Решение № 519 от 03.11.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 386/2025
- Вид
- Решение № 519
- Подписан
- 03.11.2025
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Димитър Георгиев Цончев
Други актове по делото
- Определение № 1263 от 30.04.2026 · Ирина Руменова Славчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2в, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 24, ал. 5, т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 519 гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. Тр. Б. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500386 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 37 от 10.02.2025 год., постановено по гр.д. № 700/2024 год. по описа на РС-Костинброд е отхвърлен предявеният иск по чл.2в, ал.1 ЗОДОВ от Е. Д. М., ЕГН**********, /понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЦСЗ- гр. София/ против СРС, с който е отправено искане да бъде осъден ответника да му заплати сума от 24 000 лева, като обезщетение, във връзка с извършено противоправно деяние, изразяващо се в нарушаване на ПЕС, чрез незаконно прекратяване на н.ч.х.д.№ 4011/22г. по описа на СРС, в резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в притеснение, хипертония, паник атаки, депресия, загуба на доверие в правосъдието, като неоснователен. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Е. Д. М. е осъден да заплати на СРС сумата от 100.00 лева – разноски по делото.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Е. Д. М. с доводи за незаконосъобразност. Изложено е, че незаконното прекратяване на делото от СРС е довело до нарушаване на правата на ищеца по чл. 47, 54 ХОПЕС. Изложено е, че искът е доказан, но незаконно е отхвърлен 1 от РС-Костинброд, без правно основание. Излага, че разноските, които били присъдени в размер на 100 лева, не били направени.
Отправено е искане решението да се отмени изцяло и предявеният иск бъде уважен изцяло или делото върнато за ново разглеждане на РСКостинброд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Софийски районен съд, с който оспорва жалбата.
Излага, че отмяната на определение от 07.12.2023 г. по НЧХД № 4011/2022 г. на СРС, НО, 135 състав се дължи само и единствено на представяне от страна на Е. М. на доказателства към въззивната му жалба, които не са били известни на СРС при постановяване на акта.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови своето решение, районният съд е приел, че не налице нарушение от страна на ответника на правото на ЕС.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на Е. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай, обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.
Производството пред РС-Костинброд е образувано по предявен от ищеца Е. Д. М. срещу ответника Софийски районен съд, иск с правно основание чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, за осъждането да му заплати сума от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на ПЕС, поради незаконно прекратяване на 2 н.ч.х.д.№ 4011/22г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че в резултат това претърпял неимуществени вреди изразяващи се в притеснение, хипертония, паник атаки, депресия, загуба на доверие в правосъдието, в периода 07.12.2023 г. -28.07.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът СРС е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Изложено е, че не е налице нарушение на правото на ЕС, обективирано в ХОПЕС, нито е извършено такова деяние, от което да произлизат вреди за ищеца.
Съдът намира от фактическа страна следното:
Видно от протоколно определение № 22485/07.12.2023г., постановено по н. ч. х. д. № 4011/22 г. по описа на СРС, 135 състав, съдията докладчик е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал.1, т.1 НПК, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК, тъй като частният тъжител Е. Д. М. и неговия повереник адв. И.Ю. са били редовно уведомени от предходно съдебното заседание, но не са се явили и не са уведомили съда с нарочна молба за наличие на уважителна причина за неявяването си.
Частният тъжител Е. Д. М. е обжалвал протоколното определение за прекратяване на производството по н. ч. х. д. № 4011/22 г. по описа на СРС, 135 състав. С решение № 461/17.07.2024 г., постановено по в.ч.н.д. № 878/2024 г. по описа на СГС, НО, 10-ти въззивен състав, е отменено прекратителното определение и делото е върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Видно от мотивите, назначения повереник адв. Ю. е посочил, че причина за неявяването им пред СРС, на него и на частния тъжител Е. М., е участието им по други две дела при АССГ, 21 състав, по които графикът за разглеждане много се забавил, а очакванията им били, че същите ще бъдат разгледани в разумни времеви граници. Представени били и протоколи от разгледаните на 07.12.2023 г. дела № 11630/2022 г. и № 4885/2023 г. по описа на АССГ, 21 състав и въззивният съдебен състав е счел, че са налице уважителни причини за неявяването им.
По делото са събрани свидетелски показания, чрез разпит на свидетеля И. А. А., според които писали с ищеца една жалба за прекратено дело, но за какво е било свидетелят не си спомня.
