Определение № 1296 от 27.04.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 1093/2020
- Вид
- Определение № 1296
- Подписан
- 27.04.2020
- В сила
- 13.05.2020
- Състав
- ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл. 68 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 27.04.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
СЕКРЕТАР: Таня ГЕОРГИЕВА
ПРОКУРОР: Драгомир ЯНЧЕВ сложи за разглеждане докладваното от съдия АНГЕЛОВА НЧД № 1093 по описа за 2020 г.
На поименното повикване в 12:30 часа се явиха:
Поради наличие на Решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение в Република България, Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и Заповеди на Председателя на Софийски градски съд за неконвоиране на задържани под стража лица или такива лишени от свобода, настоящото съдебно заседание се провежда чрез видоконферентна връзка, реализирана чрез програма СКАЙП със Затвора – гр. София, като ОСЪДЕНИЯТ К.В.Г. се намира в съдебна зала в Затвора – гр. София, където се намира и процесуалният представител на Началника на Затвора – гр. София – инсп.
М.М..
В залата се явява адв. Б.М. с представено пълномощно.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ГР. СОФИЯ:
Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ прецени, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ:
К.В.Г. – роден на *** ***, адресна регистрация: гр. София, ж.к. „******, български гражданин, осъждан, основно образование, неженен, ********** СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си. Не правя отвод на състава на съда, секретаря и прокурора.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата от осъдения чрез неговия упълномощения защитник.
АДВ. М.: Поддържам молбата. Няма да соча доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата. нямам искания по доказателства.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ГР. СОФИЯ:
Няма да соча други доказателства освен изпратените – актуална справка за изтърпяна част от наказанието и заповед, с която съм упълномощен да представлявам процесуално Началника на Затвора – гр. София.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства. Да се приемете справка.
АДВ. М.: Да се приеме справката.
СЪДЪТ, съобразявайки изявлението на страните и на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства, включително и справка Рег. № 96/23.04.2020 г. от Затвора –гр. София.
Считайки делото за изяснено,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ГР. СОФИЯ:
Становището на Началника на Затвора – гр. София е, че молбата е неоснователна. Налице е само първата предпоставка, а именно изтърпяване на повече от половината от така наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка - тя не е налична, независимо, че има прогресивно поправяне на осъдения, но въпреки това тя не е налице, като мотивите за това са следните: има налице проблемни зони, по които работата би трябвало да продължи. Оценката на риска от вреди е с непроменени първоначални стойности. Прогресивната система не е изпълнена в своята цялост. Освен това е налице значителен остатък от наказанието, отнесен към фона на общото наказание, което следва да се изтърпява, с оглед на което би следвало молбата му да не бъде уважена.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че е налице само първата предпоставка, а именно, че лишеният от свобода е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание. Не стои така въпросът с другите предпоставки, а именно налице не са данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение, като целите, визирани в закона не са изпълнени в своята цялост. Целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнение. Рискът от вреди към обществото е с непроменени първоначални стойности.
Поради изложеното, Ви моля да оставите без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на К.Г..
АДВ. М.: Уважаема госпожо Председател, искането на защитата е да уважите молба и да допуснете предсрочно освобождаване на господин К.Г..
За първата предпоставка няма какво да коментирам – очевидно тя е изпълнена. Изтекъл е по – голям срок от половината, които се изисква в чл. 70 НК.
По отношение на втората предпоставка – налични доказателства за поправяне на осъденото лице, смятам, че такива са налице независимо от отрицателния доклад и подкрепящото го становище на затворническата администрация.
Докладът на първо четене и становищата като че ли са твърде формални, имам чувството, че са взети от някаква сламка и бланка.
Говорих си надълго и нашироко с господин Г. и той каза, че с него почти не е работено нито от инспекторите, които трябва да работят за превъзпитанието му, нито познава тези хора, които са подписали настоящия доклад и становище, но това не е толкова важно. Искам да кажа, че дори при друго четене на доклада и на становището, може да се види, че господин Г. има четири награди – те са описани подробно: похвала, допълнителна пратка, две удължени свиждания, които са безспорна предпоставка, че затворническата администрация по някакъв начин е видяла едно по – добро поведение.
Няма каквито и да е било отрицателни данни за някакви наказания или за някакви отрицателни характеристики.
