Решение № 85 от 23.12.2019, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 23.12.2019г. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ІІІ състав на двадесет и осми ноември 2019 година В публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

Секретар Жоржета Х.а разгледа докладваното от

Председателя

Търговско дело № 37 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД гр. С., обективираща искане за откриване на производство по несъстоятелност на ответника „МП.“ ЕООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, поради изпадането на ответното дружество в неплатежоспособност, в условията на евентуалност- свръхзадълженост.

Молителят твърди, че на 29.02.2012 г. между банката и ответното дружество-кредитополучател, „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, „Б.-ЕКСПОРТ ИМПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, С.С.С. и С.Д.С.а, като съдлъжници, е сключен Договор № 000CL-L- 000087/29.02.2012г., изменен и допълнен с Анекс № 1/13.03.2015г. („Договора“), по силата на който банката е предоставила банков кредит в размер на 1 700 000.00 евро за обезпечаване изпълнението на задълженията на Кредитополучателя по други предоставени му от Банката кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо в размер на 1 700 000 евро или равностойността им в друга валута по обменния курс на Банката за съответната валута за деня на извършване на усвояването. Съгласно т. 5.1 от Договора, средствата по предоставеният кредит се усвояват служебно от Банката при неизпълнение на което и да било задължение на Кредитополучателя и/или Съдлъжника по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт, акредитив или б. гаранция, като средствата се усвояват за погасяване на задължението по този договор. Съгласно договора кредитополучателят и солидарните длъжници са се задължили да погасят всички задължения по кредита до 30.06.2017 г. Твърди още, че поради неплащане на задълженията в срок, на 20.06.2017 г. банката е връчила на ответника и на солидарните длъжници покана за доброволно изпълнение в 5-дН. срок от получаване на поканата, и тъй като в този срок не са погасени просрочените задължения, на 04.07.2017г. банката била обявила кредита за предсрочно изискуем. Задълженията по кредита не са погасени, като към 23.04.2019 г. дългът по процесния кредит е в размер на 2 690 223.01 евро и равностойност в лева 5 261 618.87 лева.

Позовавайки се на спиране на плащанията, предполагащо състояние на неплатежоспособност, молителят счита, че са налице основанията на чл. 607а във вр. с чл. 608 от ТЗ, твърдейки, че длъжникът-ответник е неплатежоспособен, предвид липсата на краткотрайни активи, достатъчни за покриване на задълженията му. В условията на евентуалност, молителят счита, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742 от ТЗ, „тъй като стойността на имуществото му е недостатъчно, за да се покрият задълженията му“. Въз основа на гореизложеното, моли съда да открие производство по несъстоятелността на ответника поради неплатежоспособността му, респ. свръхзадълженост, да определи начална дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността; да определи дата на първото събрание на кредиторите и наложи обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника.

Съгласно т. 1 от ТР 1/2017 от 03.12.2018г. по тълк.д.

№ 1/2017г на ОСТК на ВКС, делото е насрочено за разглеждане в публично с.з., без размяна на книжа.

По реда на чл. 629 ал. 4 от ТЗ е конституиран като присъединен кредитор „МП-Т“ ЕООД, гр. Търговище, който в молбата си твърди, че е кредитор на ответното дружество, с вземания в размер на 13 000 лв., произтичащи от сключено между страните Споразумение за встъпване в дълг, по силата на което „М.Т..Т“ ЕООД е погасило вместо „МП.“ ЕООД част от задълженията на последното към „ПИБ“АД по сключен договор за банков кредит (ДБК), по приложени платежни нареждания -4бр.

В съдебно заседание двамата кредитори поддържат молбите си. „ПИБ“ претендира разноски. Длъжникът-ответник, чрез процесуален представител и лично, оспорва молбите, счита че не е в неплатежоспособност, нито е свръхзадължен, тъй като разполага с имущество, с което да покрива задълженията му, като се позовава и на приетата по делото СИЕ.

Въпреки предоставената от съда на всички страни възможност, по тяхно искане, да представят писмени бележки, такива не са представени от никого.

