Решение № 14515 от 26.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14515 гр. София, 26.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110111508 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с предявени от „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу К. Х. Г. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ, да бъде признати за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми:

1. По допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за мобилни услуги от 17.04.2014 г., с който е предоставен мобилен номер *********** сумата в общ размер от 361,22 лв., представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до 30.11.2018 г.;

2. По допълнително споразумение от 17.02.2017 г. към договор за мобилни услуги от 02.12.2010 г., с който е предоставен мобилен номер ********** сумата в общ размер от 265,44 лв., представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до 30.11.2018 г.;

3. По допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за мобилни услуги от 25.04.2008 г., с който е предоставен мобилен номер 1

************ сумата в общ размер от 126,90 лв., представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до 30.11.2018 г.;

4. По допълнително споразумение от 18.11.2016 г. към договор за мобилни услуги от 29.11.2014 г., с който е предоставен мобилен номер *************** сумата в общ размер от 18,87 лв., представляваща дължими незаплатени месечни абонаментни такси за периода от 01.08.2018 г. до 30.11.2018 г.;

5. По договор за лизинг от 17.02.2017 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер **********, по силата на който на абоната е предоставено мобилно устройство HUAWEI P8 lite Black на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 13,59 лв. всяка, сумата от 27,18 лв., от които една лизингова вноска, дължима за м. 01.2019 г. в размер на сумата от 13,59 лв. и на основание чл. 1, ал. 3 от договора сумата от 13,59 лв., тъй като не е върнал мобилното устройство;

6. По договор за лизинг от 20.11.2017 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********, по силата на който на абоната е предоставено мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey на изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 60,99 лв. всяка, сумата от 670,89 лв., от които 10 лизингови вноски, дължими от м. 01.2019 г. до м. 10.2019 г. в размер на сумата от 13,59 лв. и на основание чл. 1, ал. 3 от договора сумата от 60,99 лв., тъй като не е върнал мобилното устройство, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 29.05.2020 г., до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 20764/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.

Ищецът твърди, че между него и ответницата са били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответницата е абонат на дружеството. Твърди, че е било сключено Допълнително споразумение от дата 25.04.2008 г. за мобилен номер 359895670810, като отношенията били подновявани няколко пъти, като настоящата претенция се основава на подписаното Допълнително споразумение от дата 27.08.2018 г., с което абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал + 30.99 лв., 2 с уговорен срок на действие 24 месеца до 27.08.2020 г. Сочи, че абонатът е сключил и Договор за лизинг от дата 18.11.2016 г., по силата на които е влез мобилно устройство HUAWEI lite Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 10.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 10.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Освен това бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 02.12.2010 г. за мобилен номер 359899166796. Отношенията по него били подновявани няколко пъти, като настоящата претенция се основавала на подписаното Допълнително споразумение от дата 17.02.2017 г., с което абонатът избрал ползването на абонаментна програма Нонстоп 24.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 17.02.2019 г., а освен това бил сключен и Договор за лизинг от същата дата 17.02.2017 г., по силата на който ответницата е взела мобилно устройство HUAWEI Р8 lite Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 13.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 13.59 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/. Твърди, че освен това бил сключен Договор за мобилни услуги от дата 09.02.2013 г. за мобилен номер 359897674081, за който отношенията били подновявани няколко пъти, като настоящата претенция се основавала на подписаното Допълнително споразумение от дата 20.11.2017 г., като абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал 10.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 20.11.2019 г. Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги от дата 17.04.2014 г. за мобилен номер 359898657878, като отношенията били подновявани няколко пъти, като настоящата претенция се основавала на подписаното Допълнително споразумение от дата 27.08.2018 г. като абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал 36.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 27.08.2020 г., както и сключил Договор за лизинг от дата 20.11.2017 г., по силата на които е взела мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 60.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на 3 договора срещу заплащане на допълнителна сума от 60.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.

Между страните бил сключен и Договор за мобилни услуги от дата 29.11.2014 г. за мобилен номер 359894982436, като отношенията били подновени с подписаното Допълнително споразумение от дата 18.11.2016 г., като абонатът избрал ползването на абонаментна програма Интернет 6.99 лв. със срок на действие 24 месеца до 18.11.2018 г. Въз основа на посочените договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е било фактурирано под клиентския номер на абоната №000438666. Твърди, че датата на деактивация на процесиите абонаменти е била 22.11.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за ползване и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди, че поради изтичането на сроковете предвидени за плащане на всички месечни погасителни лизингови вноски, както и предвид липсата на данни ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца като лизингодател, нито да е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор с лизингодателя- ищец претендира процесните лизингови вноски. С оглед изложеното моли за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове, като счита, че същите са недоказани. Оспорва представените към исковата молба фактури, като посочва, че същите са частни документи. Оспорва ищецът да е изпълнил задълженията си по сключените договори. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

4

1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ.

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали от описаните договори за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг; 2. че е бил изправна страна по договорите, т. е. изпълнил е задълженията си по тях, предоставял е мобилни услуги и е предал процесните мобилни устройства за ползване; 3. уговарянето на клауза за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски по договора за лизинг при прекратяването на договора по вина на потребителя; 4. прекратяването на договорите по вина на потребителя, размера на дължимите абонаментни такси, използваните услуги и лизингови вноски; 5. размера на дължимите месечни абонаментни такси и лизингови вноски.

Ответникът е следвало да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи положителния факт на плащането на дълга.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните са били сключени следните договори:

- допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за мобилни услуги от 17.04.2014 г., с който е предоставен мобилен номер ***********;

- допълнително споразумение от 17.02.2017 г. към договор за мобилни услуги от 02.12.2010 г., с който е предоставен мобилен номер **********;

- допълнително споразумение от 27.08.2018 г. към договор за мобилни услуги от 25.04.2008 г., с който е предоставен мобилен номер ************;

- допълнително споразумение от 18.11.2016 г. към договор за мобилни услуги от 29.11.2014 г., с който е предоставен мобилен номер ***************;

- договор за лизинг от 17.02.2017 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер **********, по силата на който на абоната е предоставено мобилно устройство HUAWEI P8 lite Black;

- договор за лизинг от 20.11.2017 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***********, по силата на който на абоната е предоставено мобилно устройство APPLE iPhone 8 64GB Space Grey, сключени между „Теленор България“ ЕАД (със сегашно наименование 5

„Йеттел България“ ЕАД) и К. Х. Г..

Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към доказателствения материал и неоспорени от ответника: договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг.

Посочените писмени доказателства не са оспорени от ответника и не са изложени твърдения и съображения, че ответникът не е сключвал твърдените в исковата молба договори за мобилни услуги и лизинг. Същевременно представените по делото договори за мобилни услуги и договори за лизинг, носят подписа на ответника, като в производството не е оспорена автентичността на тези документи.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че в исковия период между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключени между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, „електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т. н. С оглед предоставените и реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените СИМ карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени доказателства по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените детайлни потребления за фиксирани телефонни номера ***************, **********, ************ и ***********.