Решение № 440 от 01.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Велико Търново, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Еманоел Вардаров

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно гражданско дело № 20254100500771 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с жалба с вх. № 012032/23.06.2025 г., депозирана от П.

Т., чрез адв. Е. Д., против Постановление от 09.06.2025 г. по изпълнително дело № 20228960400324/2022 г. на частен съдебен изпълнител ИвЕ. Цанкова, рег. № 896 в Камарата на ЧСИ на РБ, район на действие – Окръжен съд В.

Търново. С обжалваното постановление е оставено без уважение възражението на длъжника с вх. № 0102226/20.05.2025 г. за дължимостта на таксите за водене и приключване на изпълнителното дело в размер на 2210,22 лв., част от които пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1994,22 лв. с вкл. ДДС. В жалбата се заема становище за недължимост на пропорционална такса по чл. 26 от Тарифата, която не се внася авансово от взискателя, а се дължи върху реално събраната в полза на взискателя сума.

Счита, че в случая ЧСИ няма принос за събиране на дължимите суми, поради което и неправилно е начислена пропорционална такса по т. 26. Посочва, че в случая единствените действия, които са извършени от съдебния изпълнител са изпращане на запорни съобщения до банки, в които длъжникът има открити банкови сметки, което има обезпечителна цел, но не е извършено нито едно същинско изпълнително действие за събиране на задължението, тъй като страните са уредили отношенията си доброволно. Счита, че двете суми от по 108 лв. са били начислени правилно от съдебния изпълнител, но доколкото задължението е погасено доброволно и извън изпълнителното дело, то 1 останалите начислени такси са недължими. В обобщение, счита, че към момента на разпределението за разноски няма изискуемо задължение в посочения размер, поради което и няма основание за събиране на такси по т.

26. Моли обжалваното постановление да бъде отменено и претендира направените по делото разноски.

Редовно е връчен препис от подадената жалба взискателя по делото, като в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.

По реда на чл. 435, ал. 3 ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ И. Цанкова, като се заема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Посочва, че по изпълнителното дело са наложени запори на банкови сметки на длъжника и е насрочен опис на движимото имущество на същия, поради което и неоснователно в жалбата се твърди, че задължението е изплатено без принос от страна на съдебния изпълнител. Посочва, че споразуменията между взискателя и длъжника са сключени след образуване на изпълнителното дело и предприемане на изпълнителни действия, поради което и извършените плащания са в следствие именно на предприетите от съдебния изпълнител действия. Излага доводи, че на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, всички такси и разноски, вкл. пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ са дължими и са за сметка на длъжника при погасяване на дълга след образуване на изпълнителното дело, независимо дали погасяването на дълга е станало съдебно или извънсъдебно. Освен това, посочва, че в приложеното към молба с вх. № 008601/24.04.2025 г. споразумение между длъжника и взискателя от 10.03.2025 г., длъжникът се е задължил да изплати всички дължими такси към ЧСИ И. Цанкова, вкл. пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 7 ГПК, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20228960400324/2022 г. на частен съдебен изпълнител ИвЕ. Цанкова, рег. № 896 в Камарата на ЧСИ на РБ, район на действие – Окръжен съд В. Търново е образувано по молба на взискателя Алексаднър Глухаров, въз основа изпълнителен лист, издаден на 01.09.2022 г. по гр.д. № 1474/2022 г. на ГОРС и въз основа изпълнителен лист, издаден на 08.09.2022 г. по гр.д. № 1499/2022 г. на ГОРС срещу длъжника П. Т. за сумите, инкорпорирани в изпълнителните титули. С разпореждане от 19.09.2022 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение и е 2 насрочен опис на движимото имущество на длъжника, който да се състои на 30.11.2022 г. С Постановление от 26.09.2022 г. и въз основа молба с вх. № 013813/23.09.2022 г., като взискател е присъединен А. Г. за задължения, инкорпорирани в изпълнителен лист от 16.09.2022 г. по гр.д. № 1532/2022 г.на ГОРС. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 04.11.2022 г. На 21.11.2022 г. е постъпила молба с вх. № 017058/21.11.2022 г., с която взискателят моли да бъде отменен насрочения опис на движимо имущество на длъжника, както и на този етап да не се извършват други изпълнителни действия, тъй като е постигнато извънсъдебно споразумение между длъжника и взискателя, като са входирани молби, с които съдебния изпълнител е уведомен за извършени частични плащания от длъжника в общ размер от 1500 лв. /три плащания по 500 лв./.

