Решение № 141 от 11.12.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Плевен, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело № 20244400900148 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „АЛФА АГРО ИНВЕСТ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, р-н Тракия, бул. ***, ЕИК ***, представлявано от управителя Я.К.М., подадена чрез пълномощника адв. Г. К. от АК-Пловдив, против ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ

„НАДЕЖДА“, със седалище с. ***, общ.***, обл.Плевен, ЕИК ***, представлявана от председателя Д. Н.Д.ов.

В исковата молба са наведени следните фактически твърдения:

На 24.06.2022 г. е сключен договор за наем на земеделска земя между „Алфа Агро Инвест“ ООД гр. Пловдив и ЗКПУ „Надежда“ с. *** с предмет временно и възмездно ползване на земеделските имоти, индивидуализирани в приложение 1 към договора. Общата площ на отдадените под наем земеделски земи е 1396.075 дка. Договорът е със срок на действие една стопанска година – от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. Уговорената наемна цена по договора е в размер на 209 411,25 лв. Същата е следвало да бъде заплатена до края на стопанската година, т.е. до 30.09.2023 г. по сметката на пренаемодателя „Алфа Агро Инвест“ ООД, който е бил задължен да издаде фактура до края на финансовата 2022 г. В изпълнение на своето задължение дружеството е издало фактура №2053/23.12.2022 г. на стойност

209 411,25 лв. с основание: наем

1 на земеделска земя съгласно договор от 24.06.2022 г. Фактурата е включена в две писма за потвърждение на годишните финансовите разчети. Същите са съгласувани от председателя на кооперацията, съответно на 12.01.2023 г. за баланса на вземанията към 31.12.2022 г. и на 03.01.2024 г. за стопанската 2023 г. Въпреки многократните обещания, кооперацията е извършила погашение едва до размер на сумата от 60 000 лв. на две части – на 11.01.2024 г. сумата от 50 000лв. и на 22.02.2024 г. сумата от 10 000 лв. За времето след 01.10.2023 г. кооперацията е в забава за плащане на цялата сума от 209 411,25 лв. и дължи законна лихва върху тази главница за периода до първото плащане, а в последствие върху намаления размер на главницата след извършените плащания на 11.01.2024 г. и на 22.02.2024 г. Към датата на депозиране на исковата молба остатъкът от неиздължената от ответника наемна е цена е в размер на 149 411,25 лв.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: сумата от 149 411,25 лв. – неплатен остатък от годишната наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 24.06.2022 г. и издадена фактура № 2053/23.12.2022 г. на стойност 209 411,25 лв.; сумата от 7903,71 лв. – законна лихва за забава плащането на главницата от 209 411,25 лв. за периода от 01.10.2023 г. до 11.01.2024 г.; сумата от 2625,72 лв. – законна лихва за забава плащането на главница от 159 411,25 лв. за периода от 11.01.2024 г. до 22.02.2024 г.; сумата от 3949,06 лв. – законна лихва за забава плащането на главница от 149 411,25 лв. за периода от 23.02.2024 г. до 01.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 149 411,25 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се и деловодни разноски, съобразно представените писмени доказателства за сторени такива и списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от процесуалните представители на страната адв. О. Л. от АК-Плевен и адв. Г. К. от АК-Пловдив, като последният е депозирал и писмени бележки по делото.

Ответникът оспорва размера на предявените искове, чрез своя процесуален представител адв. В. И. от АК-Плевен. Навежда твърдения, че ищецът, като пренаемодател, е следвало да представи на ответната кооперация, като пренаемател, 1396.075 дка земеделска земя, но видно от представеното Приложение 1 към договора реалната обработваема площ е 2 далеч по-малко, поради което между страните са водени разговори за уточняване на крайната наемна цена с оглед приспадането на необработваемите площи, които кооперацията не е могла да ползва по предназначение. Позовава се на чл. 11 от договора между страните, като счита, че по отношение на необработваемите площи пренаемодателят не е изпълнил задължението си по тази клауза и не му се дължи наемно плащане за тях. Счита, че последната графа от таблицата на Приложение 1 към договора, фиксира каква е обработваемата площ на всеки един от отдадените под наем имоти и въз основа на нея следва да се изчисли дължимия наем, поради което не е било необходимо изрично възражение от страна на пренаемателя към момента на предаването на имота относно необработваемата част от наетата земеделска земя. Позовава се също така на данните по издадената от общинската служба по земеделие справка относно включената в разпределението за ползване обработваема площ на земеделските земи, декларирани по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ от кооперацията и относно посочените в справката като негодни такива.

Ответникът също претендира разноски, съобразно представените писмени доказателства за сторени такива и списък по чл.80 ГПК.

Представени са писмени бележки от процесуалния представител на страната адв. В. И..

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и като взе предвид доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно установено, че между страните съществува облигационно правоотношение по представения с исковата молба договор за наем на земеделска земя № ПР 1 и по този договор са извършени плащания на наемна цена в общ размер от 70 000 лв., от които 50 000 лв. на 11.01.2024 г., 10 000 лв. на 22.02.2024 г. и 10 000 лв. на 31.05.2024 г.

