Решение № 401 от 24.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 401 гр. П., 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720105920 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу А. Н. П., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „О.П.“, бл. 3, вх. А, ап. 16 е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.

№ **** г. по описа на Районен съд П. в качеството му на съсобственик по силата на която следва да заплати, стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул. „О.П.“, **** от които главница в размер на 415,80 лв./съставляваща ½ ид. ч. от общата главница в размер на 831,60 лв./ за периода от 01.10.2022 г. до 30.04.2023 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 52,43 лв./съставляваща ½ ид.ч. от общото задължение за мораторна лихва/ за периода от 08.12.2022 г. до 13.03.2024 г.; както и законната лихва върху главницата от 415,80 лв: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -10.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Позовава се на чл. 150, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ и на чл. 139в от ЗЕ, както и на чл. 42, ал. 1 от ОУ на дружеството.

С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК чрез назначения му от съда особен представител адв. В. Б. от АК-П..

Заявява, че исковата молба е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Оспорва, че процесното количество топлинна енергия е било доставено реално на ответника, поради което последният не дължи нейното заплащане. Топлинна енергия била движима вещ и продажбата й се била подчинявала на общите правила приложими за търговската продажба, доколкото ищецът бил търговец по см. на чл. 1 от ТЗ. В този смисъл купувачът бил дължал 1 продажната цена винаги за реално предоставена стока. Позовава се на Решение № 1081 от 07.02.2008 г. по т.д. № 657/2007 г. на ВКС. Извлечението от счетоводството на ищеца било съставлявало едностранно изготвен частен документ, удостоверяващ изгодни факти и обстоятелства по отношение на представилата го страна, поради което оспорва същия.

Неоснователността на главния иск била обуславяла и неоснователността на акцесорния иск.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Софрониева, която моли съдът да уважи предявените искове.

Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът редовно призована не се явява, а се представлява от назначения си от съда особен представител адв. В. Б. от АК-П., която моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.

150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, 2 какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.

82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „СъП.“, поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том първи, рег. *** дело № **** г. от **** г. се установява, че ответникът и Р.Р.Е. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, съставляващ апартамент находящ се в гр. П., ул. „О.П.“ № 3, вх. А, ет. 6, ап. 16, за който се твърди, че е топлоснабден.

От изготвената по делото неоспорена от страните и кредитирана от съда ССчЕ се установява, че за периода от 01.10.2022 г до 30.04.2023 г за абонат на адрес гр. П. ул. О.П.

**** с абонатен №********** стойността на доставената, ползвана топлинна енергия и незаплатена е в размер на 831,60 лева и лихва за забава за периода от 08.12.2022г. до 13.03.2024г. в размер на 104,86 лева или общо 936,46 лева. За периода от 01.10.2022 до 30.04.2023 г за абонат на адрес гр. П. ул. О.П. **** с абонатен №********** стойността на ½ от доставената, ползвана топлинна енергия и незаплатена е в размер на 415,80 лева и лихва за забава за периода от 08.12.2022г. до 13.03.2024г. в размер на 52,43 лева или общо 468,23 лева. По месечно задължението за главница и лихва, както и падежа на всяко месечно задължение за топлинна енергия за имот находящ се в гр. П. ул. О.П. **** с абонатен №********** е отразено в приложената таблица №1 за изчисляване на задължението, която е неразделна част от настоящето заключение. Размера на законната лихва за забава на месечните плащания начислена върху главница 831,60 лева за периода от 08.12.2022г. до 13.03.2024г. е в размер на 104,86 лева. Обезщетението за забава за периода от 08.12.2022г. до 13.03.2024г., начислено върху главницата в размер на 831,60 лева за посочения период е в размер на 104,86 лева, съобразено с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания- отразено в Таблица 1. Ответникът не е извършил плащания за топлинна енергия касаещи процесния период. В информационната система на Топлофикация-П. АД са отразени изравнителни сметки за периода от 05.2022г. до 04.2023г. с отрицателен знак в размер на -148,14 лева.

Видно от изготвената по делото неоспорена от страните и кредитирана от съда СТЕ се установява, че услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на 3

Договор № 243/20.11.2000 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През процеснят период, в абонатната станция е монтиран топломер съответстващ на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.

Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.

Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Вещото лице счита, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Посочило е следната Рекапитулация на задължения за процесния период: БГВ-316,09 лв., Отопление-654,25 лв., Изравнителни сметки и корекции- минус 148,14 лв., вноска дялово разпределение-14,24 лв., отстъпка за прекъсване на отоплениетоминус 4,85 лв. или вещото лице е изчислило общ размер на задълженията съставляващи главница за процесния период от 831, 60 лв. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Размера на половината от главницата възлиза на 415,80 лв. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.