Решение № 35 от 22.08.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Перник, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600218 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 18 от 22.04.2024 г., постановена по НОХД № 43/2024 г., Районен съд Перник е признал подсъдимия Г. М. Г. за виновен в това, че на *** г., в ***, без надлежно разрешително държал в себе си /в мъжка чанта/ високорисково наркотично вещество – кокаин, съдържащ 60,49 % активно вещество /кокаин/ с нетно тегло 0,3348 гр на стойност 53,57 лв. /съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството/ престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На основание чл. 55, ал. 3 НК ПРС не е наложил по-лекото наказание, което законът кумулативно предвижда, а именно – глоба. На основание чл. 189, ал. 1 НК ПРС е осъдил подсъдимия да заплати разноските по досъдебното производство в размер от 198,69 лв. по сметка на ОДМВР П.. На основание чл.

354а, ал. 6 НК съдът е постановил веществените доказателства /кокаин и опаковки от изследвани вещества/ да се отнемат в полза на държавата и след влизане в сила на присъдата да се унищожат.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия. Поддържа се, че 1 присъдата е необоснована – не почива на правилен доказателствен анализ. Изрично се сочи, че ако се приеме, че инкриминираното деяние е извършено, неговата правна квалификация е чл. 354а, ал. 5 НК. Иска се отмяна на присъдата и признаването на подсъдимия за невиновен, алтернативно – приложението на посочената привилегированата правна квалификация.

В откритото заседание пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Сочи, че са налице недопустими поправки в част от протоколите, в които е обективирана доказателствена дейност в досъдебното производство и които са ползвани от първия съд при постановяване на присъдата на основание чл. 371, т. 1 НПК.

Районна прокуратура П. не е подала становище по жалбата.

В откритото заседание пред настоящата инстанция Окръжна прокуратура Перник пледира за потвърждаване на присъдата.

Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Г. М. Г. е роден на *** г. в ***, българин, български гражданин, живущ в ***, с *** образование, неженен, с ЕГН **********, неосъждан. Същият работи по трудов договор като *** при „***“ ЕООД, както и е студент, редовно обучение, в специалност „***“ В ***. Ангажирани са доказателствени материали, че Г. е ученолюбив, трудолюбив, отзивчив, дисциплиниран, както и че спортува.

Към *** г. свидетелите Ю. М. и К. К. били полицейски служители, като първият заемал длъжност ***, а вторият - *** при *** Районно управление на ОДМВР П.. На посочената дата двамата участвали в провеждането на специализирана полицейска операция за превенция на безопасността на движението и срещу престъпленията с предмет наркотични вещества. Около 21.55 часа извършвали обход в района на квартал „***“ в *** по ул. „***“.

Между сградата, в която се помещава ***, и вх. „*“ на блок № **, находящ се на ул. „***“, полицейските служители забелязали паркиран лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ***. В него били свидетелят М. Г. /на шофьорското място/ и подсъдимият Г. Г. /на предна дясна седалка/. М. и К. предприели извършването на полицейска проверка по отношение на двете лица, които видимо се притеснили от появата им. По време на извършване на проверката, след като бил запитан, подсъдимият посочил, че в чантичката, която носел през рамо, държал наркотично вещество - кокаин, предназначен за негова лична употреба. Г. предал доброволно на полицейските служители един брой полиетиленово пликче с размери 5 см на 4 см, съдържащо в себе си бяло прахообразно вещество, с тегло 0,58 гр, което при направен полеви тест, проявило наркотични свойства и реагирало на кокаин. Впоследствие чрез експертно заключение било установено, че нетното тегло на предадения кокаин възлиза на 0,3348 гр, а активният компонент в него е 60,49 %. Изчислена съгласно приложение № 2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството“ на Постановление на МС № 23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на държания от подсъдимия кокаин била 53,57 лв.

2

По доказателствените източници:

Посочената фактическа обстановка съвпада с установената от първия съд, като е възприета и от въззивния след самостоятелен анализ на всички събрани доказателствени източници – справка за съдимост (л. 13 ДП), свидетелските показания на полицейските служители М. и К. (л. 18-19 ДП), свидетелските показания на седящия на шофьорското място в автомобила при проверката спътник на подсъдимия М. Г. (л. 20 ДП), протокол за доброволно предаване на намерения при проверката кокаин (л. 22 ДП), протокол и албум за оглед на местопроизшествие (л. 23-28), протокол от извършената физико-химическа експертиза за изследване на характера, количеството и активното наркотично вещество в намерения кокаин (л. 30-31), протокол за оценка на наркотични вещества (л. 33 ДП), характеристика на подсъдимия, изготвена от неговата семейна позната и съседка Н. К. М.