От съдържанието на приложения договор се установява, че същият е сключен на 24.06.2022 г. между „Алфа Агро Инвест“ ООД, като пренаемодател и ЗКПУ „Надежда“ с. ***, като пренаемател. Договорът е сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2022 г. до 30.09.2023 г. Предмет на същия е предоставена от пренаемодателя на пренаемателя за временно и възмездно ползване земеделска земя, находяща се 3 в землището на с.Староселци, която е описана в Приложение 1 - неразделна част от договора. В Приложение 1 са отразени различни видове земеделски имоти, повечето от които са ниви, но са отразени също така овощни насаждения, територии заети от селско стопанство, ливади и един горски имот. Всеки един от имотите по приложението е индивидуализиран с номер /идентификатор/, начин на трайно ползване и площ. Общата площ на имотите по Приложение 1 е в размер на 1396.075 дка.

Не е спорно по делото, че договорената годишна наемна цена, платима от пренаемателя на пренаемодателя, е в размер на 150 лв/дка, като в чл.3 от договора е посочена изрично дължимата сума, изчислена за 1396.075 дка по 150 лв., която е в размер на 209 411,25лв.

В чл.6 от процесния договор е уговорено, че издаването на наемна фактура от пренаемодателя към пренаемателя ще се извърши до края на финансовата 2022 г., а плащането на договорената годишна наемна цена в пари се разсрочва до края на стопанската 2022 – 2023 г. по банковата сметка на пренаемодателя.

По делото е приложена фактура № 2053/23.12.2022 г., издадена от „Алфа Агро Инвест“ ООД, с получател ЗКПУ „Надежда“, за сумата от 209 411,25 лв. и посочено основание за плащането: „Наем на земеделски земи съгласно договор ПР1 от дата 24.06.2022г.“.

Приложени са също така три броя платежни нареждания за извършени от страна на ответната кооперация плащания по горепосочената фактура, на обща стойност 70 000 лв., като последното плащане в размер на 10 000 лв. е осъществено след завеждане на делото.

В приложените по делото потвърждения на разчети, съответно към 31.12.2022 г. и към 31.12.2023 г., които са подписани от председателя на ответната кооперация Д. Д.ов и не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, е отразено задължение на ЗКПУ „Надежда“ с. *** към „Алфа Агро Инвест“ ООД гр. Пловдив по цитираната по-горе фактура на стойност 209 411,25 лв.

Видно е от представеното от ответника писмо /справка/ с изх.№ ПО-091024-1 от 20.08.2024 г. на Общинска служба по земеделие – Кнежа, офис *** и приложение 1 към същото, че от общо декларираната 1333,089 дка площ за участие в споразумение, с подаденото от ЗКПУ „Надежда“ заявление по чл.

70, ал. 1 от ППЗСПЗ за стопанската 2022 – 2023 г., 135,206 дка не са включени 4 в масиви за ползване, тъй като са негодни за разпределение, при което кооперацията е влязла в споразумението с 1197,550 дка. Сеченията на имотите, с частта от тях, която остава извън масивите за ползване, са отразени в приложението.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените обективно съединени осъдителни искове е по чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена.

В настоящия случай предоставените вещи са земеделски земи, индивидуализирани в приложението към процесния договор за наем, чиято обща площ е посочена в самия договор.

Договорът за наем между страните не съдържа уговорка, че се предоставят за временно ползване обработваеми земеделски земи, нито такава, че наемната цена е дължима само за обработваемите площи от общо договорените. Напротив, в договора е посочена изрично общата площ на предоставените за ползване земеделски земи, въз основа на която е изчислена и отразена общо дължимата наемна цена, за която ищцовото дружество е издало приложената по делото фактура.

В този смисъл доводът на ответника за неизпълнение клаузата на чл.

11 от процесния договор от страна на ищеца, предвиждаща задължение за пренаемодателя да предаде имота в състояние, което отговаря на предназначението, за което е нает и да осигури несмущаваното ползване на имота от пренаемателя, е изцяло неоснователен.

По делото няма данни, установяващи, че ищецът е препятствал по някакъв начин възможността на ответника да извлича ползи от наетите имоти със съответното земеделско предназначение – ниви, ливади, овощни градини и др., които не са обработваеми земи, както и от горския имот, отразен в приложението към договора като дървопроизводителна горска площ.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че 5 ищцовото дружество е изпълнило задължението си по процесния договор да предостави на ответната кооперация за ползване всичките, описани в Приложение 1 към договора имоти, с обща площ от 1396,075 дка, в състояние, отговарящо на предназначението им, т.е. на посочения в приложението начин на трайно ползване на същите, поради което и с оглед двустранния и възмезден характер на договора, нему се следва и дължимата наемна цена. Последната е един от съществените елементи на този вид договор.

Отделно от гореизложеното, следва да бъде посочено, че с оглед извършените частични плащания на наемната цена ответникът е отразил в счетоводните си данни издадената от ищеца фактура на обща стойност 209 411,25 лв., което представлява извънсъдебно признание от негова страна на задължение в същия размер. Такова признание представляват и извършените от законния представител на кооперация потвърждения на разчети, в които е отразено задължение в горепосочения размер.

Въз основа на тези съображения, съдът приема, че предявеният обективно съединен осъдителен иск за главница е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 139 411,25 лв., като за разликата до предявения размер от 149 411,25 лв., т.е. за сумата от 10 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане, извършено в хода на съдебното производство.

Основателна се явява и акцесорната претенция за мораторни лихви, която е изчислена правилно с онлайн калкулатор за законна лихва за съответните периоди, при съобразяване извършените плащания, с които е намаляван размера на главницата, с оглед на което следва да бъде уважена в претендираните размери. Следва да бъде посочено, че последното плащане от страна на ответника, извършено след завеждане на делото, не оказва влияние върху размера на дължимите мораторни лихви.