Свидетелят не си спомня и какво са говорили за делото с ищеца, защото било през 2024 г. Заявява, че той е писал жалбата, находяща се на л. 3 и л. 4 от делото. Ищецът се ядосал, че му прекратили делото, чувствал безпокойство и тревога.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
3
При изложените фактически констатации и при направените искания, правното основание на предявения иск е чл. 2в ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 § 3 от ДЕС, като от нарушаване правото на ЕС се претендират от ищеца неимуществени вреди.
Искът с посоченото правно основание е средство за защита на страна, която твърди, че е нарушена норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. В конкретния случай се твърди нарушение на правото на достъп до правосъдие /загуба на доверие в правосъдието/, който създава задължение за държавите да осигурят достъп до съд, или друг определен орган на всеки, който твърди нарушение на правата му. Достъпът до съд е заложен в текста на чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧОС, съответно чл. 47 от ХОПЕС, чрез правото на справедлив процес и правото на ефективни правни средства за защита. В този смисъл съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС "всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения... има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". С чл. 13 ЕКПЧОС е предвидено правото на ефективни правни средства за защита на "всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени, да има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции".
Съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз като израз на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес е предвидена възможността всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, да има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в член 47 условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Правата защитавани в Хартата и ЕКПЧОС са идентични, като съобразно чл. 53 от Хартата никоя разпоредба на Хартата не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държавичленки са страни и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което сочи, че 4 тълкуването на правата по ЕКПЧОС дадено с решения на ЕСПЧ е приложимо и по отношение на правата предвидени в ХОПЕС.
Цитираните по-горе принципи следва да са гарантирани на национално равнище.
В конкретната хипотеза следва да се прецени доколко правото на достъп до съд е било нарушено. При извършване на тази преценка следва да се има предвид практиката на ЕСПЧ, съгласно която достъпът до съд не е абсолютно право и същото може да бъде ограничавано посредством срокове, гарантиращи бързо разглеждане на делото, възлагане на съдебни разноски, необходими по финансови съображения или с оглед осуетяване злоупотреба с предоставени права и необосновани искови претенции. В случая съдът с протоколно определение № 22485/07.12.2023г., постановено по н. ч. х. д. № 4011/22 г. по описа на СРС, 135 състав, е прекратил наказателното производство на основание чл. 250, ал.1, т.1 НПК, във вр. с чл. 24, ал.
5, т. 5 НПК, тъй като частният тъжител Е. Д. М. и неговия повереник адв. И.Ю. са били редовно уведомени от предходно съдебното заседание, но не са се явили и не са уведомили съда с нарочна молба за наличие на уважителна причина за неявяването си. С решение № 461/17.07.2024 г., постановено по в.ч.н.д. № 878/2024 г. по описа на СГС, НО, 10-ти въззивен състав, е отменено прекратителното определение и делото е върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Видно от мотивите, назначения повереник адв. Ю. е посочил, че причина за неявяването им пред СРС, на него и на частния тъжител Е. М., е участието им по други две дела при АССГ, 21 състав, по които графикът за разглеждане много се забавил, а очакванията им били, че същите ще бъдат разгледани в разумни времеви граници. Т.е. делото е прекратено по независещи от съда причини, а именно: неявяване на частният тъжител Е. Д. М. и неговия повереник адв. И.Ю. в съдебно заседание.
СРС не е бил уведомен, че има уважителни причини за неявяването на страната /участие по други дела/, поради което е счел, че са налице основанията за прекратяването на делото и правилно е приложил разпоредбата на чл. 250, ал.1, т.1 НПК, във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК.
В разглеждания случай не се установява твърдяното нарушение на правни норми от правото на ЕС или нарушени принципи да са достатъчно съществени. От практиката на СЕС могат да бъдат изведени стандартите, въз основа на които се извършва преценката дали едно нарушение на правото на ЕС представлява достатъчно съществено нарушение. Съгласно Решения на СЕС от 28.06.2015 г. по дело С 168/15 и Решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01, за да се определи дали е налице достатъчно съществено нарушение, следва да 5 се отчитат всички фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд. Елементите, които следва да съобразят при преценката за характера на нарушението, са: степента на яснота и прецизност на нарушеното правило; обхватът и степента на свобода на преценка, която нарушената норма оставя на националните органи; съзнателният характер при извършването на нарушението или при причиняването на вредата; извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото; обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са допринесли за приемане или запазване на национални мерки или практики, нарушаващи правото на Съюза. Според СЕС, при всички положения нарушението на правото на Съюза, е достатъчно съществено, когато то е извършено при явно несъобразяване с практиката на Съда в съответната област (Решение от 30.09.2003 г.
Разпечатката съдържа 41 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11087780-de62-450a-bf84-6691430ebd7d