Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16381 от 20.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44072/2025
Вид
Решение № 16381
Подписан
20.08.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА ТОДОРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16381 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело № 20251110144072 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 233, ал. 1, изр. II от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от А. Т. А. срещу „Б.-Т.Ц.“ ЕООД за заплащане на сумата 5385,00 лева/2753,31 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди по констативен протокол от 26.06.2025 г., настъпили по време на ползването на имот в *********, съгласно договор за наем от 28.08.2024 г., и сумата 3600,00 лева/1840,65 евро – неустойка по чл.30, ал.1, б. „а“ от договора за неспазено предизвестие за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху тези суми от 20.08.2025г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за наем, по който в качеството на наемодател е предал на ответното дружество, като наемател, недвижимия имот за възмездно ползване срещу месечен наем от 1800 лв. за срок от 12 м. При предаването е подписан приемо-предавателен протокол за състоянието на вещта. Преди да изтече срока на договора, на 02.06.2025 г. ищецът получил електронно съобщение от ответника, че ще напусне апартамента, а на 26.06.2025 г. изпратил на адреса свой представител за получаване на ключовете и подписване на приемо-предавателен протокол.

Ответникът отказал да подпише протокол-опис и предал ключовете. Констативен протокол е съставен от представителя на ищеца и свидетел, в който са описали състоянието на имота и щетите, за които ищецът претендира обезщетение.

Оценява щетите на сумата 7185 лв., от която е приспаднал 1800 лв. – гаранционен депозит, даден от ответника при сключване на договора за наем.

Ответникът е поканен да възстанови сумата, като първоначално в електронна кореспонденция било постигнато решение чрез взаимни отстъпки, но така и не е сторено плащане. Ищецът претендира и уговорената в чл.30, ал.1, б. „а“ договора неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че уведомен за претенцията е предложил да се посети жилището, в т.ч. да се извършат необходимите СМР, но не е получил съдействие от ищеца. Оспорва описаните щети да са настъпили по 1 време на ползването на наетия имот от негови действия или бездействия.

Твърди, че част от щетите са съществували при настаняване в имота или са некачествено изпълнени ремонтни дейности – счупена ревизионна плочка в банята, паднала върху тоалетната чиния, за които веднага е уведомил наемодателя, която той не е поправил. Относно щетите – „силно надраскания естествен паркет на множество места и „дълбоки изгнили и потъмнели петна по паркета“, ответникът оспорва да са причинени от него. Паркетът е бил стар с видими следи от употреба при настаняванет, което е отразено и в приемопредавателния протокол. Поддържа, че след освобождаването на имота няма информация какво е правено или кой е влизал в него, и твърди, че при изнасянето стените са били в нормално състояние за жилище и без увреждания; а за холната маса - повърхността на масата била надраскана и със следи от топли съдове още при настаняването, а единственото петно, което останало от ползването на ответника били от чаша с чай, за което наемодателят е уведомен и строителната фирма „К.И.“ за сметка на наемателя е изработила и монтирала чисто нова повърхност. Намира, че ако ищецът представя снимки с увреждания, то те са или стари снимки, или новата повърхност е била впоследствие отстранена, а по-голяма част от твърдените щети представляват естественото, нормално, износване на вещите, за които не се носи отговорност от страна на наемателя. Твърди се, че в деня на напускане на жилището не е канен да подпише приемо-предавателен протокол. Оспорва наличието на покана за плащане на неустойката за неспазено предизвестие; както и предпоставките за начисляването й, евентуално обезщетение би могло да се претендира само за неспазената част от срока. Оспорва съставения от ищеца констативен протокол.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал.1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен договор за наем от 28.08.2024 г. за имот в *********, ап. 4.1, по който наемодателят-ищец е предал държането на вещта на наемателя-ответник, даден е гаранционен депозит от 1800 лв.; на 02.06.2025 г. ищецът е получил електронно съобщение от ответника, че ще напусне жилището, което е сторено на 26.06.2025г.

Неразделна част от договора за наем е приемо-предавателен протокол за имота. От предметно му съдържание се установява, че наемодателят е предал на наемателя вещта в следното състояние – всички помещения и настилки в жилището са в отлично състояние, няма забележки на обзавеждането и инвентара, освен за кухнята – налични са две пукнатини на една плочка в кухнята и за настилката в хола-паркет от дъб е посочено добро състояние. Този частен свидетелстващ документ е подписан от двете страни по спора, поради което преценен от съда по реда на чл. 180, вр. чл.175 от ГПК удостоверява неизгодни факти за издателя-ответното дружество, а именно признание за състоянието на вещта при неиното получаване. Ето защо документът притежава материална доказателствена сила за удостовереното, с която страните и съдът са обвързани. От това следва, че са недопустими гласни доказателства за опровергаване на съдържанието му, на осн. чл. 164, ал.1, т. 6 от ГПК. Съгласно чл. 233, ал. 1, изр. III от ЗЗД, до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя. Тя обаче не намира приложение в конкретния случай, защото страните по наемното правоотношение са подписали двустранно приемо-предавателен протокол, който установява състоянието на отдадената под 2 наем вещ (вж. Решение 307/17.01.2019 г. по т. д. № 255/2018 г. на ВКС, II т.о.), от една страна, а от друга – наемателят може да опровергае удостовереното в протокола само с писмени доказателства, в т.ч. изходящи от другата страна, каквито по делото не са ангажирани.

