Решение № 3590 от 09.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3590 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100506987 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 20024583 от 24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 62924/2020 г. по описа на Софийски районен съд, е прието за установено, че претендираното от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД вземане за следните суми: 1990 лева застрахователно обезщетение, получено без основание и законната лихва върху посочената сума за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение от 15.08.2019 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.11.2019 г. по ч.гр.д. № 47526 по описа на Софийски районен съд за 2019 г. против Д. Д. В. съществува, като за сумата от 44,23 лева мораторна лихва отхвърля иска.

С постановеното решение Д. Д. В. е осъден да плати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД следните суми: 89,80 лева – разноски, направени в заповедното производство и 89,80 лева – разноски, направени в исковото производство.

Със същото решение Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД да плати на адвокат В. А. В. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на Д. Д. В. в следния размер: 150 лева възнаграждение за правната помощ, оказана в заповедното производство и 300 лева възнаграждение за правната помощ, оказана в исковото производство.

С Определение № 2012034 от 11.04.2024 г., постановено по гр. д. № 62694/2020 г. по описа на Софийски районен съд, е отхвърлено искането за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, направено от Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД.

С Разпореждане № 15744 от 27.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 6987/2024 г. по описа на Софийски градски съд, II-Е въззивен състтав, на въззиваемата страна е указано да уточни дали обжалва постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение. С молба уточнение с вх. № 80915/17.07.2024 г. въззиваемият е уточнил, че не обжалва постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение. Следователно, Определение № 2012034 от 11.04.2024 1 г., постановено по гр. д. № 62694/2020 г. по описа на Софийски районен съд, като необжалвано е влязло в законна сила.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважена претенцията на ищеца, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е квалифицирал точно твърденията на ищеца предвид това, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД предвиждала три фактически състава. Сочи, че твърденията на ищеца са за получена сума при изначална липса на основание, като от събраните по делото доказателства се установявало, че е имало основание за получаване на сумата. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установявало, че фактурите за лечението са издадени на футболния клуб, но фактурите сами по себе си не установявали, че плащането на лечението е извършено от футболния клуб. В тази връзка се позовава на показанията на свидетелката Д.а В.а, съгласно които ответникът и неговото семейство сами платили лечението на Д. Д. В. и посочва, че това обстоятелство не е обсъдено от първоинстанционния съд. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила не е уважил доказателственото искане на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на насрещната страна да представи застрахователната преписка, от която щяло да се установи, че плащането по сметка на ответника е извършено, тъй като е така е била отправена претенцията до застрахователя.

Впоследствие след напускане на футболния клуб от страна на ответника футболният клуб поискал плащането да бъде извършено по сметка на клуба. Акцентира, че основното оплакване във въззивната жалба е, че след заплащане на застрахователното обезщетение застраховащият или застрахованият не могат с последващо изявление да направят изпълнението от страна на застрахователя невалидно. Счита, че е получил сумата на валидно правно основание, поради което предявеният иск е неоснователен. С оглед изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в уважителната му част и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложил становище за нейната неоснователност. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е редовна.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. С предявяването на исковата молба ищецът цели признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 1990 лева, тъй като е получена без правно основание.

Поддържа, че платената на ответника сума не му се следвала, доколкото от представените платежни документи се установявало, че плащанията са извършвани от клуба, а не от ответника. Счита, че е налице начална липса на основание за извършване на паричния превод в полза на ответника,, поради което за него е възникнало правото да иска от ответника връщане на сумата.

Независимо че първоинстанционният съд не е посочил правната квалификация на предявения иск, доколкото са разгледани фактите и обстоятелствата, изложени от ищеца в исковата молба и първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на търсената защита, първоинстанционното решение не е недопустимо.

Възникването на спорното материално право за връщане на дадено при начална липса на правно основание – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3/ това разместване на 2 блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт за превеждането на сумата от 1990 лева.

Между страните не е спорно, а и от приетата по делото застрахователна полица № 0000658765 се установява, че ищцовото дружество е застраховател по групова застраховка „Злополука на спортисти“, сключена с ПФК „Арда Кърджали 1924“ АД със срок на действие от 27.07.2018 г. до 26.07.2019 г. Видно от добавък № 3 към застрахователна полица № 0000658765/26.07.2018 г. ответникът Д. Д. В. е застраховано лице, считано за периода от 25.01.2019 г. до 26.07.2019 г.