На 24.04.2025 г. е постъпила молба от длъжника, към която е приложено споразумение от 10.03.2025 г. между него и взискателя, с което страните уговарят извънсъдебно погасяване на задълженията, дължими към взискателя, както и за погасяване на дължимите разноски, натрупани в хода на изпълнителното производство. В споразумението е уговорено, че при плащане изцяло и в срок на сума в размер на 16 200 лв., кредиторът опрощава на длъжника дължимите суми за всички натрупани мораторни лихви и лихви за забава върху дължимите просрочени главници /за минал и бъдещ период/, както и за направените от взискателя разноски в хода на изпълнителното производство. Длъжникът се е съгласил да заплати всички дължими суми в полза на ЧСИ И. Цанкова по изп. дело № 324/2022 г., вкл. такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Въз основа на същото споразумение, както и твърдяното издължаване на дълга, длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното дело. На 15.05.2025 г. е постъпило потвърждение от взискателя, че длъжникът е изплатил задълженията си към взискателя извънсъдебно, като е поискано делото да бъде приключено, след като длъжникът заплати дължимите такси към ЧСИ И. Цанкова. Със съобщение от 19.05.2025 г. съдебният изпълнител е указал на длъжника, че по делото са дължими такси за водене и приключване в общ размер от 2210,22 лв., вкл. такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. На 20.05.2025 г. е постъпило възражение от длъжника за дължимостта на таксите за водене и приключване в размер на 2210,22 лв. С Постановление от 09.06.2025 г. е оставено без уважение възражението на длъжника с вх. № 0102226/20.05.2025 г. за дължимостта на таксите за водене и приключване на изпълнителното дело в размер на 2210,22 лв., част от които пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1994,22 лв. с ДДС.

Съгласно разпоредба чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва посочените действия и бездействия на съдебния изпълнител, които са лимитативно определени, между които са и разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, който е уредена в ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. По отношение на таксите по ТТР към ЗЧСИ, следва да се 3 посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В настоящия случай, съдът намира, че не са налице основания за освобождаване на длъжника от разноски по изпълнението, тъй като по делото безспорно се установява, че длъжникът не е изпълнил задължението си преди образуване на изпълнително дело № 20228960400324/2022 г. /19.09.2022 г./, доколкото извършените частични плащания и тези въз основа сключено на 10.03.2025 г. споразумение за погасяване на дължимите към взискателя вземания, са извършени в хода на изпълнителното производство.

Неоснователни са възраженията, изложени в жалбата, че таксата по т. 26 от тарифата се изчислява върху дължимата към конкретния момент сума по изпълнителното дело. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се явява възнаграждение за реализирана от частния съдебен изпълнител дейност по събиране на паричното вземане на взискателя, съответно на присъединените в изпълнителния процес кредитори. Тази пропорционална такса върху събраната сума за изпълнение на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, включително когато плащането е направено директно в полза на взискателя, доколкото именно предприетите действия по принудителното изпълнение са мотивирали длъжника да направи плащането. За длъжника възниква задължение да плати пропорционалната такса, тъй като не е платил доброволно преди започването на изпълнителния процес, а водещ мотив за плащането е заплахата от принудително удовлетворяване на вземането, вследствие на предприетите от частния съдебен изпълнител действия в тази връзка. От изложеното следва, че независимо дали плащането е извършено чрез съдебния изпълнител или директно в полза на взискателя, съдебният изпълнител има право да начисли и събере таксата по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ, тъй като положеният от него труд е мотивирал длъжника да изпълни задължението си. В случая безспорно е установено по делото, че съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело, изпратена е показана за доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника, наложени са запори на банкови сметки и е насрочен опис на движими вещи на длъжника. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно е начислена такса по т. 26 от тарифата и то върху материалния интерес по делото, независимо от извършеното директно на взискателя плащане. Макар в случая да не е изготвена сметка със съдържанието, предвидено в чл. 79, ал. 2 ЗЧСИ, настоящият съдебен състав 4 намира, че правилно са изчиследни дължимите пропорицонални такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като съдебният изпълнител е съобразил опростените от взискателя суми, като същите не са били включени в материалния интерес при изчисляване на таксата. По същество в жалбата не се съдържат оплаквания срещу начислените такси за водене и приключване на изпълнителното производство в общ размер от 216 лв., като се заема становище, че същите са правилно и законосъобразно определени, който извод се споделя и от настоящия съдебен състав.

Въз основа изложеното, настоящият състав на Окръжен съд - Велико Търново намира, че обжалваните действия на ЧСИ ИвЕ. Цанкова, рег. № 896 в Камарата на ЧСИ на РБ, район на действие – Окръжен съд В. Търново са законосъобразни и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 012032/23.06.2025 г., депозирана от П. Т., чрез адв. Е. Д., против Постановление от 09.06.2025 г. по изпълнително дело № 20228960400324/2022 г. на частен съдебен изпълнител ИвЕ. Цанкова, рег. № 896 в Камарата на ЧСИ на РБ, район на действие – Окръжен съд В. Търново.