Решение № 2906 от 05.10.2020, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

Номер 2906

02.10.2020 г.

Град БлБл.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – БлБл.

Втори въззивен наказателен състав

На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Прокурор:

Росица Бункова

Иво Харамлийски

Величка Пандева

Милена Милева Милева (ОП-БлБл.) като разгледа докладваното от Иво Харамлийски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201200600485 по описа за 2020 година за да се произнесе , взе предвид следното :

Въззивното производство пред БлБл.ският Окръжен съд е по реда на Глава 21 НПК и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 5114/25.06.2020г, постановена по НОХД № 751/2020г по описа на Районен съд –БлБл..

Атакуваната присъда е постановена в съдебно производство, което се е развило по реда Глава 27 НПК (съкратено съдебно следствие) като подсъдимия по делото Ю. Р. Р. ,от гр.БлБл., е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. С присъдата подсъдимия е признат за виновен по предявеното и поддържано от прокурора обвинение за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.1 НК във връзка с чл.194,ал.1 НК,във връзка с ал.1,б.“А“ и б.“Б“ НК -за това, че на 06.05.2020г ,около 13.30,в гр.БлБл.,от спалнята на незаключено жилище, на ул.“КрКр.“ № 17,партерен етаж, е отнел чужди движими вещи –парична сума от 200лв (двеста лв) от владението на НН.Б.Ш., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено в условията на опасен рецидивслед като дееца е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на наказание „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпъленението на което не е било отложено по реда на чл.66 НК (присъда № 9305/04.10.2018г по НОХД № 1597/2018г на РСБлагоевгрлад,влязла в сила на 17.12.2018г) и след като дееца е бил осъждан два или повече пъти на наказание „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпление от общ характер, ако поне за едно от тях наказанието не е отложено по реда на чл.66 НК (Определение № 3388/30.04.2015г по НОХД № 851/2015г по описа на РС –БлБл., влязло в сила на 30.04.2015г и Определение № 248/15.12.2016г по НОХД № 1565/2016г по описа на РС –Дупница, влязло в сила на 15.12.2016г). За това деяние първият съд му е определил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години (четиридесет и осем месеца), като след редукцията по чл.58а,ал.1 НК е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 32 (тридесет и два) месеца, при първоначален строг режим. Освен това от наложеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимия е бил задържан по реда на ЗМВР , с прокурорско постановление и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.Подсъдимият е осъден да 1 заплати и разноските по делото.

Срещу тази присъда е постъпила собственоръчна жалба (а впоследствие и допълнение) от подсъдимия РР. . В жалбата се иска наказанието да бъде намалено на 3 години, а крайното наказание –на 2 (две) години.Твърди се, че първият съд не е взел предвид тежкото му материално положение и влошеното здравословно състояние. Не се сочат доказателства.

Пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично и с назначения му служебен защитник. Поддържат жалбата, като твърдят, че здравословното състояние на подсъдимия е много влошено, което наложило за подсъдимия да бъдат изготвени документи за ТЕЛК (но не се представят такива). Поради това се иска наказанието да бъде намалено. В последната си дума подсъдимия отново иска намаляване на наказанието.

Окръжният прокурор изразява становище, че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло. Сочи ,че не са налице основания за приложението на чл.55 НК и за определяне на наказание в по-нисък размер.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства и не е провеждано съдебно следствие.

Въззивният съд, след като извърши собствен анализ на доказателствата, събрани пред първата инстанция и направи пълна проверка на атакуваният съдебен акт, приема следното :

Жалбата е допустима тъй като е подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА .

Първоинстанционното производство се развило по реда на Глава 27 НПК (съкратено съдебно следствие), по искане на подсъдимия, в хипотезата на чл.371,т.2 НПК.

Подсъдимият РР. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани нови доказателства относно тези факти. Този процесуален ред предопределя и обсега на въззиваната проверка:

Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г, постановено по тълкувателно дело № 1/2008г на ОСНК направеното от подсъдимия изявление по чл.371,т.2 НПК (признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти) е НЕОТТЕЛЯЕМО, след като съдът го приеме с изричното определение по чл.372,ал.4 НПК. Ето защо ,след това определение,нито първия съд ,нито въззивния такъв могат да събират доказателства в насока опровергаваща самопризнанието на подсъдимия.Нещо повече -въззивната инстанция няма право да реши делото въз основа на друга фактическа обстановка,различна от тази,описана в обвинителния акт. Обсегът на въззивната проверка се ограничава единствено до това дали е спазен надлежния ред, за провеждане на съкратено съдебно следствие и дали са били налице условията за такова. Когато установи ,че редът е спазен въззивния съд е длъжен да възприеме фактическата обстановка,възприета от първия съд и изложена в обвинителния акт. Следва също така да се посочи, че при съкратеното съдебно следствие в хипотезата на ч.371,т.2 НПК не е необходимо всички доказателства да са в посока на установяване на авторството на подсъдимите и тяхното участие.Достатъчно е да са налице необходим обем от доказателства, които да подкрепят изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и признато от подсъдимия (така и ТР № 1/2009г по т.д. 1/2008г на ОСНК).

