Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 37 от 06.06.2024, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Наказателно дело от общ характер 99/2024
Вид
Присъда № 37
Подписан
06.06.2024
В сила
06.11.2024
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда №37/06.06.2024г., постановена по НОХД №99/2024г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ц. Р. А. от гр. Русе за това, че на 14.07.2023г. в гр. Разград, след предварителен сговор с М. Ц. Г. и С.

М. Р., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на неустановено техническо средство и моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ“ с peг. ******, направил опит да отнеме чужди движими вещи - записващо устройство „DVR“ марка „Hikvision“ на стойност 200,00 лева; монитор марка „LG“ на стойност 330,00 лева и Юпи ес марка „Ellipse Pro 850“ на стойност 480,00 лева, всичко на обща стойност 1010,00 лева, от владението на Е. Г. Ф. и собственост на „Лазимекс ЕООД гр. Разград, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и не представлява маловажен случай - престъпление по чл.

195, ал. 1, т.З, т.4, т.5, във вр.с чл. 194, ал. 1, във вр.с чл. 18, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият дава обяснения, като отрича виновността си, твърди, че не е знаел, че се извършва кражба. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан, като се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ц. Р. А. роден на ***** г. в гр. Русе, живее в гр. Русе. Същият е със средно образование, разведен, неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият Ц. А. живее в гр. Русе. Той се познавал със свидетеля С. Р., тъй като в предходен период Р. живел на семейни начала със сестрата на подс. Ц. А..

Свидетелите С. Р. и М. Г. живеели в гр. Габрово и се познавали. Срещнали се и се уговорили да дойдат в гр. Разград, за да извършат кражба на записващо устройство „DVR“, марка „Hikvision“, монитор и юпи ес , находящи се в база на търговско дружество „Лазимекс“ в гр. Разград, Западна промишлена зона, тъй считали, че на тях имало записи, които могат да уличат тях и други техни познати в извършване на престъпление. През нощта на 13.07.2023 г. те тръгнали с лек автомобил „Порше Кайен“ с peг. № ****** от гр.

Габрово, като в 05.00 часа на 13.07.2023 г. пристигнали в гр. Русе от където смятали да се снабдят с друг автомобил. С оглед на това С. Р. се свързал с подс. Ц. А., защото го познавал добре и смятал, че може да му има доверие. С. Р. обяснил на подс. А., че трябва да отидат до гр. Разград, до една складова база, откъдето да откраднат записващо устройство, като за тази цел им била необходима кола, с която да стигнат до гр. Разград. Подс. Ц. А. се съгласил да ги закара до мястото с лек автомобил “БМВ“ с peг. № ******, собственост на А. С. А.а, с която живеел на семейни начала. През деня на 13.07.2023 г., подсъдимият Ц. А. и свидетелите С. Р. и М. Г. се снабдили с ръкавици и маски за лице. През това време, лекия автомобил „Порше Кайен“ с peг. № ******, с който С. Р. и М. Г. пристигнали в гр. Русе, отпътувал към гр.

Разград. Пристигнал в града около 21.00 часа на 13.07.2023 г. и се насочил към базата на „Лазимекс“ ЕООД. В хода на разследването не било установено, кои лица са били конкретно към него момент с автомобила. Около 21.45 часа моторното превозно средство се намирало в района на Западна промишлена зона, в базата на търговско дружество „Лазимекс“ЕООД.

