Решение № 23714 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23714 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110141656 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на К. Г. Л. срещу ...., като предмет на правния спор е отрицателен установителен иск с правно основание член 439, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс. Ищецът поддържа тезата, че не дължи на ответното дружество сумите, обективирани в изпълнителен лист от 02.11.2011 година, издаден по гражданско дело номер 43427 по описа за 2011 година на Софийски районен съд. В исковата молба се излагат пространни съображения, че правото на принудително събиране на сумата от 11 134.42 лева главница, ведно със законната лихва, възнаградителна лихва в размер на 2 683.74 лева, наказателна лихва в размер на 123.74 лева и направените съдебни разноски, е преклудирано поради изтичане на предвидената в закона петгодишна погасителна давност.

Ищецът твърди, че от момента на издаване на изпълнителния титул до образуването на новото изпълнително дело номер 1349 по описа за 2024 година е изтекъл период, надхвърлящ законовия срок, през който взискателят е останал в бездействие. Допълнително се оспорва и легитимацията на ответника като кредитор с аргумента, че длъжникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия от първоначалния кредитор ..........

Ответната страна .... оспорва иска изцяло в депозирания писмен отговор. Дружеството релевира доводи, че давността не е изтекла, като се позовава на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение номер 2 от 2013 година на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд, обявено на 26.06.2015 година. Ответникът поддържа, че за периода преди тази дата давност не е текла поради висящността на изпълнителния процес. Посочват се конкретни изпълнителни действия, предприети в рамките на първото изпълнително дело номер 992 от 2011 година, а именно молби за налагане на запори върху банкови сметки от 20.01.2016 година, 20.09.2017 година, 1

13.11.2018 година и 12.02.2020 година, които според ответника са прекъсвали давността.

Относно цесията се твърди, че същата е надлежно съобщена и произвежда действие спрямо длъжника.

По въпроса за допустимостта на предявения иск съдът намира следното. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на всеки установителен иск. В настоящия казус се установява, че длъжникът е извършил частични плащания по дълга в периода 2011–2012 година. Макар по принцип правният интерес от отрицателен установителен иск за суми, които вече са платени, да е спорен, доколкото изпълнението погасява дълга, съдът счита, че в конкретния случай интересът е налице. Това е така, тъй като в новообразуваното изпълнително дело номер 1349 по описа за 2024 година ответникът е поискал принудително събиране на целия размер на сумите по изпълнителния лист, без да приспадне направените плащания. Изпратените до трети лица запорни съобщения обективират претенция за пълния размер на главницата и лихвите, което създава за ищеца състояние на несигурност и опасност от повторно събиране на вече заплатени суми. Ето защо съдът приема иска за допустим в неговата цялост, включително и за вече погасената чрез плащане част от дълга.

Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите иск по чл.

439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет установяване на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако възражение по чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416 ГПК се ползва със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно доклада по делото тежестта на доказване е разпределена така, че ищецът следва да установи фактите, на които основава своите възражения за недължимост, а именно настъпилото погасяване по давност, докато ответникът носи тежестта да докаже съществуването на вземането и обстоятелствата, довели до прекъсване или спиране на давностните срокове. Като безспорно между страните се отделя обстоятелството, че вземането е инкорпорирано в посочения изпълнителен лист и че по него са образувани две изпълнителни производства.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

2

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме, като се считат предприети от момента на искането.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

Следва да се посочи още, че в Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о, е даден отговор на въпроса: „дали тече давност за вземането когато съдебният изпълнител бездейства и не прилага исканите от взискателя изпълнителни способи за събирането му“, като ВКС е счел, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато при нередовност не приложи правилата на чл.129 ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна, че в полза на ......... е издаден изпълнителен лист на 02.11.2011 година. Въз основа на него е образувано изпълнително дело номер 992 по описа за 2011 година при частен съдебен изпълнител ..... Видно от официалната справка на съдебния изпълнител, по това дело са постъпили плащания, които съдът приема за доказани.

