Определение № 1434 от 05.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1434 гр. София, 05.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20238002100127 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 174 от 04.10.2022 г. по в. гр. д. № 247/2022 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 260008/18.04.2022 г. по гр. д. № 2175/2019 г. на Ловешкия районен съд, с което М. Н. М. е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Ц. Н. Ц. сумата от 6000 лв., частичен иск от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на 23.12.2017 г. – счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса, ведно със законната лихва от 23.12.2017 г.

Въззивният съд е приел, че на 22.12.2017 г. вечерта ищецът Ц. Ц. бил в компания с ответника М. М. и свидетелите И. И. и А. Н., като първо били в заведението „Таверната“ в [населено място], а след това в дискотека „Версай“. Всички употребили алкохол. Скоро след пристигането на групата в дискотеката ищецът Ц. напуснал заведението и излязъл навън. По това време в автомобил на паркинга пред дискотеката бил свидетелят И. и имал непосредствена видимост към входа на дискотеката. Видял, че след Ц. от заведението излезли И., Н. и ответникът М. и започнали да си говорят. М. се качил в джипа, с който дошли, заедно със свидетелите И. и Н., а Ц. останал пред дискотеката. Джипът се отдалечил от Ц. на около 5-6 метра и спрял. Ц. тръгнал към шофьорското място, на което бил М., и между тях започнала свада. Последният слязъл и двамата се сборичкали. След това слезли и другите двама свидетели. Имало спречкване, блъсканици. М. взел от джипа едно дърво, с което ударил Ц.. След удара Ц. паднал на земята, а свидетелят И. взел дървото, хвърлил го в реката, след което той, Н. и ответникът М. се качили в джипа и заминали. След потеглянето на джипа свидетелят И. се приближил до Ц. и го видял клекнал на земята. Ц. споделил с И., че много го боли ръката и главата. По главата на Ц. имало кръв, но не кървял обилно. Ц.

1 помолил И. да извади от джоба телефона му и да се обади на съпругата му Е.. Последната като свидетел е заявила, че С. е казал, че Ц. е ударен от М., че лежи на земята и охка, по главата му има кръв и ръката му е подута. Свидетелят си тръгнал преди да дочака пристигането на съпругата на ответника. Тя отишла веднага, натоварила пострадалия в колата и го откарала в Спешна помощ. При прегледа в спешния център се установило, че лявата ръка на Ц. е счупена, а на главата му има рана. Ц. бил насочен към ортопед във връзка с травмата на ръката. След прегледа ортопедът го уведомил, че на мястото на травмата трябва да се постави шина и да се фиксира. Ц. решил, че ще потърси мнение от друг лекар. Около 6.30 - 7.00 ч. си тръгнали от Спешното и отишли да подадат жалба срещу М. в МВР. Прибрали се вкъщи, но болките на ищеца били силни, отокът на главата му се увеличил и се обадили на св. Н., който ги откарал с автомобила си до ортопедията в П.. На същия ден Ц. бил опериран, поставили му имплант и обездвижили ръката му с гипс. След свалянето на гипса Ц. преминал курс на рехабилитация. В ежедневието си бил подпомаган от бившата си съпруга.

Според епикриза на Клиника по ортопедия и травматология към „УМБАЛ д-р Г. С.“ - П. Ц.

Н. Ц. е постъпил на 23.12.2017 г. и е изписан на 29.12.2017 с окончателна диагноза:

Фрактура-локсацо монтеджия синистра. Компатман синдром. Същият има: на главата разкъсно-контузна рана в лява темпорална област с размер 3/2 см., кървяща силно; на лявата предмишница има оток и видима деформация в проксималната част; невъзможни активни пасивни движения в лява лакътна и гривнена става, липса на кожна чувствителност в зоната на н. медианус и н. улиарис; силна болка при опит за пасивна флексия на пръстите; на рьо графия- фрактира луксация на Монтеджия с компартман синдром. Изписан е с подобрение и предписания за превръзки през три дни, сваляне на конци на 12 -тия ден и гипсова имобилизация за срок от 45 дни.

От медицинско удостоверение за пред съда № 782/29.12.2017 г., издадено от доц. д-р Д. лекар в катедра съдебна медицина и деонтология на МУ П. въз основа на преглед и представена му медицинска документация се установява, че Ц. има травма - счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса и малка разкъсано контузна рана на главата. В заключението е прието, че уврежданията са следствие от директен удар с твърд тъп предмет, с тясна, издължена удряща повърхност и относително голяма маса (бухалка, кол, дърво, тръба), като локацията на счупването е от характера на т. н. „защитни травми“. Счупването на двете кости на предмишницата и изкълчването са довели до трайно затруднение движението на лявата ръка, а разкъсноконтузната рана до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на ищеца е причинено травматично счупване на лакътната кост на лявата ръка с горна трета и извършване на оперативно лечение - метална остеосинтеза, метална плака, което обуславя трайно затруднение на движенията на лавата ръка. Пострадалият е изпитал силно изразена болка след травмата и по-малко болки след проведеното му оперативно лечение, почти без болки при правилен режим и лечение. С оглед оставената все още плака и данните, че същата е счупена и подлежи задължително на премахване, експертът приема, че при 2 освидетелствания все още са налице болки и затруднения при движението на ръката.

Намален е обемът на движение на ръката, според извършения на 16.04.2020 г. преглед.