Страните не спорят, че на 02.02.2019 г. по време на тренировка ответникът е претърпял злополука, изразяваща се в травма на левия крак в коляното, която е наложила извършване на лечение в МЦ „Света Богородица Възвестителка“ ЕООД. По делото са представени и приети 3 броя фактури: фактура № 0000004101/05.03.2019 г. с получател ПФК „Арда Кърджали 1924“ АД за поставена вътреставна инжекция на Д. В. и на стойност 140 лева; фактура № 000000074/28.02.2019 г. с получател ПФК „Арда Кърджали 1924“ АД за артроскопия на Д. Д. В. на стойност 1400 лева и фактура № 0000004081/27.02.2019 г. с получател ПФК „Арда Кърджали 1924“ АД за курс-лечение с поставени вътреставни манипулации на Д. Д. В. на стойност 450 лева.

Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 1990 лева.

В производството пред Софийски районен съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д.а В.а – майка на ответника. Сочи, че са изплатили цялото лечение във връзка с получената травма, за което им били издадени документи. Според свидетелката В.а от футболния клуб инструктирали ответника да предостави данните на клуба и документите да бъдат издадени на името на футболния клуб, за да бъде възстановена сумата. Посочва, че застрахователят веднага е превел сумата, като тези пари не са възстановявани по друг начин.

По делото е прието и писмо, изпратено от застрахователен посредник „Реномиа“ до ЗАД „Армеец“ АД, с което са представени документи на ответника, в качеството му на застраховано лице по процесната полица, с молба в законоустановения срок да се изплати на ПФК „Арда Кърджали 1924“ АД и застрахованото лице по полицата застрахователно обезщетение. Прието е и уведомление за настъпило застрахователно събитие от Д. В. като пострадало лице, адресирано до ЗАД „Армеец“ АД. По делото е прието и писмо от ПФК „Арда Кърджали 1924“ АД до ЗАД „Армеец“ АД от 11.06.2019 г. , в което футболният клуб декларира, че Д. В. не е част от отбора, както и че към момента същият не е възстановил на футболния клуб грешно преведената му сума от застрахователното дружество. От представената по делото имейл кореспонденция на л. 46, се установява, че застрахователният посредник е уведомил застрахователното дружество, че парите са получени от футболния клуб и не е необходимо да бъде изпращан отговор на тяхното писмо.

След преценка на събраните и обсъдени по-горе доказателства, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установява възражението на ответника, че сумата, която му е преведена, е дадена на годно правно основание. Това е така, тъй като ответникът има качеството на застраховано лице по сключения договор за групова застраховка между застрахователя и застраховащия. Разпоредбата на чл. 441 КЗ допуска да бъде сключена групово от работодател тази застраховка, при която бенефициери са неговите работници или служители, а неин предмет са животът здравето и работоспособността им. При сключена групова застраховка работодателят застрахова здравето и телесната цялост на своите работници или служители, но не е правоимащ да получи застрахователната сума при настъпване на правопораждащия факт – реализирания застрахователен риск. Правата възникват само за застрахованото лице и работодателят няма право да претендира от застрахователя заплащането на обезщетение.

Ето защо, и доколкото по делото не е спорно, че в срока на действие на застрахователния договор се е реализирал покрит застрахователен риск, а именно претърпяна на 02.02.2019 г. контузия по време на тренировка, то за ответника в качеството му на застраховано лице е възникнало правото да получи застрахователната сума.

Следователно сумата, чието връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира, е 3 получена от ответника на правно основание, т.е. налице е годен юридически факт, поради което ищецът няма вземане към ответника за нейното връщане.

Без значение за настоящия правен спор е обстоятелството на чие име са издадени процесните фактури от медицинския център, доколкото с оглед реализиралия се застрахователен риск правоимащ да получи застрахователното обезщетение е бил именно ответникът в качеството му на застраховано лице. Отделно от това във фактурите е изрично посочено, че са свързани с медицински услуги, осъществявани в полза на ответника.

Въпросът каква е възможността на застраховащия да плати чуждо задължение е ирелевантен за настоящия правен спор, доколкото съдът не е сезиран с такъв иск.

При така изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции в упражнение на правомощията на чл. 271 ГПК въззивната инстанция следва да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго с което предявеният иск да бъде отхвърлен.