(л. 12 РС), трудов договор от *** г., сключен между подсъдимия и „***“ ЕООД (л. 13 РС), уверение № *** г., издадено от *** (л. 14 РС).

Посоченият доказателствен материал е приобщен по делото по реда на чл. 373, вр. чл.

371, т. 1 НПК, тъй като подсъдимият е изразил изрично и надлежно съгласие за последното.

Цитираните доказателствени източници не съдържат противоречия, нито вътрешни, нито помежду си, и установяват изцяло, че на инкриминираните дата и място подсъдимият е държал у себе си за лична употреба намерения в автомобила кокаин.

Неоснователни са доводите на защитата, че са налице фактически противоречия, тъй като част от протоколите от досъдебното производство съдържат поправки. Конкретните протоколи, които съдържат такива поправки, са протокол за разпит на подсъдимия като свидетел (л. 21 ДП), протокол за доброволно предаване (л. 22 ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 23 ДП). На първо място, показанията на подсъдимия като свидетел, преди същият да бъде привлечен като обвиняем в наказателното производство, не са годен доказателствен източник, тъй като чрез тяхното събиране се накърнява правото му на защита. Същите не са били ценени нито от настоящата инстанция, нито от първата, и нямат роля за установяване на фактическата обстановка по делото. Независимо от това и без значение за изхода на делото, следва да се посочи, че въпросните показания са в пълно съответствие с вече приетата фактическа обстановка въз основа на всички изброени по-горе доказателствени източници. От друга страна, именно в този протокол са направени единствените очевидни поправки, като първоначално посочените дати на съставяне на протокола и на реализиране на инкриминираното деяние, са поправени от *** г. на *** г.

Целият доказателствен материал по делото сочи, че инкриминираното деяние и този разпит са осъществени на *** г., а не на *** г., и че се касае за очевидна техническа грешка. Нещо повече, тази техническа грешка е поправена по предвидения за това процесуален ред, а именно – в съответствие с чл. 130 НПК поправките са приподписани както от разследващия орган, така и от разпитваното лице. По отношение на другите два протокола, там извършената поправка на датите е ясна и недвусмислена, не е придружена със зачертавания, поради което доводът на защитата за изключването им от доказателствения материал почива само на буквата на закона, но не и на вложената законодателна логика.

От правна страна:

При посочената вече фактическа обстановка правилно първият съд, съобразявайки нормата на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, е приел, че подсъдимият е реализирал 3 престъпление с инкриминираното деяние.

На първо място, подсъдимият Г. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на престъплението; липсват данни да е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава, така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие - на *** г. подсъдимият е държал високорисково наркотично вещество – кокаин (описан подробно по-горе) с нетно тегло 0,3348 гр на стойност 53,57 лв.

Втората изпълнителна форма на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК – "държането" е от категорията на т.нар. "продължени престъпления", при които изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно "държане" по чл. 354а, ал. 3 от НК е налице, когато за наркотичното вещество няма надлежно разрешение и то обективно се намира във фактическа власт на дееца. В случая безспорно се установи, че наркотичното вещество се е намирало у подсъдимия, т.е. било е в неговата фактическа власт.

На следващо място държането е станало без за това подсъдимият да е имал надлежно разрешение по смисъла на чл. 32 от ЗКНВП. Предвид характера на наркотичните вещества, чието държане би могло да доведе до причиняване на увреждания на здравето и човешки жертви, законодателят е въвел специален разрешителен режим с оглед упражняването на строг контрол върху тяхното придобиване и държане, като кокаинът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г. на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, като за държането им е въведен специален разрешителен режим с оглед упражняването на строг контрол върху тяхното придобиване и държане. Подсъдимият не се е съобразил именно с този специален режим, предвиден в ЗКНВП и държал наркотичните вещества без надлежно разрешение.

От субективна страна, съдът прие, че деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на дееца – подсъдимият е съзнавал всички елементи, обхванати от обективната страна на деянието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, съзнавал е противообществения характер на осъществяването деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване.

Районният съд обаче не е взел предвид смекчаващите обстоятелства, с оглед на които както деянието, така и деецът разкриват ниска степен на обществена опасност, а именно – множеството добри характеристични данни на подсъдимия (учи в редовна форма като студент и едновременно с това работи, спортува, помага на близки и познати и др.,), липсата на данни за други подобни прояви, включително и за системна употреба на наркотични вещества, относително ниското количество намерен кокаин, както и ниската му цена, добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, включително изразеното съгласие по чл. 371, т. 1 НПК. Всички тези смекчаващи обстоятелства обуславят квалификацията на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, а оттам и приложението на привилегирования състав на чл. 354а, ал. 5 НК, препращащ към основния състав на чл. 354а, 4 ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, по който е повдигнато обвинението.

По наказанието:

При това положение са налице предпоставките за приложението и на института на чл.