Протокол № 126 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 126 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров при участието на секретаря Александра К. Ковачева

Сложи за разглеждане докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20248002901349 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Касатор – „ВК Мениджмънт“ ЕООД – редовно и своевременно призован чрез публикация в ДВ бр.17/2025 г., стр. 59 – се представлява от адв.

И. с пълномощно по делото.

Ответник по касационната жалба – „Сана 2010“ ЕООД - редовно и своевременно призован чрез публикация в ДВ бр.17/2025 г., стр. 59 – се представлява от адв. П. с пълномощно по делото.

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

С определение № 90 от 13.01.2025 г. е допуснато касационно 1 обжалване на въззивно решение № 120 от 22.02.2024 г. по в.т.д. № 942/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в посочената в определението негова част.

Адв. И.: Поддържам касационната жалба. Няма да представям нови доказателства. Представям списък за разноски с доказателства за плащането им с копие за другата страна.

Адв. П.: Оспорвам касационната жалба. Поддържам отговора, който сме представили. Няма да соча нови доказателства. Представям списък за разноски с копие за другата страна.

Адв. И.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение

Адв. П.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените списъци за разноски списъка на пълномощника на касатора. и доказателство към

Счете делото за изяснено от фактическа страна

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

Адв.И.: Моля да дадете отговор в следната посока: по първия въпрос касае момента, към който следва да се определи равностойното парично обезщетение по иска по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение е допуснато поради противоречие със задължителната практиката на ВКС, в която изрично е възприето разбирането, че компесаторното обезщетение следва да бъде определено към момента, в който се е осъществило обогатяването на ответната страна и съответното обедняване за ищеца по този иск. В този смисъл моля да дадете отговор по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. Конкретно по същество на правния спор, моля да приемете за неправилно, като постановено в противоречие на материя закон и на събраните по делото доказателства, разбирането на въззивната инстанция, че стойността на дължимите за предаване билбордове по договора за покупко – продажба от 07.06.2010 г., 2 следва да бъде опредЕ. към момента на предявяване на исковата молба през 2018 г., по което въззивният съд се е произнесе в противоречие с цитираната практика. По втория въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, същият касае спирането и прекъсването на давността, въз основа на иск за недействителност на договора от който е възникнало вземането. В тази си част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради противоречие с тълкувателно решение № 3 от 2016 г. на ОСГТК на ВКС, като моля да дадете отговор на въпроса в съответствие с тълкувателното решение, в което изрично е посочено, че разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, касаещи спирането и прекъсването на давността са императивни по своя характер и основанията за спиране съответно прекъсване не могат да бъдат тълкувани разширително. Съответно разпоредбата на чл. 115, ал. 1, буква Ж от ЗЗД предвижда, че докато трае процесът на вземането се спира давността. В случая неправилно въззивният съд е приел, че докато е траело производството по иска за нищожност на договора за покупко-продажба, давността за вземането, което не е бил предмет на този спор е била спряна. В този смисъл моля да дадете Вашия отговор и да приемете,че решението на въззивния съд е неправилно, като постановено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 115 от ЗЗД. Моля да ми присъдете съдебно деловодни разноски, съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Моля да отмените обжалваното решение в частта, в която е обжалвано, както и потвърденото с него решение.

Адв. П.: Моля да отхвърлите касационната жалба и да оставите в сила постановеното решение. Според мен и двата правни въпроса, по които е допусната касация в решението не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Относно първият въпрос - към кой момент трябва да се определи размерът на заместващата облага, съществува съдебна практика на ВКС, която съм посочил в писмената си защита, че когато, облагодетелстваната страна, която дължи заместващата облага, действа неправомерно в тези случаи размерът на заместващата облага се определя към момента на предявяването на иска. В писмената си защита съм посочил решението на съдия Борис Илиев точно в този смисъл, че когато страната е недобросъвестна, размерът на заместващата облага се определя към този момент. По отношение на второто основание, в настоящия случай, тълкувателно решение №3 е неотносимо, тъй като касае предявяването на частичен иск и правните последици по отношение спирането на давността, само в тази хипотеза, когато се касае за 3 предявен частичен иск и впоследствие предявеният иск за пълния размер на вземане. Не е необосновано тълкуването, което е дал първоинстанционният съд и не е в противоречие с тази практика, тъй като този въпрос там не е дискутиран. Когато има спор, практиката в повечето случаи е, че е недопустимо да се спира при положение, че има разширително тълкуване. Но в случая, не сме в такава хипотеза, в случая имаме спор за правото и решението, което съм цитирал и което е дало основание на апелацията да приеме, че има спиране е точно спор за право, дали това задължение, което е предметът на настоящия спор съществува или не съществува. Един такъв спор възпрепятства възможността на доверителя ми да упражни правата си, поради което с основание трябва да се приеме, че основателно е прието, че имаме спиране и давността не е изтекла. Представям подробни писмени бележки с копие за другата страна. Претендирам разноски.

Адв. И. /реплика/: Относно определянето на момента в който се дължи заместващата облага, е от значение обстоятелството дали страната е била добросъвестна или не. Законът никъде не борави с критериите добросъвестен или недобросъвестен. По отношение на втория въпрос, че наличието на висящ спор относно действителността на облигационното правоотношение, въз основа на което ищецът в настоящото производство твърди, че е възникнало вземането, че именно този спор го възпрепятствал да предяви иска си за защита на своето твърдяно право, моля да вземете предвид, че никъде в закона не съществува пречка или ограничение, което да е препятствало страната да упражни правото си като предяви иск. Няма законово ограничение, дори и да има преюдициалност между едното и другото, процесуална възможност за упражняване на правото на иск за страната е съществувала във всеки един момент, а тя е предявила иска си 8 години след като е сключила договора за покупко - продажба. Договорът е от 07.06.2010 година, исковата молба е предявена 13.04.2018 година.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение обяви, че ще се произнесе с решение.

Разглеждането на делото приключи в 10,45 часа.

4

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5