По същото това време, във връзка с постъпила оперативна информация за това, че ще бъде извършена кражба от базата на горепосоченото дружество, в района се намирали служители на ОДМВР Разград, които извършвали обход. Сред тях бил и св.М. Ц., който забелязал горепосочения автомобил. Малко по-късно л.а. „Порше Кайен“ с peг. № ****** тръгнал обратно за гр. Русе, като в 23.17 часа пристигнал в града. След като се уговорили какво следва да правят и в изпълнение на намеренията си подс. Ц. А. и свидетелите М. Г. и С. Р. в 1

00:45 часа, вече на 14.07.2023 г., потеглили с лекия автомобил „БМВ“ с peг. № ****** към гр. Разград. Автомобилът бил управляван от подс. А.. През това време, лекият автомобил „Порше Кайен“ с peг. № ****** тръгнал обратно към гр. Габрово. Този автомобил е спрян по-късно от полицейски служители на територията на участък Полски Тръмбеш, като са установени две лица в него М. Р.-брат на С. Р. и А. К. /показанията на св. М. Ц. и писмен доказателствен материал/. Междувременно около 01.30 часа на 14.07.2023 г. подс. А., С. Р. и М. Г. пристигнали в базата на „Лазимекс“ ЕООД в гр. Разград и се насочили към офиса на дружеството. След като се убедили, че няма никой наоколо, С. Р. и М. Г. сложили ръкавици на ръцете си, поставили и маски на лицата си, взели и раница. Тръгнали към офиса, а подс.

Ц. А. останал да ги чака в автомобила, готов във всеки един момент да потегли. С. Р. и М. Г., с неустановено техническо средство, взломили единия от прозорците на помещението и влезли вътре. В помещението се намирали записващото устройство, монитор „LG“ и юпи ес марка марка „Ellipse Pro 850“. Вещите били собственост на „Лазимекс“ ЕООД, но се ползвали от св. Е. Г. Ф., която водела счетоводството на дружеството. Пристигането на автомобила, управляван от подс. А., а така също и действията на М. Г. и С. Р. по проникването в офиса, били възприети от намиращите се там полицейски служители, които веднага предприели действия по задържането на двамата вътре в помещението. Подс. Ц. А. бил задържан в лекия автомобил „БМВ“ с peг. № ******, докато изчаквал и пушел цигарата.

Незабавно след това било извършено в условията на неотложност претърсване и изземване в моторно превозно средство- лек автомобил „БМВ“ с peг. № ******, управляван от подс. Ц.

А.. При извършеното претърсване , в лекия автомобил били намерени: мобилен телефон марка „Айфон 13 про макс“; мобилен телефон марка „Redmi“, модел „Note 11 pro рlus“, мъжка чантичка, с намираща се в нея парична сума, класьор с лични документи, лична карта на М. Ц. Г., нож сгъваем, лютив спрeй, маска за лице. Бил извършен оглед на местопроизшествие и на лекия автомобил „Порше Кайен“ с peг. № ******, който бил установен на територията на РУ Полски Тръмбеш. При извършения оглед били иззети: чифт кожени ръкавици с надпис „Core“; мобилен телефон марка „Айфон“ ; ключ секретен с метална халка с надпис „Маuer“; черни обувки „Nike“ ; отвертка; мобилен телефон марка „Самсунг“. Впоследствие протоколите за извършените претърсване и изземване били одобрени от съда.

На досъдебното производство е назначена съдебно- оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че стойността на: 1 бр. DVR марка „Hikvision“ възлиза на 200 лева, монитор марка LG с диагонал 52 см/21 инча/ възлиза на 330 лева, Юпи ес марка „Ellipse Pro 850“ възлиза на 480 лева, като общо стойността на вещите възлиза на 1010 лева.

Спрямо С. Р. и М. Г., съучастници в престъплението, делото е приключило чрез споразумения, при което същите са се признали за виновни и са им наложени съответни наказания. Поради това в съдебната фаза същите са разпитани като свидетели.

Това е фактическата обстановка, която се установява на база събраните по делото доказателства. Подсъдимият не оспорва, че е бил на мястото на престъплението и е управлявал автомобила, но твърди, че не е знаел, че се върши кражба. Твърденията му се подкрепят от С. Р., който сочи, че не му обяснил какво ще правят там. Съдът обаче приема, че подсъдимият Ц. А. е бил наясно, че се върши кражба. В този смисъл обясненията му се опровергават и от събраните данни, и от нормалната логика на разглежданата ситуация.

Свидетелят Св. Р. явно поддържа тезата му поради приятелските отношения между тях.

Другият участник- М. Г. твърди, че сам не знаел какво ще се върши /но се признал за виновен/ и не знаел дали подсъдимият бил наясно какво се върши. Всъщност несъмнено и тримата участници са знаели какво ще се върши. Няма логика подсъдимият да се съгласи да превози другите двама посред нощ от град Русе до покрайнините на гр. Разград, без да му е обяснено за какво става дума. Автомобилът, управляван от подсъдимия, е придвижен именно до базата на дружеството посред нощ, което, с оглед доказателствата, изключва незнание от негова страна по отношение на това което се подготвя. Другите двама 2 участници пред подсъдимия са се маскирали и са напуснали автомобила, докато той ги изчаквал /сам го е заявил пред св. М. Ц./, поради което е крайно несериозно да се поддържа, че именно подсъдимият не знаел какво се случва. Полицейските служители са знаели, че се подготвя кражба и са следели участниците в нея и в крайна сметка и съдът приема, че и тримата участници, задържани на мястото на престъплението, предварително са се разбрали какво ще вършат и ролята на всеки от тях е била разпределена, така че несъмнено и подсъдимият е бил наясно, че участва в кражба. С оглед на това обвинението спрямо него се явява доказано. Маршрутите на следените автомобили се изясняват от показанията на св. М.

Ц., а и от писмени справки и протоколи за оглед, претърсване и изземване. Мотивите на дейците, а именно да отнемат апаратура, евентуално съдържаща интересуващи ги записи, също се установяват от показанията на св. М. Ц., който в този случай обобщава оперативни данни, като казаното от него в съответна степен се подкрепя от показанията на единия от съучастниците – С. Р.. С оглед на всичко казано, съдът приема, че изложената по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи следните правни изводи: Подсъдимият Ц. А. е осъществил състава на престъплението по 195, ал. 1, т.З, т.4, т.5, във вр.с чл. 194, ал. 1, във вр.с чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 14.07.2023г. в гр. Разград, след предварителен сговор с М. Ц. Г. и С. М. Р., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на неустановено техническо средство и моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ“ с peг. ******, направил опит да отнеме чужди движими вещи - записващо устройство „DVR“ марка „Hikvision“ на стойност 200,00 лева; монитор марка „LG“ на стойност 330,00 лева и Юпи ес марка „Ellipse Pro 850“ на стойност 480,00 лева, всичко на обща стойност 1010,00 лева, от владението на Е.

Г. Ф. и собственост на „Лазимекс ЕООД гр. Разград, без тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини и не представлява маловажен случай. Подсъдимият е бил наясно, че заедно с други лица участва в кражба на вещи. При това ролята на подсъдимия е била да управлява автомобила, с който дейците са се придвижили на мястото на престъплението и с който са възнамерявали да отнесат отнетите вещи. В този смисъл подсъдимият също е извършител.

При опита за кражба е използвано неустановено техническо средство, чрез което е взломен единия прозорец на помещението /разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот/. Тримата съучастници са се сговорили предварително за извършване на кражбата, като са осъществили съответна подготовка, поради което и случаят не се явява маловажен и с оглед естеството на подготвяната кражба. Кражбата е останала във фазата на опита, тъй като съучастниците са задържани преди същата да бъде довършена. Подсъдимият е действал с пряк общ умисъл с другите участници в деянието.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита като смекчаващо обстоятелство, че същият се счита неосъждан. В случая съдът намира, че следва да се приложи чл. 58, б.„а“ НК, препращащ към чл.55 НК /съобразно критериите по чл.18, ал.2 НК/. Доколкото престъплението е недовършено, наказанието на подсъдимия на основание чл.55, ал.1 във вр. с чл.58,б. „а“ НК следва да се определи под минималния размер, поради което съдът намира за справедливо да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Изтърпяването на така определеното наказание следва на основание чл.66, ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като са налице предпоставките за това.