Решение № 116 от 02.06.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Добрич, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20243230200464 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. В. А.ов, ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. Д., ул. „....“ № ..., депозирана чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 24-0851-000248 от 06.03.2024 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв.

С жалбата се иска наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено, като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира, че същата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална 1 легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от фактическа страна:

Жалбоподателят А. В. А. притежава л. а. марка „...“ с рег. .....

На 23.01.2024 г. около 14,25 ч. св. Г. К. М. и св. М. Г. Г. – сл. на Сектор „Пъна полиция“ при ОД на МВР Добрич, били назначен в наряд и изпълнявали служебните си задължение по осъществяване на контрола по спазване правилата за движение по пътищата. Колеги от друг екип им подали сигнал, че на кръстовището по Околовръстен път № 97 има водач на м. п. с. марка „...“ с рег. № ..., който е обърнал автомобила в другата посока, след като ги е видял и се отправил към пътен възел „...“.

Свидетелите били на кръстовището на ул. „...“, близо до кръстовището с Околовръстен път и когато покрай тях минал въпросният автомобил, те го последвали. Водачът карал доста рисково и изпреварвал автомобилите. В района на пътен възел „...“ п. сл. подали светлинен и звуков сигнал, като последвали автомобила в посока с. П.. В последствие водачът на автомобила слязъл от пътния възел и завил на дясно по земен път, където полицейските служители настигнали автомобила и видяли визуално водача. След извършена служебна справка, установили собственика на автомобила и се оказало, че това било лицето, което управлявало.

В последствие св. Г. и св. М. изгубили преследвания от тях автомобил.

В хода на извършената проверка по случая собственикът на моторното превозно средство – жалбоподателят А. В. А., бил призован в полицията за даване на обяснения, в които той заявил, че тъй като в момента бил неправоспособен, автомобилът му се намирал в дома на родителите му в с. С. заедно с ключовете и с документите. Посочил, че за периодът 22-27.01.2024 г. не бил в област Д., но разбрал, че точно тогава баща му В. А. бил дал ключовете на свой познат да кара колата и в последствие не можел да го открие. Междувременно бил потърсен от полицията и станало ясно, че с автомобила е станало нещо. Баща му се свързал с човека, на който бил дал автомобила и той му разказал, че се наложило да го изостави в някакви лозя. В обясненията си А. посочил трите имена, ЕГН и номер на СУМПС на това лице – А. А. М., ЕГН ********** и СУМПС № ....

В лаконични обяснения бащата на жалбоподателя потвърдил накратко посоченото от сина му.

В хода на проверката обяснения от лицето М. не били снети.

При така установеното в хода на проверката, на 13.02.2024 г. св. М. в присъствието на А. В. А. и на свидетелите Д. С. И. (присъствал при съставяне на акта) и св. М. Г. Г. (присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта), съставил против жалбоподателя АУАН № 1144118, в който му вменил извършване на административно нарушение по смисъла на чл.

2

150а, ал. 1 от ЗДвП – на 23.01.2024 г. управлява моторно превозно средство със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съставеният АУАН бил връчен на А. същия ден.

На 16.02.2024 г. св. М. в присъствието на А. В. А. и на свидетеля св. М.

Г. Г. (присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта), съставил против жалбоподателя още един АУАН с № 1144111, в който му вменил извършване на същото административно нарушение по смисъла на чл.

150а, ал. 1 от ЗДвП – на 23.01.2024 г. управлява моторно превозно средство със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съставеният АУАН бил връчен на А. същия ден.

Едва на 20.02.2024 г. е била изготвена Мотивирана резолюция № 240851-М000014 от Началник Група в СПП при ОД на МВР Добрич, с която без никаква мотивна част, т. е. посочване на причините, довели до издаването на резолюцията, административно-наказателното производство по АУАН № 1144118 от 13.02.2024 г. било прекратено.

На 06.03.2024 г. административно-наказващият орган, възприемайки описаната в АУАН № 1144111 фактическа обстановка, издал против жалбоподателя обжалваното Наказателно постановление № 24-0851-000248, в което вменил на А. нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.

