Решение № 10670 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10670 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от В. КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110140230 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 109 ЗС вр. чл. 111, ал. 1 ЗС.

Ищецът В. Ф. Я. в исковата молба от 11.07.2025 г. и молба уточнение от 01.08.2025 г. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *********** по КККР, одобрени със заповед № ********** г. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: гр. Б., район Б., ул. „****“ № 214. Сочи, че в съседния имот с идентификатор ********, собственост на ответницата М. Р. Р., са засадени дървета – три вишни и един орех, които се намират непосредствено до оградата му в нарушение на чл. 52 ЗС и чиито клони навлизат в имота му, като по този начин нарушават спокойното упражняване на правото му на собственост. Твърди, че сянката на ореха и падащите от него листа води до изсъхване на цветята в неговия двор. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да окастри клоните на дърветата, навлизащи в неговия имот. Претендира разноски.

Ищцата М. Ф. М. в молба от 01.08.2025 г. и в молба уточнение от 17.09.2025 г. твърди, че в нейна полза другият ищец е учредил вещно право на ползване по нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от ** г., нот. Ина И.а-Живкова, рег. № 701 на НК, върху притежавания от него имот с идентификатор *********** по КККР, одобрени със заповед № ********** г. на изп.директор на АГКК, с административен адрес: гр. Б., район Б., ул. „****“ № 214. Сочи, че двамата ищци полагат съвместни грижи за имота и клоните на дърветата, засадени в двора на ответника, ограничават свободното ползване на имота и създават пречки за развитието на растителност. Твърди, че от листата на ореха получава алергични реакции, водещи до кашлица и задух. Поради здравословни проблеми няма възможност да почиства падащите в имота листа. Моли за уважаване на иска.

Ответницата М. Р. Р. оспорва основателността на иска. Твърди, че изискванията за отстояния са спазени. Сочи, че не са налице уважителни причини за отсичането и кастренето на ореха. Твърди, че орехът не причинява вреди на чуждо имущество, не възпрепятства достъпа до ищцовия имот и не пречи на ползването му, а падащата сянка и листата представляват обичайни прояви на съседство. Орехът бил ценен и защитен вид и подобна мярка за премахване на клони би била противозаконна. Моли за отхвърляне на иска.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 109 ЗС

Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г., ОСГК, негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.

Негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, вън от случаите на отнемане на владението на собственика.

С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта.

Уредбата на осъдителния негаторен иск на собственика е в чл. 109 ЗС. По арг. чл. 111, ал. 1 и ал. 2 ЗС негаторни искове са дадени и на носителите на вещното право на ползване върху чужда вещ.

Правото на собственост е абсолютно вещно право, противопоставимо на всички.

Собственикът на една вещ има правомощията да я владее, да я използва, вкл. като извлича граждански и естествени плодове от нея, и за се разпорежда с вещта. Собственикът на един недвижим имот, в частност може да си служи и с пространството над имота си дотам, докъдето това е позволено от законите и докъдето му е нужно, за да ползва нормално имота си. Пространството над имота му (въздухът) обаче не е част от вещта, макар правото на използване на това пространство да е част от съдържанието на правото на собственост (Венедиков, П. Система на българското вещно право. 5 изд. С., ИК „П. Венедиков“, 2025, § 113, с. 131). Ето защо и ако съседът надвеси навес или пусне клони на дървета в имота на своя съсед с това той пречи на последния да ползва собствения си имот, макар да не отнема владението върху недвижимия имот. От това следва, че петиторната защита на собственика, над чийто имот съседът е сложил навес или пуснал клони на дървета, не е с иск за собственост по чл. 108 ЗС (ревандикация), а с иск по чл. 109 ЗС (негаторка), както е и квалифицирана претенцията в случая.

Вещното право на ползване е абсолютно вещно право, противопоставимо на всички.

Носителят на вещно право на ползване върху чужда вещ може да си служи сам или чрез другиго с вещта по всякакъв начин, който не променя предназначението на вещта. Когато собственикът на една вещ учреди в полза на друго лице вещно право на ползване, той се лишава изцяло от правомощието за ползване като част от собственическите си права. Само вещният ползвател има право да използва вещта по предназначението й, докато съществува и не е прекратено правото му (вж. напр. решение № 49 от 03.07.2020 г. по гр.д. № 2311/2019 г., ВКС, II г.о.). Следва да се приеме, по арг. чл. 111, ал. 1 ЗС, че и вещният ползвател на недвижим непокрит поземлен имот – дворно място – може да си служи и с пространството над имота дотам, докъдето това е позволено от законите и докъдето му е нужно, за да ползва нормално имота съобразно предназначението му. По същите съображения следва да се приеме също така, че и носителят на ограничено вещно право на собственост може да се защити с осъдителен иск по чл. 109 ЗС вр. чл. 111, ал. 1 ЗС срещу накърняване на правото му чрез „въздействия върху въздуха над имота“ – навеси или клони на дървета, дошли от съседния имот.

Последните – клоните на дървета – несъмнено нарушават правото на вещния 2 ползвател да ползва пространството над имота като аспект на ограниченото му вещно право.

