Решение № 3406 от 02.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3406 гр. Варна, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20243110101709 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***" №262, представлявано от ****,чрез адв. П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия,против „****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. „****", бл. 7, вх. В, ет. 5, ап. 55, представлявано от управителя ***, осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовотосумата от 2500,27 лв., представляваща възнаграждение по Договор за автомобилни услуги от 08.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Исковата претенция се основава на твърдения за сключен между „****" ООД и „****" ЕООД договор за автомобилни услуги от 08.07.2020 г., по силата на който възложителят в лицето на ответното дружество възлага, а изпълнителят, в лицето на ищцовото дружество приема да извършва сервизно обслужване/ремонт на автомобили собственост на възложителя или на трети лица, вкл. които са собственост на лизингови дружества. Твърди се, че възложителят предоставя на изпълнителя списък на автомобилите, за които възлага сервизно обслужване. Съгласно чл. 10 от договора цените и начина на разплащане се указват в съответнатафактура, издадена от изпълнителя.

Плащанията се извършват по банков път с 30/тридесет/ дни отложено плащане 1 считано от датата на получаване на фактурата от възложителя и се извършват по банкова сметка уговорена с договора. Твърди се, че в изпълнение на договора „****" ООД извършили ремонтни работи в полза на „****" ЕООД Варна, за които били издадени следните фактури:Фактура

№****490/29.09.2023 г. на стойност 433,84 лв. с вкл. ДДС с падеж 29.10.2023 г.; Фактура №****310/21.09.2023 г. на стойност 588,88 лв. с вкл. ДДС с падеж 21.10.2023 г.; Фактура №****173/15.09.2023 г. на стойност 432,42 лв. свкл.

ДДС с падеж 15.10.2023 г.; Фактура №****124/13.09.2023 г. на стойност 513,49 лв. свкл. ДДС с падеж 13.10.2023 г.; Фактура №****042/11.09.2023 г. на стойност 355,25 лв. с вкл. ДДС с падеж 11.10.2023 г.; Фактура №****033/11.09.2023 г. на стойност 206,39 лв. свкл. ДДС с падеж 11.10.2023 г., или общо за сумата от 2500,27 лв./две хиляди и петстотин лева и 27 стотинки/.

Твърди се, че ремонтните работи са описани във фактурите, но към настоящият момент ответникът, който е приел ремонтните работи, не е заплатил нито една от посочените шест броя фактури.

Иска се и присъждане на направените разноски.

В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът надлежно, чрез своя управител е получил исковата молба и приложенията към нея. В предоставения му месечен срок не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведено о.с.з. ищцовото дружество се представлява, като процесуалният му представител поддържа исковите претенции. Моли за присъждане и на направените в обезпечителното производство разноски.

Ответното дружество се представлява в първото по делото заседание, като процесуалният му представител изрично заявява, че услугите са ползвани и не са платени. Заявява, че не оспорва исковата молба и ще се опитат в един разумен срок да погасят задълженията си, към ищцовата страна. Моли делото да се отложи за друг ден и час, за да извършат плащане за погасяване на задължението.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В хода на производството бяха представени и приети следните писмени доказателства: договор за автомобилни услуги от 08.07.2020 г., приложение № 1 към чл.2 от Договор от 08.07.2020 г., приложение № 2 към чл.2 от Договор 2 от 08.07.2020 г., фактура № ****490 от 29.09.2023 г., фактура № ****310 от 21.09.2023 г., фактура № ****173 от 15.09.2023г., фактура № ****124 от 13.09.2023 г., фактура № ****042 от 11.09.2023 г., определение № 1358 от 01.02.2024 г., по ч.гр.д №1185/24 г. по описа на ВРС, 8 състав.

За страните по делото е безспорно, че между „****" ООД и „****" ЕООД договор за автомобилни услуги от 08.07.2020 г., по силата на който възложителят в лицето на ответното дружество възлага, а изпълнителят, в лицето на ищцовото дружество приема да извършва сервизно обслужване/ремонт на автомобили собственост на възложителя или на трети лица, вкл. които са собственост на лизингови дружества. Твърди се, че възложителят предоставя на изпълнителя списък на автомобилите, за които възлага сервизно обслужване. Съгласно чл. 10 от договора цените и начина на разплащане се указват в съответнатафактура, издадена от изпълнителя.

Договорено е, че плащанията се извършват по банков път с 30/тридесет/ дни отложено плащане считано от датата на получаване на фактурата от възложителя и се извършват по банкова сметка уговорена с договора.

Бзспорно е между страните, че в изпълнение на договора „****" ООД извършили ремонтни работи в полза на „****" ЕООД - Варна, за които били издадени следните фактури:Фактура №****490/29.09.2023 г. на стойност 433,84 лв. с вкл. ДДС с падеж 29.10.2023 г.; Фактура №****310/21.09.2023 г. на стойност 588,88 лв. с вкл. ДДС с падеж 21.10.2023 г.; Фактура №****173/15.09.2023 г. на стойност 432,42 лв. свкл. ДДС с падеж 15.10.2023 г.; Фактура №****124/13.09.2023 г. на стойност 513,49 лв. свкл. ДДС с падеж 13.10.2023 г.; Фактура №****042/11.09.2023 г. на стойност 355,25 лв. с вкл.

