Решение № 5626 от 11.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5626 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100503521 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №8479 от 23.05.2023г., постановено по гр.дело №64682/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, е отхвърлен предявения от Д. С. Д., с ЕГН **********, срещу И. К. Б., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в даване на противозаконни разпореждания за оказване на принуда и унизителни действия спрямо ищеца на 22.11.2016г. по време на престоя му в Клиника по гастроентерология в УМБАЛ "Александровска" ЕАД на 22.11.2016г.. С решението е осъден Д. С. Д., с ЕГН **********, да заплати на И. К. Б., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв., сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - Д. С. Д., с ЕГН **********, с която се обжалва изцяло решение №8479 от 23.05.2023г., постановено по гр.дело №64682/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 26-ти състав, като са релевирани твърдения относно неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се още, че СРС, за да отхвърли предявения иск, е обосновал погрешни правни изводи при неправилен анализ на събраните доказателства и в противоречие на материалния закон. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не се доказва противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в дадени от нея незаконни 1 разпореждания в качеството й на дежурен лекар в отделението п о гастроентерология към Клиника по пропедевтика на вътрешните болести на УМБАЛ "Александровска" ЕАД през нощта на 22.11 срещу 23.11.2016г.. Твърди се, че действията на ответницата са противоправни, тъй като е нарушила множество разпоредби, които изискват да бъде дадено информирано съгласие от пациента – чл.87, ал.1 и чл.147, ал.1 от Закона за здравето, т.10.7 от Правила за добра медицинска практика, чл.36, ал.5 от Правилника н а УМБАЛ "Александровска" ЕАД, както и на чл.29, ал.1, чл.30, ал.1 и чл.32 от Конституцията на Р България, преди да предприеме назначените от нея медицински дейности досежно ищеца в качеството му на пациент в болничното заведение.

Поддържа се още, че ответницата със своите незаконни разпореждания, дадени на санитаря в отделението, и съответно с действията си е нарушила основни човешки права на ищеца - накърняване на правото му на лична свобода и неприкосновеност, бил е следен, наблюдаван какво извършва в личното си пространство – банята, както и е бил подложен на унизително отношение – ответницата е злоупотребила с правомощията си като е наредила на санитаря в отделението да го издърпал чисто гол от банята, при това пред погледа на лице от противоположния пол, бил е наметнат с чаршаф, след което облечен и "приведен" на легло. Поддържа се още, че действията на ответницата спрямо ищеца са противоправни, тъй като без да получи неговото писмено изразено информирано съгласие като пациент, е назначила преглед с доктор психиатър и по този начин е накърнила неговата чест и достойнство. Сочи се още, че на ищеца са били поставени три инжекции без негово съгласие и против волята му.

Поддържа се още, че от съвкупната преценка на събраните доказателства се установяват елементите на фактическия състав на нормата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата. В допълнителни молби, както и в писмена защита подробно е описана фактическата обстановка касаеща настъпилия процесен инцидент, преразказана през призмата на субективните възприятия на ищеца и начина по който същият е възприел случая. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявения осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - И. К. Б., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.А. Л., с надлежно учредена представителна власт, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Наведени са аргументи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като фактическите изводи на съда напълно съответстват на съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, спазени са разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Излага се, че при доказателствена тежест за ищеца по делото не са доказани кумулативните предпоставки, обуславящи ангажирането на отговорността на ответницата по чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че не са налице и не са доказани каквито и да е било противоправни действия, извършени от ответницата в качеството й на дежурен лекар в отделението п о гастроентерология към Клиника по пропедевтика на вътрешните болести на УМБАЛ "Александровска" ЕАД през нощта на 22.11 срещу 23.11.2016г., спрямо ищеца, който е бил приет на лечение и е бил пациент в същото отделение. Поддържа се, че от анализа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, се установява по категоричен начин факта, че действията от ответницата през процесното нощно дежурство са били адекватни на ситуацията, същите са предприети изцяло в съответствие със закона и добрите медицински практики и са били с цел осигуряване безопасността и реда в отделението, включително и за гарантиране и запазване безопасността и здравето на ищеца. Твърди 2 се още, че предприетите действия и разпореждания от ответницата в качеството й на дежурен лекар по време на процесното нощно дежурство по никакъв начин не са засегнали честта и достойнството на ищеца, както и не са довели до ограничаване на негови конституционно гарантирани права и свободи. Напротив - действията и разпорежданията от ответницата следва да се определят като изпълнение на вменените й служебни задължения и са предприети да се осигури безопасността на пациентите в отделението по гастроентерология и са били в интерес на ищеца като пациент. В този смисъл се излага, че поведението на ответницата не може да се определи като противоправно, респективно виновно. На следващо място се твърди още, че от събраните доказателства не се установява неимуществените вреди, които ищецът твърди, че е претърпял, да са настъпили и да са в пряка причинна връзка с процесния инцидент. По тези аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от твърдения деликт. Изрично в съдебно заседание процесуален представител заявява, че няма претенция за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Предявен е от Д. С. Д., с ЕГН **********, срещу И. К. Б., с ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, извършен от ответницата в качеството й на дежурен лекар в отделението по гастроентерология към Клиника по пропедевтика на вътрешните болести на УМБАЛ "Александровска" ЕАД през нощта на 22.11 срещу 23.11.2016г..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения осъдителен иск с правно 3 основание чл.45, ал.1 ЗЗД. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) не е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че е налице противоправно поведение на ответницата, изразяващо се в нейни незаконни разпореждания в качеството й на дежурен лекар по време на процесния инцидент, респективно, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност на ответницата. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло и препраща на основание чл.272 от ГПК към изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за недоказаност на елементите на сложния фактически състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД, които са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на материалния закон и при правилен анализ на събраните по делото доказателства, на основание на които е прието, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

По законосъобразността на обжалваното решение, съдът приема следното:

Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят физически лица, които са причинили вреда, чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда с оглед основното задължение на всеки да не вреди другиму.

То произтича непосредствено от закона (чл.45 от ЗЗД). В този смисъл следва да се приеме, че противоправно се явява всяко поведение, което нарушава изискванията на посочената императивна правна норма, като при деликтите то се изразява в накърняване на предписанията на тази норма да не се вреди другиму. При неговото неизпълнение за увреждащия възниква задължението да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В този смисъл следва да се приеме, че деликтът дефинитивно предполага противоправно и виновно причиняване на вреди от конкретен извършител, в случая посоченият ответник - И. К. Б. в качеството й на физическо лице. Следователно за да са налице основания за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата, следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от ищеца наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца – в случая ответницата, и настъпилите в правната сфера на ищеца вреди. Вината се предполага до доказване на противното, но всички останали елементи от фактическия състав на деликтната отговорност подлежат на доказване на общо основание.