Ищецът представя протокол от 26.06.2025 г. за предаването обратно на имота на наемодателя, който е едностранно подписан от негов представител, поради което документът, оспорен от ответника, не се ползва с доказателствена сила за удостовереното, доколкото то е изгодно за издателя. Няма процесуална пречка състоянието на вещта към този момент да се установи чрез други доказателства.

По реда на чл. 184 от ГПК е приета електронна кореспонденция между наемателя и наемодателя, неоспорена от страните.

От заключение на съдебна-техническа експертиза, преценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че след освобождаване на жилището има следните щети: вътрешната врата на спалнята е наранена при бравата по механичен начин, като е нарушена дървесината и фурнира в тази област.

Тоалетната чиния в банята е спукана. При прехода от дневната стая към кухненския бокс, настилката с дървен паркет е раздута, с отворени по-големи фуги между отделните ламели. В дневната част, близо до секцията с телевизор, се установява петно на паркета от дървена настилка, на което видимо няма лаково покритие и са нарушени краищата около фугата. Петното е с почти кръгла форма и е получено в резултат на влага или изливане на вода, повече от веднъж.

Стените в дневна стая с кухненски бокс и в спалня са с мръсни петна и петна от изпръскване с течност. Подпрозоречният перваз от ПДЧ в дневна стая е раздут от влага или теч. Един от кухненските столове с дървена конструкция и кожена тапицерия е със скъсана тапицерия. Холната дървена ниска маса е с множество петна по нея с кръгла форма, получени от поставяне на мокри и топли съдове и чаши. В банята е спукана плоча от фаянсовата облицовка, която е поставена върху ревизията към водомерите. Всички тези щети са установени от вещото лице в наетия имот и кореспондират с изложеното от свидетелите Калинков и Парков, чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, ведно с приетите веществени доказателства –снимки, чиято достоверност не се опроверга, с оглед на приетата съдебна компютърно-техническа експертиза.

Съдът отчита, че възпроизведените изображения/снимки/ на апартамента от всяко вещо лице са идентични, поради което съдът е убеден, че отразяват именно състоянието на имота непосредствено след напускането му от ответника.

Изяснява се, че голяма част от причинените увреждания са в резултат от липса на поддръжка и неправилна експлоатация на имота. Необходимите ремонтновъзстановителни дейности възлизат в размер на сумата общо 2836,04 евро без ДДС или 3403,25 евро/6656,18 лв. с ДДС. Вещото лице сочи, че при обективните находки може да се приеме, че петната по стените и механични повреди по тях са в резултат от единични случаи, вероятно по невнимание. Нарушената настилка с дървен паркет е в резултата на системно наводняване, а скъсаната тапицерия на стола, спуканата тоалетна чиния и счупената ревизия с фаянс в банята не може да се причини от естествено износване; повредата по вратата на спалнята видимо е механична. Вещото лице по СТЕ пояснява, че действително по настилката с паркет има надрасквания от ползването, както и по стените има захабяване около ключове за осветление, но тези увреждания не е включил в необходимите СМР.

Относно повреждането на плочката в банята и тоалетната чиния страните не спорят, че се е случило преди ответникът да освободи имота и веднага е уведомил наемодателя за това, в който смисъл е водената между тях електронна кореспонденция. От гласните доказателства – показанията на св. Ч. и св. К., 3 преценени по реда на чл. 172 от ГПК съвкупно с изявленията на наемодателя в тази кореспонденция, се установява причината за счупване на плочката, а именно била е лошо хваната, наемодателят очаквал да се случи и се държала на един магнит. Това се потвърждава и от предприетите от него действия за неината подмяна, макар и недовършени. Падането на плочката е довело до счупването на тоалетната чиния, доколкото е непосредствено над нея, поради което и за двете щети съдът приема, че се дължат на причини независещи от наемателя и не е от обичайното им използване. Поради това наемателят не отговаря за тях или за сумата 543,80 евро (с ДДС), съобразно изчисленията на вещото лице, отразени в табл. 1 в заключението на СТЕ. Съдът счита, че за останалите вреди в жилището наемателят отговаря, а гласните доказателства на ответника не установиха друго, доколкото показанията на св. Ч. и св. П. са общи и сочат, че не са обърнали особено внимание на състоянието на жилището, освен за известните им проблеми в банята и с холната маса. В тази връзка относно холната маса съдът намира, че поставянето на нов плот върху увредения не е отстраняване на вредата, доколкото плотът й остава все така увреден.

Съгласно чл. 231 от ЗЗД, дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са изначало в тежест на наемателя, който при настъпването им своевременно трябва да поправи. Наемателят отговаря за всички небрежни човешки действия, включително и за неполагане на грижа за поддържане на наетата вещ, довели до настъпване на щети по наетата вещ по време на действието на наемното правоотношение. Наемателят е длъжен да върне имота такъв, какъвто го е приел, съгласно с описа му, съставен между него и наемодателя, с изключение на това, което е погинало или развалило от вехтост или по непреодолима сила. Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. II от ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря или вината на наемателя се предполага. Посочената правна норма урежда оборима презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя през време на ползването на вещта. Следователно ако наемателят твърди, че вредите се дължат на причина, за която той не отговаря, доказателствената тежест за оборване на презумпцията е негова. По делото не се установи друго, освен за ревизонната плочка и тоалетната чиния, поради което следва да възстанови на наемодателя стойността на вредите по наетата вещ или сумата 2859,45 евро, получена след приспадане стойността на вредите, за които не отговаря. От тази сума следва да се приспаднат и 920,33 евро за гаранционен депозит за разноски и остава дължима сумата 1939,12 евро, до който размер искът по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД е доказан и основателен, а до пълния предявен размер следва да се отхвърли. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане.