Решение № 34 от 07.04.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Костинброд, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20231850200334 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на „Юроспийд“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с. П.а, представлявано от управителите Д.Р. и И.И. чрез упълномощен представител – адвокат Д. Ц.-А., против Наказателно постановление № 698613F699321/19.04.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП - С., с което на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, му е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в общ размер от 17 600 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ.

Иска отмяна на НП като незаконосъобразно, необосновано и издадено при допуснати материални нарушения и съществени нарушения в съдопроизводствените правила. Твърди, че „Юроспийд" ООД не е извършвало деяние, което да представлява нарушение на ЗОПБ.

Твърди липса на преценка за законосъобразност на АУАН, след като АНО само цитира акта като основание за издаване, без да извърши преценка за законосъобразността му, без да прецени спорните обстоятелства и да обсъди възраженията, подадени в срок.

Оспорва компетентността на издателя на НП.

Твърди неяснота в НП кое от деянията представлява нарушение на посочената разпоредба от ЗОПБ, като цитира части от НП, в които се говори за „нарушение“ и други, в които се говори за „нарушения“, в какъвто смисъл счита, че не става ясно дали е налице едно или повече нарушения.

Твърди неяснота защо е наложена санкция върху пълния размер на посочената престация от 35 200 лева, а не само върху тези, с които се надхвърля установения със закон 1 праг за плащания в брой.

Твърди неяснота дали проверката е в рамките на административно-наказателна процедура, завършила с АУАН или друга самостоятелна процедура, в какъвто случай счита за недопустимо засягане правата на жалбоподателя.

Счита, че събраните доказателства не са достатъчни, за да подкрепят изводите по същество на АНО.

Твърди посочване на няколко дати за установяване на обстоятелствата, в каквато насока счита, че е налице неяснота към кой момент проверяващите органи са установили съответните обстоятелства и на основание какви доказателства. В същата насока твърди неяснота относно броя на нарушенията и противоречие в НП – от една страна е установено обща престация, а се налагат санкции за отделните плащания. Твърди неяснота на обжалваното НП по отношение на датата на извършване на нарушението.

Твърди липса на обозначаване на място на извършване на нарушението.

Твърди наличие на противоречие с материалния закон, като счита, че предоставянето на парични средства по договор заем не представлява „плащане" по смисъла па ЗОПБ, в каквато насока се позовава на характера на заемното правоотношение и незадължителна практика.

При условия на евентуалност иска приложение на чл.28 от ЗАНН.

Претендира присъждане на разноски.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се представлява в проведените с.з.

Въззиваемата страна – Директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители" в ТД на НАП - С. се представлява от юрк Н.. Иска потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП.

Спазен е законоустановения срок - четиринадесетдневен по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 17.05.2023 г., докато жалбата е заведена в деловодство на въззиваемата страна на 30.05.2023 г., тоест в цитирания срок.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № F699321, съставен на 17.03.2023 г. срещу жалбоподателя за това, че в качеството си на заемодател е извършил плащания в брой на суми под 10 000,00 лв. по четири отделни разходни касови ордери, които представляват част от парична престация в общ размер на 35 200 лева лв. по Договор за заем от 01.01.2012 г. и Анекс от 01.10.2019 г., сключени между жалбоподателя и физическото лице Д.Р..

Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, както и че нарушението е извършено в условията на продължавано нарушение с 4 отделни деяния периода 20.01.2023 г.- 27.01.2023 г., а така също, че е установено на 28.02.2023 г. след 2 преглед и анализа на представените от жалбоподателя писмени доказателства.

В АУАН са описани обстоятелства по цитираните договор за заем и анекс към него, а именно, че с тях жалбоподателя в качеството на заемодател и Д. С. Р. в качеството на заемополучател са договорили отпускане на заем с максимален размер до 200 000, както и да иска повторното отпускане до договорения размер, а с анекса е увеличен максималния размер на заема до 400 000 лева.

Посочено е също така в АУАН, че с четири отделни РКО са изплатени суми в брой на лицето Д.Р., като плащанията са в периода 20.01.2023 г. – 27.01.2023 г., като сумите са изплатени съгласно договор от 01.01.2012 г. Посочени са и конкретните РКО, а именно: № 084/20.01.2023 г. за плащане в размер на 9 000 лева; № 091/23.01.2023 г. за плащане в размер на 8 600 лева; № 099/26.01.2023 г. за плащане м размер на 9 000 лева; № 128/27.01.2023 г. за плащане в размер на 8 600 лева.

Посочено е също така, че изброените РКО са намерили отражение по дебита на сметка 49912 02 Други кредитори в лева Д. С. Р. и по кредита на сметка 501 Каса в левове, в счетоводството на дружеството.

Посочено е че нарушението е за първи път, а са описани и доказателствата: Искане за представяне на документи и обяснения от задължено лице № П-22222523034772-040001/20.02.2023 г.; Хронология. сч. см. 501 „Каса в левове" за периода от 01.11.2022 г. до 31.01.2023 г.; Договор за заем от 01.01.2012 г., анекс от 01.10.2019 г.; РКО - 4 бр.;

Хр. сметка 49912 02 Други кредитори в лева, анал. Д.Р.; Писмени обяснения с придружително писмо към ИС Контрол от 09.03.2023 г.