ДДС с падеж 11.10.2023 г.; Фактура №****033/11.09.2023 г. на стойност 206,39 лв. свкл. ДДС с падеж 11.10.2023 г., или общо за сумата от 2500,27 лв./две хиляди и петстотин лева и 27 стотинки/.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

За основателността на иска за главница с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с във вр. с чл. 266 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение, точно и в срок изпълнение на възложената работа по договора съобразно издадените фактури, размера на уговореното възнаграждение за работата, както и нейното приемане от 3 ответника или неоснователното отказване за приемането й, а при доказване на тези факти, ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на възнаграждението.

Ищецът основава претенцията си на задължение на ответното дружество за плащане на възнаграждение във връзка с трайни търговски отношения по смисъла на чл. 292, ал. 1 ТЗ между страните по договор за изработка в една от неговите форми - договор за авторемонтни услуги.

За установяване валидността на сочения като основание за възникване на спорното правоотношение и черпените от него права договор, ищецът следва да докаже с надлежни доказателствени средства наличието на валидна облигационна връзка по сключен договор за изработка (чл. 258 и сл. ЗЗД), възлагането от ответната страна на извършване на ремонтни дейности на автомобили, възложен от ответника, че е изпълнил задълженията си по договора напълно, качествено и в срок, че ответникът е приел извършените работи, размерът и паричната равностойност на извършената от него работа, забава на ответника.

Страните не спорят помежду си за наличието на действителни договорни правоотношения по договор за изработка, както и за обстоятелството, че всички претендирани от ищеца услуги реално са били извършени в полза на ответното дружество.

Страните не спорят по отношение претендирания размер на исковите претенции.

На практика между тях няма спор относно коректното изпълнение от страна на ищеца на договорните му задължения, както и относно задължението на ответника в претендирания размер. Няма спор и относно обстоятелството, че процесните суми не са заплатени в полза на ищеца.

Съдът прима, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата от 2500,27 лв., представляваща възнаграждение по Договор за автомобилни услуги от 08.07.2020 г. по Фактура №****490/29.09.2023 г. на стойност 433,84 лв. с вкл. ДДС с падеж 29.10.2023 г.; Фактура №****310/21.09.2023 г. на стойност 588,88 лв. с вкл. ДДС с падеж 21.10.2023 г.; Фактура №****173/15.09.2023 г. на стойност 432,42 лв. свкл. ДДС с падеж 15.10.2023 г.; Фактура №****124/13.09.2023 г. на стойност 513,49 лв. свкл.

ДДС с падеж 13.10.2023 г.; Фактура №****042/11.09.2023 г. на стойност 4

355,25 лв. с вкл. ДДС с падеж 11.10.2023 г.; Фактура №****033/11.09.2023 г. на стойност 206,39 лв. свкл. ДДС с падеж 11.10.2023 г., поради което исковете за главница в общ размер на 2500,27 лева следва да се уважат в цялост.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., както и разноските в проведеното ч.гр.д № 1185/24 г. по описа на ВРС, 8 състав в размер на 40лв., които следва да се присъдят на ищцовото дружество.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. „****", бл. 7, вх. В, ет. 5, ап. 55, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***" №262, представлявано от ****, сумата от 2500,27 лв. /две хиляди и петстотин лева и 27 стотинки/, представляваща уговорено, но незаплатено възнаграждение по Договор за автомобилни услуги от 08.07.2020 г. по Фактура №****490/29.09.2023 г. на стойност 433,84 лв. с вкл. ДДС с падеж 29.10.2023 г.; Фактура №****310/21.09.2023 г. на стойност 588,88 лв. с вкл. ДДС с падеж 21.10.2023 г.; Фактура №****173/15.09.2023 г. на стойност 432,42 лв. свкл. ДДС с падеж 15.10.2023 г.; Фактура №****124/13.09.2023 г. на стойност 513,49 лв. свкл. ДДС с падеж 13.10.2023 г.; Фактура №****042/11.09.2023 г. на стойност 355,25 лв. с вкл. ДДС с падеж 11.10.2023 г.; Фактура №****033/11.09.2023 г. на стойност 206,39 лв. свкл.

ДДС с падеж 11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба -12.02.2024г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. „****", бл. 7, вх. В, ет. 5, ап. 55, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***" №262, представлявано от ****, на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 1100 лв. /хиляда и сто/ лева, представляваща 5 разноски за исковото производства, както и разноските в проведеното ч.гр.д № 1185/24 г. по описа на ВРС, 8 състав в размер на 40/четиридесет/лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6