177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от гласните доказателства, съдържащи се в кредитираните от съда показания на свидетелите, както и от приложените по делото и приобщени към доказателствения му материал писмени доказателства и доказателствени средства - Жалба с рег. № 851000-6449/02.04.2024 г. 4 л.; НП № 24-0851000248/06.03.2024 г.; АУАН, серия GА, № 1144111/16.02.2024 г.; Заверено копие на Протокол за доброволно предаване от 13.02.2024 г.; Справка картон на водача – 4 л.; Заверено копие на АУАН, серия GА, № 1144118/13.02.2024 г.;

Писмо с рег. № 851000-14641/31.07.2024 г., ведно с материалите по АНП:

Заверено копие на Мотивирана Резолюция № 24-0851-М000014/20.02.2024 г.;

Заверено копие на Докладна записка от Г. К. М. от 28.01.2024 г.; Заверено копие на Обяснение от А. В. А.ов от 13.02.2024 г.; Заверено копие на Обяснение от В. А. от 13.02.2024 г.; Заверено копие на Докладна записка от М.

Г. Г. от 24.01.2024 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на приобщените по надлежния ред доказателства съдът стигна до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Настоящият съдебен състав счита, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените разпоредби, изразяващи се в следното:

На първо място, безспорно в хода на настоящото производство се установи, че са били образувани две административно-наказателни 3 производства със съставянето съответно на АУАН № 1144118/13.02.2024 г. и АУАН № 1144111/16.02.2024 г.

Независимо от забраната, регламентирана в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6, пр. 1-во от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, въз основа на втория по ред АУАН е било издадено и процесното Наказателно постановление.

Действително разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН дава възможност на наказващият орган да прекрати преписката с мотивирана резолюция, като са изчерпателно изброени случаите, в които това може да стане, като напр. деянието не е нарушение, нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител или че то не може да му се вмени във вина и др.

В процесния случай с Резолюция за прекратяване на административнонаказателната преписка № 24-0851-М000014/20.02.2024 г. административнонаказващият орган е прекратил образуваната административно-наказателна преписка с АУАН № 1144118/13.02.2024 г. против А. В. А., като не е посочил никакви мотиви за това.

В същото време разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, регламентираща прекратяване на административно-наказателното производство, не дава възможност за продължаване, респ. образуване на ново административнонаказателно производство срещу същото лице за същото нарушение, предмет на прекратеното вече такова.

Съставянето на нов акт на същия извършител за същото нарушение е абсолютно недопустимо и съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на Наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото, без значение какви са основанията за това.

В случая е налице разпореждане за прекратяване на производството, от обстоятелствената част на което е видно, че описаното нарушение от обективна страна е идентично с това, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което образуването на нова административнонаказателна преписка е недопустимо.

Случаите, при които се прекратява административно-наказателната преписка са изрично предвидени в чл. 54 от ЗАНН, като основанията за прекратяване изключват носенето на административно-наказателна отговорност в бъдеще. Допуснатите неточности и липсата на определени реквизити в акта не са основание за прекратяване на преписката. При наличието на подобни недостатъци наказващият орган е следвало да издаде съответното наказателно постановление при условията на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и след като не го е сторил, е преклудирана възможността за образуване на ново административно-наказателно производство срещу същото лице за същото нарушение. Поради това повторното съставяне на акт за установяване 4 на административно нарушение е незаконосъобразно и опорочава издаденото въз основа на него НП.

Всичко гореизложена мотивира съда да приеме, че при образуването и воденето на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на жалбоподателя и водещи до отмяна на НП.

Въпреки това съдът намира за нужно да се произнесе и по отношение съществото на делото, като разгледа вмененото нарушение.

В чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП императивно е предвидено, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.

В процесния случай, въпреки проведените процесуално-следствени действия, не се доказа по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата.

Това е така, доколкото приобщените гласни доказателства биха могли да се разделят на две основни групи – първата, вкл. показанията на полицейските служители, които твърдят, че са осъществили визуален контакт с водача на моторно превозно средство и са разпознали жалбоподателят, и втората група, която се формира от показанията на разпитания св. М., който пред съда е заявил, че той е управлявал процесното моторно превозно средство на посочените в обжалваното Наказателно постановление дата и час.

Съдът обаче не би могъл да кредитира безусловно показанията на която и да било група свидетелски показания. Още повече, че административнонаказващия орган, въпреки че е бил уведомен от жалбоподателя – нарушител, за трите имена и ЕГН на лицето, което според него е управлявало процесното моторно превозно средство, не е спазил изискването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, да извърши и разследване на спорните обстоятелства.

Като не е изпълнил това свое задължение административнонаказващият орган е опорочил процедурата по издаване на процесното Наказателно постановление, което е довело до ограничаване правата на наказаното лице.

Разпечатката съдържа 51 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1108aaf7-c313-42ba-966f-6408e42ed59b