Установено е, че К. Г. Л. е извършил плащане в размер на 445.76 лева на 30.01.2012 година по сметката на съдебния изпълнител. Допълнително се констатират плащания, извършени директно към взискателя, както следва: сумата от 3450 лева на 13.10.2011 година, сумата от 70 лева на 26.10.2011 година, сумата от 40 лева на 18.11.2011 година и сумата от 50 лева на 24.11.2011 година. По новообразуваното изпълнително дело номер 1349 по описа за 2024 3 година плащания не се установяват.

При така изяснената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи.

Централният въпрос в настоящия спор е свързан с действието на погасителната давност в изпълнителния процес. До приемането на Тълкувателно решение номер 2 от 2013 година на Върховния касационен съд, в българското право намираше приложение Постановление номер 3 от 1980 година на Пленума на Върховния съд, според което докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. Тази правна парадигма бе променена с цитираното тълкувателно решение от 26.06.2015 година, което прие, че давността не се спира от висящността на делото. Съобразно задължителните указания, за заварените изпълнителни производства давността е била спряна по силата на стария режим до 26.06.2015 година и е започнала да тече наново от тази дата. Следователно ищецът не може да претендира изтекла давност за периода от 2011 година до средата на 2015 година.

От доказателствата е видно, че след 26.06.2015 година - датата на постановяване на Тълкувателно решение номер 2 от 2013 година на Върховния касационен съд взискателят е прекъсвал давността чрез молби за налагане на запори на 20.01.2016 година, 20.09.2017 година, 13.11.2018 година и на 12.02.2020 година. Тези действия представляват валидно изпълнение, което поставя началото на нов петгодишен период, като съгласно практиката , обсъдена по - горе е достатъчно единствено молба на взискателя, доколкото законодателят свързва прекъсването на давностния срок именно с актичното поведение на последния. Между последното прекъсване на срока - на 12.02.2020 година и образуването на новото изпълнително дело в края на 2024 година не са изтекли предвидените в член 117 от Закона за задълженията и договорите пет години. Така представената молба за образуване на ИД 1349/24 г. е подадена на 18.12.2024г. ( преди да е изтекъл предходния пет годишен срок) - така давността е прекъсната - доколкото в молбата е посочено конкретно изпълнително действие, от категорията на годни да прекъснат давността - изискано е от ЧСИ и същият е овластен да извътрши и наложи необходимите запори - така е започнала да тече нов срок - до 18.12.2029г.

Относно възражението за абсолютна давност, съдът намира същото за неоснователно.

Разпоредбата на член 112 от Закона за задълженията и договорите, въвеждаща десетгодишна абсолютна давност, влезе в сила на 02.06.2021 година. Съгласно закона, за заварените случаи давността започва да тече от деня на изискуемостта, но не по-рано от влизането в сила на нормата. В настоящия казус десетгодишният срок не е изтекъл, считано от 02.06.2021 година, поради което нормата за абсолютната давност е неприложима.

Изводите за дължимост на вземането налагат отхвърляне на иска. Ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Л., с ЕГН **********, срещу ...., с ЕИК ....., отрицателен установителен иск за признаване за установено, че К. Г. Л. с ЕГН **********, не дължи на .... с ЕИК ..... сумата от 11 134.42 лева главница ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.11г. до окончателното заплащане на сумата, както и възнаградителна лихва в размер на 2 683.74 лева - за периода 13.06.2009г. до 28.09.2011г. , наказателна лихва в размер на 123.74 лева за периода 13.058.2009г. до 12.10.2011г. и направените съдебни разноски в размер на 328.84лв. по гр. д. № 43427/2011г. по описа на СРС, по което е издаден ИЛ от 02.11.2011г., послужил за образуване на ИД № ..... по описа на ЧСИ М. ..., като неоснователен и недоказан.