При извършената служебна проверка е констатирано, че молбите са редовни и допустими, депозирани от активно легитимирано лице, съгл. 625 и чл. 627 ал.2 от ТЗ, чл. 629 ал. 4 ТЗ, пред компетентния съгласно чл. 613 ТЗ окръжен съд, предвид седалището на търговеца-ответник към момента на депозиране на молбата; с приложения, съгласно чл. 628 ал. 2 и 3 ТЗ.

Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/, прие за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е търговец–дружество с ограничена отговорност, пререгистрирано в ТР на 10.01.2009г. дата на регистрация по ДДС- 14.05.2003г.

Подалият първоначалната молба кредитор се легитимира като такъв на основание сключен между банката, ответното дружество-кредитополучател, две търговски дружества и две физически лица - съдлъжници, Договор от 29.02.2012 г. за кредитна линия, в изпълнение на който банката е предоставила на ответника кредит в размер на 1 700 000евро за обезпечаване задълженията на кредитополучателя по други предоставени му от Банката кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо в размер на 1 700 000 евро или равностойността им в друга валута по обменния курс на Банката за съответната валута за деня на извършване на усвояването. Съгласно т. 5.1 от Договора, средствата по предоставеният кредит се усвояват служебно от Банката при неизпълнение на което и да било задължение на кредитополучателя и/или съдлъжника по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт, акредитив или б. гаранция, като средствата се усвояват за погасяване на задължението по този договор. На основание т.11, Раздел VI от Договора, кредитополучателят и солидарните длъжници са се задължили да погасят всички задължения по ползвания кредит до 30.06.2017 г. Условията по договора за кредит са изменени с Анекс № 1/13.03.2015 г.,, в т.ч. и лихвените условия, съгласно погасителен план „Приложение № 1“, както и условията относно предсрочната изискуемост на кредита. Със споразумение за встъпване в дълг от 13.03.2015г. на основание чл. 101 от ЗЗД „МП-Т” ЕООД се съгласява и встъпва в дълга пред банката по горецитирания договор за кредит, а банката приема неговото встъпване в дълга. Поради неплащане в срок на задълженията по Договора за кредит, на 20.06.2017г., на осн. т. 6 от Анекс № 1/13.05.2015г. и добавения Раздел XIX, т. 36.1 към Договора за кредит, Банката е връчила на кредитополучателя и солидарните длъжници покана за доброволно изпълнение на задълженията по Договора (л. 18), с предоставен 5-дН. срок за изпълнение от получаване на поканата. Тъй като просрочените задължения по Договора не са платени в указания срок за доброволно изпълнение, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 04.07.2017г. В молбата по чл. 625 ТЗ банката твърди, че към 23.04.2018г. включително дългът към нея е в размер на 2 690 223.01 евро, равностойност в лева –

5 261 618.87 лв.

Присъединеният кредитор се е легитимирал като кредитор с вземания в размер на 13 000лв., произтичащи от сключено между него и ответника Споразумение за встъпване в дълг, по силата на което „МП-Т“ ЕООД е погасило вместо „МП.“ ЕООД част от задълженията на последното към „ПИБ“АД по сключения ДБК, удостоверено в приложените към молбата по чл. 629 ал. 4 ТЗ 4 бр.платежни нареждания.

За установяване на общото стопанско и финансово състояние на дружеството е назначена ССЕ, както и допълнителна такава, заключението по която се приема от съда като обективно и компетентно дадено. Според заключението на назначената допълнителна икономическа експертиза общият размер на задълженията на ответника към кредитори е 6 800 839.62 лв., от които задълженията към ПИБ към 23.04.2019г. са в размер на 5 261 618.87 лв., към НАП 751 529.38 лв. (с основание задължения по данъци, осигуровки, ревизионни актове, наказателни постановления и др. за период от 2009 до 2019г., за чат от които е било образувано пред публичен изпълнител изп.д. през

2011 г.), към „МП-Т“- 52 000лв., към други кредитори – останалата сума до посочения общ размер. Тези изчисления вещото лице е извършило след проверка в счетоводствата на страните, доколкото му е бил предоставен достъп и съобразно с предоставените от страните счетоводни документи. В.л. е посочило, че в ГФО за 2013, 2014 и 2015г. няма отразяване към свързани лица и собственици. При проверката на в. л. от длъжника и присъединения кредитор са му представени счетоводни справки към 14.11.2019г. за задължения и вземания към свързани лица: към самия длъжник- 704 940.91лв., към присъединения кредитор- 79 055.40, по счетоводни данни- 52 000лв.

