Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11921 от 17.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50364/2025
Вид
Решение № 11921
Подписан
17.06.2026
Състав
АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 11921 гр. София, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110150364 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.266,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „******”ЕООД е предявил установителен иск да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 15 127,20 лв, представляващи сбор от възнаграждения за изработени от ищеца винт и гайка на крик за вдигане на вагони – три броя , удостоверени с издадените две фактури № 0000005521/01.06.2022г. и № 0000005522/ 20.06.2022г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 14.05.2025г. до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 27710/2025г. по описа на СРС,68 състав , срещу която е предявено възражение по чл.414 ГПК от длъжника (ответник в настоящото исково производство- б.с.).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 22.05.2026г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска.

Ответникът „**********” ЕООД не е представил в срока по чл.131,ал.1 ГПК отговор на исковата молба.

В първото и единствено открито съдебно заседание на 22.05.2026г. се е явил управителят на ответното дружество , който е оспорил предявения иск и е поръчал , че претендираните от ищеца суми не са дължими , тъй като „поръчаните материали все още на са доставени” на ответника , като е „потвърдено от изпълнителя , че нещата са все още при 1 него”. При устните прения в същото заседание на 22.05.2026г. управителят на ответника е пледирал за отхъврляне на иска.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 27710/2025г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно основателността на иска:

Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

Като писмени доказателства по настоящото дело са приети две фактури № 0000005521/01.06.2022г. и № 0000005522/20.06.2022г. , всяка от които е издадена въз основа н а Приемо –предавателни протоколи съответно от 01.06.2022г. и от 20.06.2022г. , подписани от представители на ищеца и на ответника. Тези фактури и приемопредавателните протоколи удосотверяват съществуването между страните на неформални договорни правоотношения , по силата на които ищецът е изработил и предал на ответника три броя винтове и гайки за крик за вдигане на вагони. Ответникът не е оспорил по реда на чл.193 ГПК тези документи , т.е. сключването и съдържанието на договорите за изработка между страните, изпълнението от ищеца на договорните му задължения и приемането на изработеното. Следователно с оглед чл.301 ТЗ действията по сключването на договорите за изработка и приемането на изработеното , осъществени от лицето Данаил Качамаков от името на ответното дружество , следва да се считат потвърдени от ответника.

Ответникът не е оспорил и съдържанието и получаването на предствената по делото Покана за доброволно плащане , изх. № 30/29.11.2024г. от управителя на ищеца до ответното дружество , както и получаването й по пощата на 03.12.2024г. видно от представеното с исковата молба Известие за доставяне.

Твърдението на управителя на ответника , че „поръчаните материали все още на са доставени” и е „потвърдено от изпълнителя , че нещата са все още при него” , се опровергават от съдържанието на представените по делото писмени доказателства , които не са оспорени от ответната страна.

По гореизложените причини по делото е доказано, че за ответника е възникнало задължението по чл. 266,ал.1 ЗЗД за плащане на възнагражденията за изработени от ищеца три броя винтове и гайки на крик за вдигане на вагони, удостоверени с издадените две фактури № 0000005521/01.06.2022г. и № 0000005522/01.06.2022г. , което е в размер на 2

15 127,20 лв. Тъй като по делото няма доказателства , тази сума да е платена от ответното дружество (което е в негова доказателствена тежест - чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) , следва да се приеме, че за ищцовото дружество съществува вземане в посочения размер, представляващо неплатеното възнаграждение за изработените винт и гайка на крик.

Предявеният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.266,ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство – платените държавна такса за предявяване на исковата молба (302,54 лв) и адвокатско възнаграждение (1 000 лв видно от представения Договор № 118158/28.10.2025г. за правна защита и съдействие).

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело, тъй като искът е уважен изцяло , а и не са представени доказателства за осъществни от ответника разходи във връзка с настоящото дело.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени разноските, направени от него в заповедното производство – платените държавна такса за предявяване на заявлението (302,54 лв) и адвокатско възнаграждение (500 лв).

Ответникът (длъжник в заповедното производство) не е извършил разходи по заповедното дело, поради което такива не следва да му бъдат присъдени, а и претенцията срещу него е уважена изцяло.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, че „**********” ЕООД , ЕИК: ********** град *************, дължи на „******”ЕООД , ЕИК: **********, град *************, на основание чл.266,ал.1 ЗЗД сумата от 15 127,20 лв ( петнадесет хиляди сто двадесет и седем лева и двадесет стотинки), в еврова равностойност 7 734,41 евро (седем хиляди седемстотин тридесет и четири евро и четиридесет и един евроцента), представляващи сбор от възнаграждения за изработени от ищеца винт и гайка на крик за вдигане на вагони – три броя , удостоверени с издадените две фактури № 0000005521/01.06.2022г. и № 0000005522/20.06.2022г., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 14.05.2025г. до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 27710/2025г. по описа на СРС,68 състав.

3

ОСЪЖДА „**********” ЕООД , ЕИК: ********** град *************, ДА ЗАПЛАТИ н а „******”ЕООД, ЕИК: **********, град *************, следните суми:

1 302,54 лв (хиляда триста и два лева и петдесет и четири стотинки), в еврова равностойност 665,98 евро ( шестстотин шестдесет и пет евро и деветдесет и осем евроцента), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба и адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.1 ГПК), и 802,54 лева (осемстотин и два лева и петдесет и четири стотинки), в еврова равностойност 410,33 евро ( четиристотин и десет евро и тридесет и три евроцента) представляващи направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 27710/2025г. по описа на СРС,68 състав– платените държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и адвокатско възнаграждение(т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4