Определение № 353 от 13.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Стара Загора, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500126 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. И., ЕГН -**********, с адрес: с.

С., ***, действаща чрез адв. А. Д., против разпореждане № 605/27.06.2024 г. за допускане на незабавно изпълнение на издадената по ч.гр.д.№ 526/2024 г. по описа на Районен съд - Раднево заповед № 317/27.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради постановяването му при неправилно приложение на закона, като се развиват доводи, че вземането на кредитора се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В тази връзка се сочи, че размерът на ГПР надхвърля законоустановения максимум, т.к. към посоченият в договора размер следва да бъде включена и дължимата със сключването на договора за потребителски кредит застрахователна премия.

Излагат се и съображения за нищожност на договора за кредит поради нарушаване на разпоредбата на чл.11, ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит.

Претендира се отмяната на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение, обезсилване на издадената заповед за изпълнение и присъждането на разноски, в. т.ч. на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

В срока за отговор на частната жалба насрещната страна „Т.Б.А.Б.“ АД не е подала такъв.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от 1 фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: с. С., *** за сумите от 25570,57 лв.- главница, 3859,01 лв.

– договорна лихва за периода от 05.12.2023 г. до 03.06.2024 г., 452,08 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.12.2023 г. до 18.06.2024 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит / 7053437573/28.04.2023 г., който не е бил сключен при общи условия, обявен за предсрочно изискуем на 03.06.2024 г.

Към заявлението е приложен договорът за кредит, от чието съдържание се установява, че на 28.04.2023 г. „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и Д. Д. И. са сключили договор за кредит за сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/, с обща размер на застрахователна премия по две застраховки от 7487,46 лв. и общ размер на кредита от 27487,46 лв. , със срок до 05.05.2027 г.

Предвидено е в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователни програми, предлагани от кредитора, частта от средствата, представляваща за дължимата конкретна застраховка, да се превежда директно от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател или застрахователен посредник.

Предвидено е кредитът да се олихвява с годишен лихвен процент от 30,39 %, а ГПР да е 34,43 %, с обща сума, дължима от потребителя 47805,12 лв.

ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата на изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на договора; 2/договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се, че годината има 360 дни, 12 месеца, всеки от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се, че лихвеният процент и другите разходи по кредита /такси и комисионни, ако има такива/ са неизменни спрямо техния първоначален размер. При просрочие от страна на потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи с лихвите и разходите по чл.15. Липсва посочена конкретна информация, по какъв механизъм се изчислява ГПР, в частност върху коя сума за главница е изчислен той – дали върху посочената главница по кредита, или за сумата, в която са включени и застрахователните премии.

От представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги от 18.06.2024 г. на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД се установява, че договорът е сключен на 28.04.2023 г. , с размер на сумата съгласно договора 47805,12 лв., начало на договора – 28.04.2023 г., край на договора – 05.05.2027 г., падеж на задълженията – 5-то число на месеца, просрочени три броя погасителни вноски за периода от 05.12.2023 г. до 05.02.2024 г. вкл., с общ размер на просрочената сума от 2987,82 лв., дата на предсрочната изискуемост – 2

03.06.2024 г. и брой вноски по договор – 48. Размерът на общото задължение към 18.06.2024 г. е 29881,66 лв., включващо 25570,57 лв. – главница, 3859,01 лв. – договорна лихва за периода от 05.12.2023 г. до 03.06.2024 г., 452,08 лв. – обезщетение за забава за периода от 05.12.2023 г. до 18.06.2024 г.

С уведомление от 14.05.2024 г., връчено на Д. Д. И. на 03.06.2024 г., банката е уведомила кредитополучателя, че поради забава в погасяване на задълженията по вноски с падежи 05.12.2023 г., 05.01.2024 г. и 05.02.2024 г. обявява кредита за предсрочно изискуем.

Заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед № 317/27.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил на Д. Д. И. да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД претендираните със заявлението суми, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 27.06.2024 г. до окончателното погасяване на задължението и разноските в заповедното производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане 605/27.06.2024 г. е допуснал незабавно изпълнение на заповедта.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Д. Д. И. на 17.12.2024 г., а на 27.12.2024 г. тя е подала възражение по чл.414 от ГПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалването му.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд за основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.418 от ГПК когато със заявлението е представен документ по чл.417 от ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да постанови от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

По аргумент от чл.419, ал.3, пр.3-то от ГПК следва, че незабавно изпълнение не се допуска, ако вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Неравноправни са онези клаузи в договора, които са във вреда на потребителя, т.к. не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, в частност неравноправни са клаузите, които не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Договорът за потребителски кредит трябва да е на разбираем език и да съдържа задължителни реквизити, сред които общия размер на кредита и 3 условията за усвояването му и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно дадените с ТР № 6/2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на закона в производството по частна жалба не се прилагат ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд и в производството се извършва проверка на обжалвания съдебен акт при условията на „пълен въззив“.

В настоящият случай от съдържанието на договор за потребителски кредит № 7053437573/28.04.2023 г. не може да се обоснове извод, че договорът е написан на ясен, разбираем език, който позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Това е така, т.к. не е категорично ясно какъв е размера на отпусканият кредит – дали е 20 000 лв., която сума е посочена като главница по кредита, или е сумата от 27487,46 лв., включваща освен посочената главница от 20 000 лв. и дължимите застрахователни премии по две застраховки, сключени от потребителя за обезпечаване на изпълнението на задълженията му по договора за кредит.

Самият договор за кредит предвижда, че сключването на такива застраховки не представлява условие за сключването на договора за кредит, като се предвижда когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователни програми, предлагани от кредитора, частта от средствата, представляваща премията за дължимата конкретна застраховка, да се превежда директно от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател или застрахователен посредник.

Тълкуването на съдържанието на договора в тази му част налага извод, че застрахователната премия следва да се удържи от главницата по кредита, а не да се кумулира към нея, т.к. не е налице клауза, предвиждаща включването на платената застрахователна премия към договорената главница по кредита, която също да подлежи на олихвяване с договорна лихва и да се заплаща от кредитополучателя на части, ведно с дължимите погасителни вноски по кредита.

От съдържащият се в договора за кредит погасителен план и извлечението от счетоводните книги, представено със заявлението, може обаче да се обоснове извод, че всъщност главницата по кредита, която подлежи на връщане от потребителя и върху която се дължи договорна лихва, е общата сума, включваща главницата по кредита и платената от банката застрахователна премия.

В договора за потребителски кредит не се съдържа достатъчно ясна и конкретна информация посоченият размер на ГПР на кредита от 34,43 % как 4 точно е изчислен и кои компоненти /размер на главница, лихви, такси и т.н./ са включени при определянето му.

При това положение въззивният съд намира, че претендираното в заповедното производство от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД вземане е основано на неравноправна клауза и поради това допуснатото незабавно изпълнение на заповед № 317/27.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК следва да бъде отменено.

Самата заповед не подлежи на обезсилване, т.к. уважаването на частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение не обуславя извършването на такова процесуално действие.

Заповедта за изпълнение като изпълнително основание следва да остане да съществува в правния мир, т.к. е налице производство за установяване съществуването на вземането по оспорената от длъжника Д. Д. И. заповед за изпълнение, който иск съгласно чл.415, ал.3 от ГПК е установителен.

По изложените съображения частната жалба се преценява от съда за основателна и като такава следва да бъде уважена.

Относно разноските:

При този изход на спора по частната жалба Д. Д. И. има право на разноски в настоящото производство.

Такива следва да й се присъдят за сумата от 15 лв., представляваща заплатена държавна такса.

Тъй като в производството тя е била представлявана от адвокат, който й е оказал безплатна правна помощ, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено по размер от съда.

Възнаграждението съдът определя в размер на 400 лв. без ДДС, и 480 лв. с ДДС, което следва да се заплати на адв. А. Д. от ответника по частната жалба - „Т.Б.А.Б.“ ЕАД.

При определяне на горепосоченият размер съдът взе предвид единствено действителната фактическа и правна сложност на делото, които определя като обичайни за делата, които се разглеждат в производства по обжалване на разпореждане на допуснато незабавно изпълнение на заповед за изпълнение.