, моли съдът да постанови решение, по силата на което да осъди „БРИК" ООД, ЕИК 126645094, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, *****************, представлявано от Г.К.Г. да заплати на ищеца Община Копривщица сумата от 1981,45 лева по фактура № 0100001679/24.07.2020г. за закупена дървесина и сумата от 1033,46 лева – 3 обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 08.08.2020г. до

07.02.2025г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 07.02.2025г. до окончателното плащане.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва да е сключван договор за търговска продажба с предмет доставката и прехвърляне собствеността върху описаното в исковата молба количество дървесина. Твърди, че не е учредено валидно облигационно отношение, което да е породило каквито и да е правни последици, тъй като ответното дружество „Брик" ООД никога не е заявявало воля за сключване на подобен договор с ищеца, никога не е давало съгласието си за това, респ. никога не е получавало процесното количество дървесина и не дължи плащане, т.е. не е осъществен нито един от елементите на фактическия състав на договора за търговска продажба, още повече на неформален такъв, както твърди самия ищец. Следвало да се отчете още и факта, че индивидуализираната в исковата молба фактура не материализира волеизявление на законния представител на „Брик" ООД, т.е. липсва издател на документа, като процесната фактура не представлява частен документ по смисъла, на който да бъде приет като писмено доказателство по делото и въз основа, на който съдът да изгради каквито и да е правни изводи. Освен това същата не е осчетоводявана и не е ползван данъчен кредит, не е подписана и от сочения като получател на стоката , а в превозния билет, с който се твърди, че е превозена дървесината, е посочен регистрационен номер на МПС, което не е собственост на „Брик" ООД. До колкото в случая процесната фактура нито е осчетоводена от „Брик" ООД, нито за същата е ползван данъчен кредит, то не би могло да се изведе обоснован извод за извършена доставка и съответно получаване на стоката, нито пък за сочения във фактурата като получател да е възникнало задължение да плати същата.

На следващо място, изложените в исковата молба твърдения не кореспондирали и с императивната разпоредба на 112 от ЗГ, че всички сделки, касаещи продажбата на дървен материал подлежат на специална законова регламентация, като законодателя е въвел специфичен режим, както за лицата, ползващи дървесина /под формата на добив и/или продажба/, така и за самите дейности по добива, съхранението, транспорта и продажбата на дървен материал. В настоящия случай ищецът твърдял, че е извършил сделка, 4 която обаче попада по специалния законов режим на сделките с дървесина като на практика се оказвало, че ищецът е издал предварително по своя воля фактура за дървесина, която не е продал и съответно ответникът не бил получил. Следователно, от изложеното в исковата молба не може ло да се изведе твърдяното правоотношение, по което ищецът да е прехвърлил и предал собствеността върху процесната дървесина, поставящо го в положение на изправен продавач - кредитор, имащ право да иска заплащане на цената по договора. Сочи, че фактурата не е основание за плащане - основанието е уговореното по договора, а фактурата само удостоверява този факт и фактурата като частен документ не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Предвид липсата на доказателства, удостоверяващи факта на продажбата, то не възниквало задължение за ответника да заплати цената по твърдяното правоотношение. В настоящия случай не е доказано реалното предаване на стоката по фактура №1679/24.07.2020 г. - частен свидетелстващ документ, неносещ и подпис за получател. Фактурата можела да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, когато в нея фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните , време и място на издаване и същата е подписана и от двете страни. В случая, обаче, сочената фактура не е подписана от представител на ответното дружество и се оспорва, а от представените доказателства не се установявал по безспорен начин извършването на доставката, тъй като подобен обоснован извод не би могъл да се изведе само и единствено от факта на посочване на адресат и място на доставка в превозния билет, който не е свидетелстващ документ за действителното извършване на доставката. Преценени по този начин поотделно и в съвкупност изброените доказателства водят до извод, че се опровергава твърдяната от ищеца като продавач реалната доставка на дървесината, посочена в цитираната фактура. Издаването на фактура само по себе си не води до автоматичен извод, че е извършено предаване на стоката, описана в нея, тъй като осчетоводяването се изготвя на базата на първични счетоводни документи и в този смисъл нейната доказателствена сила е производна. Цената на закупената стока се дължи не защото е издадена една фактура, а защото е извършена доставка и затова купувачът Дължи заплащането на цена при предадена стока, нито фактурата, нито издаването на превозен билет удостоверяват предаването на стоката в случая, а предаването 5 им е изпълнение на продавача спрямо купувача (чл. 75 ЗЗД ). Следователно ищецът не бил доказал, че е предал стоката по тази фактура на ответника, поради което в тази част искът е недоказан. Сочи, че съгласно нормата на чл.

108 от Закона за горите сечите в горите се пр овеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено на името на лицето, което ще извършва сечта, а такова позволително за сеч в случая липсвало. Съгласно нормата на Чл.144, ал.4 от Закона за горите достъпът до горски територии, в които се провежда добив на дървесина е строго, като същият се осъществява само въз основа на разрешение, издадено по този закон, на МПС, с които се транспортира дървесината, а в случая ищецът не представя такова разрешително, издадено на МПС - собственост на ответното дружество и за обекта, от който е транспортирана дървесината. В настоящия случай, ищцовото дружество твърдяло, че е извършило сделка, която обаче попадала по специалния законов режим на сделките с дървесина. Следователно, ответникът е следва да е придобил дървесината по реда на Закона за горите или чрез директен добив и последващо закупуване, или чрез закупуване на дървесината на корен. На основание 211, ал.1 и ал.3 ЗГ и чл.48, ал. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горскиге територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, липсата на издадено позволително за сеч и разрешително за достъп да обект в гората, в който се извършва тази дейност, на името на ответника категорично соче л на извода, че такива деиности дружеството не е извършвало. Изпълнението на същите, при липсата на издадени горецитираните документи, било невъзможно и с оглед факта, че редът за издаването на същите е урегулиран от цяла една наредба Наредба № 8 за сечите в горите . чл.52 и чл.56 от същата, а р едът за издаване на разрешително за достъп на МПС до горските територии на свой ред е урегулирано с Наредба за контрола и опазването на горските територии – чл.24 от същата, като нито един от сочените в тях документи, удостоверяващи извършване на дейностите сеч (добив) на дървесина и транспортирана на същата, не бил представен от ищеца.