Отбелязано е в АУАН, че е съставен в присъствие на упълномощено лице, на което е връчен препис, като е приложено пълномощно от управителите на дружеството.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, като е посочено подаването на възражение.

С обжалваното НП, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, на жалбоподателя е наложено административно наказание: Имуществена санкция в размер на 4 500 лева, за извършено плащане в брой на сумата от 9000 лева по РКО № 84/20.01.2023 г.; Имуществена санкция в размер на 4 300 лева за извършено плащане в брой на сумата от 8 600 лева по РКО № 91/23.01.2023 г.; Имуществена санкция в размер на 4 500 лева за извършено плащане в брой на сумата от 9 000 лева по РКО № 99/26.01.2023 г.; Имуществена санкция в размер на 4 300 лева за извършено плащане в брой на сумата от 8 600 лева по РКО № 128/27.01.2023 г.

От представените писмени доказателства съдът намира за установено следното.

Жалбоподателя и лицето Д.Р. са сключили безсрочен договор за заем, в който са уговорени условия за ползване на заемни средства от физическото лице при поискване и възможност за отпускане, както и за връщане, когато може. Договора е от 2012 г., като е с лимит от 200 000 лева, а с анекс през 2019 г. този лимит е определен на 400 000 лева.

Остава неизвестно какви суми и ползвало физическото лице през годините, но това е без значение, както са без значение и възможните многобройни въпроси относно 3 конкретните условия и факта, че лицето е управител на търговското дружество, което му отпуска заемните средства.

С четири отделни ордера, посочените в АУАН, а именно: № 084/20.01.2023 г., № 099/26.01.2023 г.№ 091/23.01.2023 г. и № 128/27.01.2023 г., на физическото лице Д.Р. са изплатени в брой суми съответно от 9 000 лева, от 8 600 лева, от 9 000 лева и от 8 600 лева.

Сумите са изплатени във връзка с договора за заем от 2012 г. е анекса от 2019 г.

Тези основни факти съдът установи по несъмнен и безспорен начин от представените четири ордера, вписването им в счетоводните баланси и отчети като кредит, както и от изявлението на жалбоподателя – в съпроводително писмо до НАП, че тези плащания са именно по цитирания договор за заем. Тези факти не се оспорват и от жалбоподателя, който практически не оспорва факти, изложени в АУАН и НП, а възраженията са основно по тълкуване на фактите и твърдения за пропуски и неясноти.

Тези факти дават основание на съда да счита, че от страна на жалбоподтеля е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, създаващ задължение за: „Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.“;

Направените четири плащания в брой с отделни ордери, макар всяко от плащанията да е под сумата от 10 000 лева представляват едно плащане на обща стойност 35 200 лева, което е извършено в брой, тоест в нарушение на посочената разпоредба, поради което основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ - Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. Изрично санкционната разпоредба предвижда санкцията да бъде съобразно общия размер на плащанията, поради което неоснователно жалбоподателя възразява и иска определянето й само върху плащанията над 10 000 лева.

Следва да се отбележи, че нарушението е едно, след като и четирите плащания са с едно и също основание, което по силата на посочената разпоредба се считат за едно плащане, приемайки ги за свързани. Факта, че на места се говори от АНО за нарушения не променя факта, че нарушението е едно, като това, ведно с неточното определяне на имуществената санкция като 50% от отделните плащания не представляват нередовности, които не се отразяват на цялостната законосъобразност и обоснованост на наложената санкция, поради което са неоснователни възраженията за липса на яснота дали се касае за едно нарушение или за няколко. В същата насока съдът намира за неоснователни и твърдението за неяснота относно датата на установяване, която по същество е без значение.

Важен е момента на нарушението и дали е установено в преклузивните срокове по ЗАНН, в каквато насока и датата на установяване е важна, но в случая не може да се говори за изтичане на предвидените срокове. Нарушението е установено след представяне на всички изискани от контролните органи документи, а обозначаването на различните дати, на които 4 са представени тези документи не създава неяснота в тази насока, като може да се направи несъмнен извод, че установяването на нарушението е в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Налице са доказателства – заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която в т.1.6. е предоставено правомощие на Директора на дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ в ТД на НАП - С. да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 5 от ЗОПБ, в каквато насока е неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на такава компетентност. С точка 2.1. от същата заповед е предоставено и правомощие на органите по приходите да съставят АУАН за нарушения на ЗОПБ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неяснота относно вида на проверката. Няма регламентирани проверки, които започват с цел издаване на АУАН и други за да се прави разлика между осъществяваните по реда на чл. 3 от ЗНАП проверки и да се ограничават правомощията на органите по приходите, при констатиране на нарушения да издават АУАН само при определен вид проверки.

Няма неяснота и относно мястото на нарушението, а това е седалището на жалбоподателя, след като извършените плащания са касови операции и формалната липса на обозначаване на това не създава неяснота и неизвестност къде е осъществено нарушението, а именно по седалището на жалбоподателя.