Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6783 от 10.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5864/2024
Вид
Решение № 6783
Подписан
10.11.2025
В сила
10.11.2025
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Йоана Красимирова Кацарска, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 6783 гр. София, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100505864 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20078950 от 13.02.2023 г., постановено по гр. дело № 40078/2017 г. по описа на СРС, 44-ти състав, изменено в частта за разноските с Определение № 20118694 от 20.03.2024 г., постановено по гр. дело № 40078/2017 г. по описа на СРС, 44-ти състав, е отхвърлен предявеният от „Кеш инвест груп“ ЕООД срещу „ЕВН трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 ГПК за признаване за установено, че „Кеш инвест груп“ ЕООД не дължи на ответника сумата от 722,64 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за обект, находящ в гр. Тополовград, ул. Освобождение № 2, с кл. № 1010111483, съгласно извършена корекция по издадена фактура № 1700109795 от 28.02.2017 г., за периода от 15.2.2017 г. до 23.02.2017 г., въз основа на констативен протокол № 331266 от 23.02.2017 г.

Със същото решение, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определението от 20.03.2024 г., „Кеш инвест груп“ ЕООД е осъдена да заплати на „ЕВН трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 575, 00 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Кеш инвест груп“ ЕООД, чрез пълномощника й – адв. Б.И., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която не са посочени конкретния оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поддържайки се единствено че същото е незаконосъобразно. Моли съда да отмени решението и уважи иска за пълния предявен размер, както и да присъди направените по 1 делото разноски.

Въззиваемият – ответникът “Енерго – Про Продажби“ АД чрез процесуалния си представител – юриск. К.Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй като подадената от ищеца въззивна жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретно оплакване за порочността на обжалваното решение и фактическите констатация на СРС, а въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, а и в случая не е налице задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то настоящата съдебна инстанция не може и не разполага с правомощие да проверява фактическите изводи на първоинстанционния съд, по отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт. Ето защо жалбата е мака и принципно да е процесуално допустима, с оглед невъзможността /забраната/ въззивният съд да формира собствени изводи по съществото на спора, респективно за правилността на първоинстанционното решение /предвид липсата на конкретни фактически оплаквания/, настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. /В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д. №1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011 година, постановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; Решение № 2

95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на ІV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; Решение № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на ІV г.о./

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3, вр. чл. 273 ГПК на въззиваемия следва да се присъди сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.

С оглед на цената на иска по процесното търговско дело въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20078950 от 13.02.2023 г., постановено по гр. дело № 40078/2017 г. по описа на СРС, 44-ти състав.

ОСЪЖДА „Кеш инвест груп“ ЕООД, ЕИК 200379094, да заплати на „ЕВН трейдинг саут ийст юръп“ ЕАД, ЕИК 175370769, на основание чл.78, ал.3, вр. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3