И това нарушаване не се обуславя от никакъв друг факт, освен от самия факт на навлизането. Няма значение дали клоните навлизат на 20 см. или на 20 м. в чуждия имот; нито дали пускат, или не пускат листа; нито дали листата, когато гният, пускат вещество, което пречи на друга полезна растителност. Също без значение е дали дърветата, чийто клони навлизат в чуждия имот, са засадени при спазване на законовите отстояния по чл. 52 ЗС. Дори и тези отстояния да са спазени, ако конкретното дърво в двора на съседа е развило клони, които навлизат в съседния имот, последните подлежат на отсичане или окастряне.

Това е така, защото носителят на правото на собственост или на вещното право на ползване има правото да иска от всички трети лица да се въздържат от действия, които пречат за упражняване на вещното право – в случая навлизат в пространството („въздуха“) на имота на съседа. Носителят на вещното право не е длъжен да търпи това. Той би бил длъжен да търпи само такива действия на съседа в имота на последния, които създават пречки за ползване на собствения му имот не по-големи от обикновените – чл. 50 ЗС. Клоните обаче от дървета в имота на съседа, които излизат от този имот и навлизат в съседния, вече не са разположени в имота на първия и следователно за тях правилото на чл. 50 ЗС е неприложимо.

Както вече се посочи, при учредено вещно право на ползване в полза на друго лице голият собственик се лишава изцяло от правомощието за ползване като част от собственическите си права. Той обаче не се лишава от правомощието за разпореждане.

Следователно поначало той може напр. да продаде обременената с вещно право на ползване вещ на трето лице. Пазарната цена на такава вещ спрямо цената на необременена с ограничено вещно право вещ навярно би била съществено по-малка, но несъмнено голият собственик има и право, и интерес да продаде вещта и да получи цена за това. Щом има интерес и право да се разпорежда с вещта, за голия собственик съвсем не е лишено от интерес върху вещта да не се извършват неоснователни действия, които пречат за ползването й. Наличието на непрекратени такива действия може да се отрази например на цената на вещта. Същественото е, че голият собственик освен интерес има и право да търси защита срещу такива неоснователни посегателства. Така, според чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Нещо повече, според чл. 58 ЗС вещният ползвател е длъжен да съобщава на голия собственик за всяко посегателство върху вещта. Нуждата от такова уведомяване е именно за да може последният да упражни петиторната си защита.

Следва да се има предвид, че не само отмененият ЗИСС от 1904 г., но и сега действащият у нас ЗС от 1951 г. са по същество рецепция – първият почти дословен превод, а вторият – само частично и непълно – на съответните италиански граждански кодекси от 1865 г. и 1942 г.

Действително, социалистическият законодател у нас, писал ЗС, няма как да признае, че реципира правила от италианския граждански кодекс, приет при управлението на фашиста Бенито Мусолини, но съответствието – наистина само частично – на нашите разпоредби с италианските е достатъчно ясно, за да бъде игнорирано. Нека посочим част от съответстващите си разпоредби.

Чл. 56 ЗС. Правото на ползуване включва правото да се използува вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да

Art. 981 C. civ. it. 1942 г. Ползвателят има право да ползва вещта, но трябва да спазва нейното икономическо предназначение.

Той може да извлича от вещта всяка полза, която тя може да даде, със съобразяване на ограниченията,

3 се променя съществено.

Ползувателят не може отчуждава своето право. установени в тази глава. да

Чл. 58 ЗС. Ползувателят е длъжен да съобщава на собственика за всяко посегателство върху собствеността.

Чл. 111, ал. 1 ЗС. Разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго.

Чл. 109 ЗС. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Art. 1012 C. civ. it. 1912. Ако по време на правото на ползване трето лице завладее имота или по друг начин наруши правата на собственика, ползвателят е задължен да го уведоми, и ако не го направи, носи отговорност за вредите, които евентуално са настъпили на собственика.

Ползвателят може да поиска да се признае съществуването на сервитути в полза на имота или несъществуването на такива, чието упражняване върху имота се твърди; в тези случаи той трябва да призове собственика в съда.

Art. 949 C. civ. it. 1942. Собственикът може да предяви искове за обявяване на несъществуването на права, претендирани от други върху вещта, когато има основание да се опасява от увреждане.

Ако са налице и нарушения или безпокойства, собственикът може да поиска тяхното преустановяване, наред с осъждането на обезщетение за вреди.

Текстът на art. 949 C. civ. it. 1942 ясно урежда освен осъдителния негаторен иск и т.нар. отрицателни негаторни искове (което е тавтология, доколкото negatoria означава отрицателен на латински), които у нас са „узаконени“ от т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г., ОСГК. В това отношение италианският закон е поподробен и изчерпателен. У нас ЗС общо препраща за правилата на собствеността и правото на собственост по отношение на ограничените вещни права с нормата на чл. 111 ЗС, докато в Италия Codice civile 1942 предпочита да даде специална уредба при всяко ограничено вещно право за петиторната защита без препращане към уредбата на правото на собственост.