С оглед на тези бележки относно обсега на въззивната проверка ,въззивния съд приема следното :

Както бе посочено по-горе, първоинстанционното съдебно следствие е протекло по реда 2 на Глава 27 НПК, като подсъдимия е признал изцяло фактите ,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства относно тези факти. В проведеното разпоредително заседание (на 25.06.2020г) подсъдимия и неговия служебен защитник са посочили, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, тъй като в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничава процесуалните права на обвиняемия.Освен това подсъдимият и защитникът му са изразили изричното си искане делото да се разгледа по реда на Глава 27 НПК. Съдът подробно е разяснил на подсъдимия правата му по чл.371 НПК, различните хипотези на съкратеното съдебно следствие и последиците от тези различни хипотези.Подсъдимият ясно и недвусмислено е изразил позиция ,че е запознат и тези хипотези и ги е разбрал и че желае да признае всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не бъдат събирани доказателства за тези факти. В съответствие с това, след като се е произнесъл с определение по въпросите по чл.248 НПК,първият съд е продължил производството,като разпоредителното заседание е преминало в съдебно такова (по същество е едно СЪДЕБНО заседание, макар в случая първия съд да е оформил два отделни протокола) . Първият съд с изрично определение е приел това самопризнание ,като ясно е обявил на страните ,че ще ползва направеното самопризнание. Самопризнанието на подсъдимите е пълно и обхваща изцяло фактите, описани в обвинителния акт. Поради това са спазени всички процесуални изисквания за провеждане на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция.

В съответствие с избрания от подсъдимия процесуален ред за развитие на съдебното производство и направеното от него самопризнание, както и въз основа на подкрепящите самопризнанието доказателства от досъдебното производство, първоинстанционния съд е приел за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, която по същество е следната (и която, с оглед на изложеното по-горе е задължителна и за въззивната инстанция) :

Подсъдимият Ю. Р. Р. е роден на *********,но от дълго време живее в гр.БлБл..

Същият е *********. До момента на инкриминираното понастоящем деяние ,РР. е многократно осъждан (повече от 30 пъти), като многократно е изтърпявал различни по размер наказания „Лишаване от свобода“. Релевантните за настоящото му деяния предходни осъждания, определящи инкриминираното понясоящем деяние, като такова, извършено в условията на опасен рецидив - по чл.29,ал.1 буква "А" и по буква "Б" НК,са следните :

1).С Определение № 3388/30.04.2015 г., влязло в сила на 30.04.2015 г., постановено по НОХД № 851/2015 г., по описа на РС – БлБл., е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което РР. се е признал за виновен за престъпление, извършено на 16.05.2015г, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, които да изтърпи при първоначален строг режим.Това наказание е изтърпяно на 04.02.2017г.

2). С Определение № 248/15.12.2016 г., влязло в сила на 15.12.2016 г., постановено по НОХД № 1565/2016 г., по описа на РС – Дупница, е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, по силата на което РР. се е признал за виновен за престъпление, извършено на 06.06.2016г,като за това деяние му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, която да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 11.12.2017г.

3).С присъда № 9305 от 04.10.2018г., постановена по НОХД № 1597/2018г. по описа на РС - БлБл., влязла в сила на 17.12.2018г., на РР. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, което да изтърпи при строг режим. Присъдата е за престъпление,извършено на 26.02.2018г и наказанието по тази присъда е изтърпяно на 24.11.2019г, но подсъдимия е бил освободен още на 22.11.2019г .

3

Свидетеля Н.Ш. и приятелката му (св. Г.С.), живеели заедно на квартира в жилище, находящо се на партерния етаж на ул. **********Жилището се състояло от две стаи – спалня и кухня. От спалнята имало врата, която водела към малък двор с алея,като достъпът до двора откъм улицата бил ограничен с друга врата, която се затваряла, но не се заключвала.

На 06.05.2020 г., около 13.30 часа, св. Ш. и св. Сп. били в дома си и се намирали в кухнята на жилището, където си приготвяли обяд. Вратата на спалнята, която водела към двора с алеята, била отворена. Тогава подсъдимият Ю. РР. влязъл през отключената врата на двора, минал покрай алеята и през отворената врата на спалнята, влязъл вътре в квартирата на св. Ш. и св.Сп.. Видял на бюрото в спалнята оставен портфейл, който бил собственост на св. Ш., отворил го и взел от него сумата от 200 лева, които били в следните купюри : 1 банкнота от 50 лева, три банкноти от по 20 лева и 9 банкноти от по 10 лева. След това подсъдимият излязъл през спалнята на жилището, минал през алеята на двора и си тръгнал, забелязан обаче от св.Ш. и св.Сп.. В един по-късен момент същият ден, св. Ш. установил, че парите от портфейла му ги няма и подал жалба по случая в 01 РУ- БлБл..В резултат ан проведените издирвателни мероприятия е установено, че извършител на деянието е именно подсъдимият Ю. РР., който пред св. В. И. – разузнавач към 01 РУ БлБл., си признал за извършеното от него деяние.

От заключението на назначената в хода на ДП съдебно - психиатрична експертиза, се установява, че Ю. РР. е лекуван неколкократно в ЦПЗ-БлБл., заради негово заради негово психично заболяване, свързано с психично разстройство, в следствие на употреба на наркотици. Към инкриминираната дата обаче (06.05.2020г./ и до датата на изпълнение на експертизата/12.05.2020г./, се установява, че РР. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, тъй като бил в добро психично здраве.