Определение № 500 от 20.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Перник, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500335 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 7300/27.02.2026 г., подадена от Е. В. Д. с ЕГН:********** и адрес: *** – длъжник по ч.гр.д. № 1444/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, срещу Заповед за изпълнение № 874/2024 г., издадена по същото дело, в частта за разноските, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник сумата от 240 лв. (122.71 евро), представляваща адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят претендира намаляване на адвокатското възнаграждение до справедлив размер. Поддържа се, че съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г., а следва да съобрази конкретната фактическа и правна сложност на делото. Твърди се прекомерност на хонорара, предвид характера на заповедното производство по чл. 410 ГПК – едностранно, формализирано и без необходимост от сложни процесуални действия, като заявлението се подава по утвърден образец. Навеждат се доводи за противоречие с принципите на разумност и пропорционалност, поради което се иска редукция на присъденото възнаграждение.

Заявителят не е подал отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – 1 депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за частично основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производство по ч.гр.д. № 1444/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник срещу Е. В.

Д. и Ц. В. К., което е било уважено от съда като е издадена Заповед за изпълнение № 874/2024 г., с която длъжникът Е. В. Д. е осъден да заплати разделно на заявителя 1/2 от претендираните суми, както и разноски, включително сумата от 240 лв. (1/2 от 480 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобразява решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС и актуалната практика на ВКС, формирана след постановяването на това задължително за съдилищата на основание чл. 633 ГПК решение (определение № 50015/ 16.02.2024 г. по т.д. № 1908/ 2022 г. на ВКС, І т.о. и определение № 343/ 15.02.2024 г. по т.д. № 1990/ 2023 г. на ВКС, ІІ т.о.), съгласно които приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения (сега със заглавие: Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ).

В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Поради това и съобразявайки материалния интерес по делото, вида на спора, че е необходима предварителна работа от страна на процесуалния представител на заявителя, свързана с проучване и преценка на конкретната претенция, необходимостта от 2 допълнително процесуално представителство по делото с оглед процесуалното поведение на длъжника, настоящият състав намира, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 100 евро и следователно длъжникът Е. В. Д. следва да заплати на заявителя сумата от 50 евро, представляваща 1/2 от така определения размер на адвокатското възнаграждение.

По така изложените съображения, издадената заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта й за горницата над присъдената срещу длъжника Е. В. Д. сума от 50 евро (1/2 от 100 евро) за адвокатско възнаграждение, съответно да бъде потвърдена в останалата й обжалвана част.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 1444/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта й, с която е разпоредено Е. В. Д. с ЕГН:********** да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД гр. Перник, ул.

„Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 50 евро (1/2 от 100 евро) до присъдените 240 лв. (1/2 от 480 лв.).

Потвърждава заповедта в останалата й обжалвана част – с която е разпоредено Е.

В. Д. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро (1/2 от 100 евро).

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3