По отношение на този риск, дали е първоначалния, ако не се лъжа, мисля че от 76 т. е свален на 68 т., т.е. нямам представа какво представителят на затворническата администрация искаше да каже, че не е променен. Мисля, че като число от 76 т. е свален на 68 т., което е една тенденция за неговото намаляване, без значение, че остава в рамките на средните.
По отношение на проблемните зони, бих попитал реторично, представителят на затворническата администрация не каза кои са тези проблемни зони, с които трябва да се работи с господин Г.. Това, което видях вътре в доклада и в становището, е че са някои проблеми свързани по – скоро с неговия характер.
На първо място е контактувал с лица от криминалния контингент. Ще разсъждавам по това изречение: нас не ни интересува дали е контактувал преди постъпването в затвора, тъй като това не е относимо към производството по условно предсрочно освобождаване, а ако се отнася към това, че контактува с криминалния контингент в затвора, това е една безсмислица, тъй като в затвора при най – добро желание няма с кого да контактуваш, освен с лица от криминалния контингент, както ида означава „криминален контингент“, би трябвало да са лица, които са извършили престъпления – аз така си го превеждам.
Нямал сигурни доходи, поради което разчитал на доходи от престъпна дейност – пак казвам, ако е било преди постъпването му в затвора за изтърпяване на присъдата, няма никакво отношение към настоящата процедура. Ако е вътре в затвора, също е доста безсмислено това изречение, тъй като вътре в затвора няма каквито и да било легални източници на доходи. Там не се получава възнаграждение и има някакво точкуване. Със сигурност вътре няма данни господин Г. да се е описал да си набави някакви средства, чрез някаква незаконна дейност в рамките на затвора.
Допълнително в доклада и в становището пише, че той работи в затвора като чистач. Там няма някакъв голям избор от професия и работа, която да се работи, но безспорно той упражнява трудови навици.
Затворническата администрация очевидно му е разрешила, тъй като не всеки, който има желание успява да се „добере“ до някаква работа и не само че изпълнява, пише, че изпълнява задълженията си съвестно. Освен всичко, безспорно се отразява на това, че може да му се приспада времето, което работи от времето на лежаното, което е отразено в двата документа на затворническата администрация.
Последното нещо, което искам да коментирам е някакви обсъждания на неговата личност, не на неговото поведение. Според мен има огромна разлика между поведение, без значение активно или пасивно, и качества от характера или манталитета на един човек, това, че е бил по – затворен, това,че е странял от другите и т.н., това, че се опитва да извлече изгода от дадена ситуация – все неща, които са описани вътре. Според мен са качества, които притежава всеки един човек. По никакъв начин не са негативни. Не всеки човек може да е весел, не всеки може да е жизнерадостен. Това наистина е въпрос на характер. Такива сме и хората извън затвора. Някои са по – весели, по – общителни и търсят изгода, други са по – пестеливи в емоции, в израз, но никъде не е описано някакво неправомерно поведение, което да е извършил господин Г. в условията на ареста, където пък да е проявил тези качества. Ако имаше външна изява на тези неща, тогава бихме могли да коментираме неговите качества. А и тези неща на един 29-годишен човек, много трудно могат да се променят. Не говоря като превъзпитателна дейност в условията на затвора. Един човек, неговият характер се форми на един доста по - ранен етап от неговия живот, един 29-годишен човек е млад човек, но надали може да го направят по- отворен и по -общителен.
Последното, което се сетих, той не изпитвал съжаление, не изпитвал вина към случилото се. На първо място искам да обърна внимание на съда, че господин Г. е сключил споразумение за приключване на наказателното производство по основното наказание, което е изтърпял – 3-годишното на 13 състав на Софийски градски съд. Очевидно е, че със сключването на споразумението и признаването на вина, няма да коментирам дали е получаване на някакви процесуални облаги, но така или иначе е признал вината си. Друг начин не виждам в какъв начин в условията на затвора може да признаваш вината си, за да ползваш облаги – това лицемерно да съобщаваш „…Аз съм виновен, аз сбърках…, мисля че няма смисъл от това.
Други неблагоприятни неща в този доклад, аз не видях.
Независимо от заключението на затворническата администрация, смятам, че може да допуснете условното предсрочно освобождаване.
Една реплика на становището на господин М., не мисля, че период от 10 м., които остават са твърде голям период. Може би, ако ги разделяме на някакви пропорции спрямо общото наказание, примерно 30%, но спрямо това, което остава като абсолютен порядък от изтърпяване – 10 м., са един изключително малък период, който смятам, че може да бъде уважена неговата молба.