Съгласно ССЕ за изследвания период

2014-2019г. има обявени ГФО до 2015 г. вкл., като служебно е констатирано от съда че ГФО(баланс и приложения) за 2016г. е депозиран за обявяване на 21.06.2017г., но все още няма произнасяне на ДЛР (поради което в доп.ССЕ е съобразен и този баланс, макар при посещението в счетоводството на ответника в-л. да е било уведомено, че дружеството не извършва дейност от 2016г.). За 2017г. и 2018г. няма съставяни и подавани за обявяване ГФО. Няма търговска дейност. С протоколно определение от първо с.з. (стр.9 от протокола) съдът е обявил на страните констатациите от извършената в ТР проверка, че са публикувани декларации от управителя на длъжника от 21.03.2018г. и от 19.03.2019г. на осн.чл. 38 ал. 9 т.2 от ЗСч., че през

2017г. и 2018г. дружеството не е осъществявало дейност.

ССЕ е установило, че до 2015г. ответникът е отчитал положителен финансов резултат (печалба), за следващия период – ССЕ е посочила, че няма дейност. В ГФО за 2016г. е посочена печалба, цифрите за двете години са идентични.

От събраните данни по делото и ССЕ се установява, че по-голяма част от задълженията на ответника има образувани изп.дела (таблица на стр.5 от първоначалната ССЕ):

-едно от които образувано 2009г., с дата на последно погасяване 07.12.2011г., остатък-9128.95лв.;

-4 бр. са образувани през 2013 г., като по тях плащания-няма;

-1бр.- образувано през 2014г. от общо 88815,91лв.- погасяване

17 590.75лв.;

-2бр.-образувани през 2016г.- за задължения към Община Търговище (122 476.54лв.- основание:акт по чл. 106/107 ДОПК, с едно погасяване от 612.56лв.; към кредитор-физическо лице, по гр.д. 250/2013г. за дълг от 38 427.44лв.- няма погасяване;

По отношение на активите:

От представената справка от АВп.-имотен регистър и ССЕ се установява, че дружеството притежава 5 недвижими имота в с.З. и 1 в с.Руец, общ.Търговище, от справката в КАТ- 3 товарни и 1 лек автомобил. От представената справка от ОД на МВР-Търговище (л. 70), се установява, че всички МПС-та, собственост на ответника, са предмет на запори, наложени от съдебни и данъчни органи.

Водените в счетоводните книги на дружеството активи по баланс са изписани от в.л. в таблицата на стр.15 от първоначалната ССЕ и стр. 4 от допълнителната.

Инвентаризационни описи и парични потоци не са представени на вещото лице. В баланса за 2015г. дружеството води ДМА на стойност 3 419 000лв. , същите се водят и за 2016г. (стр. 129-131)

По отношение на краткотрайните активи - при изготвяне на първоначалната ССЕ в.лице е посочило, че не може да състави списък на краткосрочните вземания, поради непредставена от счетоводството на длъжника информация. В балансите за 2014,2015 и 2016г. се водят почти едни и същи данни: за материални запаси (1135х.л./1155х.лв.), вземания-396х.лв., парични средства-1х.лв.; разходи за бъдещи периоди-48х.лв..

В таблата на стр. 4 от допълнителната ССЕ са посочени съответните данни за 2019г., като в с-.з. в.л. е дало обяснения, че това са данни, които са вследствие на счетоводни записвания, след като на 14.11.2019 г. „МП.“ ЕООД „пускат дейност във връзка с префактурирането, тъй като от 2017 до 2019 г. дружеството е с прекратена дейност, не е работило“. В.л. е пояснило, че префактурирането е във връзка с представения по делото Договор за прехвърляне на търговска дейност, и от датата 14.11.2019г. страните по него („МП.“ и „МП-Т“) „пускат дейност“ и вече префактурират стоки от „МП-Т“ и от „МП. НСС“ на длъжника, които фирми са произвеждали по силата на цитирания договор. Според в.л. „отразено е по-скоро като услуги“. Посочените дейности са от 14.11.2019г. насам – в изпълнение на този договор, услугите/дейностите се извършвали от едната фирма, а се префактурирали на другата –на ответника.