Направен е извод за наличие на причинно-следствена връзка между произшествието на 23.12.2017 г., травматичното изменение и последващото лечение. В съдебно заседание експертът е заявил, че ограничението в движенията на ръката на пострадалия са до 6 - 7 месеца, като под трайно затруднение в движението се разбира такова, чиято продължителност е повече от един месец. Вещото лице счита, че уврежданията на главата и лявата ръка не могат да бъдат получени от един и същи удар. Ударът в главата е в лявата слепоочна област, а счупването на лакътната кост се дължи единствено на директен удар в горната трета на лявата предмишница и се получава при вдигане на ръката с цел предпазване. Теоретично допуска, че може да се получи нараняване и на главата - при вдигане на ръката за защита, след приплъзване да удари и нарани лявото слепоочие. При счупване на предмета и отхвръкване на втората му част също е възможно части от него да са причинили нараняване на главата, както и при отскачане на предмета.

От заключението по допусната психолого-психиатрична експертиза се установява, че травматичното увреждане при ищеца не е дало клинично значимо отражение върху психичното му състояние, като липсват убедителни субективни оплаквания, поведенчески и друг вид симптоми, които да подкрепят такъв тип твърдения. При пострадалия не се наблюдава клинична симптоматика. Травматичното събитие има своето отражение в емоционален план, като Ц. е станал по-мрачен, неспокоен, тревожен, напрегнат, липсва му увереността, която е имал преди инцидента, но тези симптоми не са клинично изразени.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск по чл.45 ЗЗД е основателен.

От материалите на досъдебното производство и от разпита на свидетелите може да се направи извод, че с действията си ответникът е причинил на ищеца вреда - чрез удар с предмет му е причинил травматично счупване на лакътната кост на лявата ръка в горна трета, както и разкъсно-контузна рана на главата в лява темпорална област с размер 3/2 см.

Тези наранявания са причинили на ищеца трайно затруднение на движението на лява ръка и съставляват средна телесна повреда. Презумпцията за вина не е опровергана от ответника, а причинатата връзка се потвърждава от гласните, писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Прието е за неоснователно оплакването във въззивната жалба на М. М. за недоказаност на твърдението за неправомерно поведение от негова страна по причина че няма присъда или решение, с което да е признат за виновен по образуваното във връзка със същото престъпление ДП № 82/2018 г. Не е възприето становището, че е налице законова пречка за произнасяне на гражданския съд относно вината в хипотезата на настъпил съставомерен резултат, тъй като с оглед разпоредбата на чл.16 НПК обвиняемият се считал за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Действително, от представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.11.2021 г. на прокурор при Районна прокуратур-Л. се установява, че то е прекратено по отношение на М. и спряно до разкриване на извършителя на престъплението. Правилото да не се вреди другиму обаче е 3 основен принцип, а вината според гражданското право е по-широко понятие от вината според наказателното право в двете й разновидности: умисъл и небрежност. Затова разпоредбата на чл.45 ЗЗД урежда правото на пострадалия от същото деяние да ангажира гражданската отговорност на виновния за увреждането, а относно вината е създадена и законова презумпция, че тя се предполага до доказване на противното. Доказано е чрез рентген, че на ищеца е причинено счупване на лакътната кост и изкълчване на главичката на лъчевата кост в горния й край, в областта на лакътната става, наличие на масивен оток и хематом между мускулите; Компортман синдром. Безспорно е също, че на 23.12.2017 г. е проведено оперативно лечение, а окончателната диагноза е: Счупване и изкълчване в областта на лявата лакътна става и синдром на Компортман. В медицинската документация се съдържа и информация за наличие на разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на главата с размери 3 на 2 см. - кървяща. Категорично е становището на експерта, че между произшествието от 23.12.2017 г. и травматологичното изменение и последвалото лечение на ищеца има причинно-следствена връзка. Медицинското удостоверение за пред съд, изготвено на 29.12.2017 г., потвърждава този извод. Експертите са категорични, че се касае за увреждане, което може да се квалифицира като „защитна травма“.

Относно обстоятелствата, при които ищецът е получил травматичното увреждане, съдът се е позовал на показанията на свидетеля С. И., които са непротиворечиви и последователни, за разлика от показанията на свидетелите И. и Н.. Гласните доказателства са подкрепени и от писмени, потвърждаващи посещението на ищеца в Спешна помощ в Л., както и своевременното сезиране на органите на МВР. Няма противоречие в изявленията на ответника пред органите, водещи разследването. Показанията на свидетелите И. и Н. относно случилото се съдържат противоречия, а заявеното от тях, че ответникът е ударил А.

Н. по главата и той е потърсил медицинска помощ не намира потвърждение в писмените доказателства. В писмо изх. № 08.07.2020 г. на изп. директор на МБАЛ „Проф. д-р П. С.“- Л. от МБАЛ Л. се съдържа информация, че за лицето А. М. Н. не е регистриран болничен престой за месец декември 2017 година. Няма доказателства и в подкрепа на твърденият на Н., че на следващия ден е посетил ЦСМП- Л..

По въпроса за размера на обезщетението на неимуществените вреди е прието следното:

Увреждането на ръката и главата са причинили безспорно болки и страдания на ищеца, трайно е затруднено движението на лявата му ръка, което първоначално е налагало да търси помощ при обслужване от трето лице, а това е свързано и с неудобство. Преживяното травматично събитие му се е отразило и в емоционален план, според заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, макар и без клинично изразена симптоматика. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил социално-икономическите условия в страната, възрастта на пострадалия към датата на инцидента - 39 г., невъзможността да работи пълноценно и да реализира доходи за семейството си. Справедливо определеният размер на обезщетението от 8 000 лева надхвърля размера на предявения иск от 6 000 лева (предявен като частичен от 26 000 лева), поради което претенцията се явява изцяло основателна и доказана.