Решение № 750 от 30.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. *, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330206339 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*" № * ап. * срещу Наказателно постановление № 24-1030-008129/16.10.2024 г., издадено от Р.К.П. – Началник група в ОДМВР - *, сектор „*“ *, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО), като твърди към вписания час на извършване на нарушението – 22:04 ч., да се е намирал в сградата на * РУ при ОДМВР – *, поради което да не е извършил вмененото му нарушение по това време. Поддържа да не е могъл да спре на мястото на произшествието, без да създаде опасност за движението, тъй като улица "*" в град * да е тясна и спирането му там да би представлявало пречка за останалите преминаващи пътни превозни средства.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 122422/27.11.2024 г. поддържа производството по издаване на наказателното постановление да е 1 протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Взема становище жалбоподателят да е предизвикал виновно две пътнотранспортни произшествия, осъществени съответно на 17.09.2024 г. в 18:50 ч. и в 18:53 ч. Посоченото в акта време на извършване на нарушението – 22:04 часа на 17.09.2024 г., поддържа да се дължи на техническа грешка, но счита това да не е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като той да е наясно във връзка с кои две произшествия е санкциониран. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. Г. С., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 22.10.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена на 05.11.2024 г. пред Районен съд – * и е препратена за окомплектоване с материалите по преписката на наказващия орган. Поради това 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 17.09.2024 г. в 18:50 часа в гр. *, на ул. "*" № * жалбоподателят Н. Г. С. управлявал лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № ** **** **, като при движение в посока от запад на изток ударил с дясната част на автомобила си задния десен калник на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ** **** **. В резултат от съприкосновението настъпили само материалния щети. След удара жалбоподателят С. спрял и тъй като собственикът на ударения автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ** **** ** бил на място, двамата разговаряли обстоятелствата и причините за произшествието. Разговорът продължил кратко – около 3 минути, но между тях не било постигнато съгласие, поради което собственикът на лекия автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ** **** ** подал сигнал до сектор „*“ при ОДМВР – *. Въпреки това жалбоподателят С. не изчакал пристигането на контролните органи, а в 18:53 часа се качил в автомобила си, привел го в движение и напуснал местопроизшествието. При потеглянето в 18:53 часа на 17.09.2024 г. жалбоподателят С. ударил и друго моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 ЦДИ“ с рег.

№ ** **** **. От удара отново настъпили единствено имуществени щети, които били в областта на предния десен калник на удареното МПС. Този път 2 жалбоподателят не спрял след удара, за да съдейства за да съдейства за установяване на последиците от произшествието, а директно продължил по пътя си.

Малко по-късно на същия ден на мястото се явил свид. П. А. И. – младши автоконтрольор в сектор „*“ - *. Той заварил собственика на лекия автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ** **** **, който му разказал за случилото се.

Междувременно жалбоподателят С. бил установен в дома си от автопатрул на * РУ при ОДМВР – * и отведен в сградата на Районното управление за изясняване на случая. За времето от 19:45 ч. до 22:55 ч. на 17.09.2024 г. жалбоподателят С. се намирал в сградата на * РУ при ОДМВР – *. Докато бил там срещу него бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1365199 от 17.09.2024 г. Актът бил съставен от свид.

И., в присъствието на жалбоподателя, както и на един свидетел. Препис от акта бил връчен на нарушителя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

В АУАН и в наказателното постановление било записано, че нарушението е извършено в 22:04 часа на 17.09.2024 г.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. П. А. И.. От тях се установява, че свидетелят не е очевидец на произшествията, но е посетил мястото на деянието и е разговарял с лице, което е очевидец и е собственик на един от увредените автомобили. От писмените доказателства се изяснява това да е собственикът на лекия автомобил „Форд Фокус“, чийто заден десен калник е ударен от автомобила, управляван от жалбоподателя. На следващо място от свидетелските показания се установява да са настъпили две пътнотранспортни произшествия, като жалбоподателят да е участник във всяко от тях. Свидетелят И. изяснява: „ПТП-та са две“ и „установихме две ударени коли“. В тази част показанията му също получават доверие, тъй като намират подкрепа в писмените доказателства – съставените два броя протоколи за ПТП. От показанията на свид. И. се черпи доказателствена информация и за обстоятелствата кои лица са присъствали на местопроизшествието, колко време са останали и какво е било тяхното поведение. Така изяснява се, че след първото произшествие, което е било с автомобила, с чийто собственик е разговарял свид. И., жалбоподателят е спрял и е провел кратък разговор със собственика на удареното МПС (за което по делото се доказва да е лекият автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ** **** **).

Установява се още, че въпреки това жалбоподателят е напуснал мястото преди пристигането на ораните на МВР. Относно другия ударен автомобил доказва 3 се жалбоподателят да не е влизал в контакт със собственик или водач на това превозно средство преди да си е тръгнал. Показанията на свид. И. се ползват с доверие от съда, тъй като намират подкрепа в събраните писмени доказателства, служещи за тяхната проверка. Не се установяват вътрешни противоречия или непоследователности в разказа на свидетеля.

От протокол за ПТП с бл. № 1939934 се установява, че на 17.09.2024 г. в 18:50 часа в гр. * на ул. "*" № * е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници жалбоподателят С. като водач на МПС „Хюндай Туксон“ с рег. № ** **** ** и лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ** **** **, собственост на Т.В.А..

От протокол за ПТП с бл. № 1929032 се установява, че на 17.09.2024 г. в 18:53 часа в гр. * на ул. "*" № * е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници жалбоподателят С. като водач на МПС „Хюндай Туксон“ с рег. № ** **** ** и лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 ЦДИ“ с рег. № ** **** **, собственост на Т.Б.З..

От извадка от Книга за пропускателния режим на пост № 1 в * РУ – * (лист 13-14 от делото) се установява, че за времето от 19:45 часа до 22:55 часа на 17.09.2024 г. жалбоподателят Н. Г. С. е престоял и се е намирал в сградата на Районното управление. Същото обстоятелство се доказва и от писмо с вх.

№ 128457/12.12.2024 г. от началника на * РУ при ОДМВР – * (лист 11 от делото).

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Н. Г. С. се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, притежава СУМПС № *****, издадено на 04.07.2022 г., валидно до 04.07.2032 г. и с налични 27 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С..

Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, които влекат порока незаконосъобразност и дават основание за неговата отмяна. На първо място основателно е възражението на жалбоподателя за неправилно определено време на извършване на нарушението в АУАН и в наказателното постановление. По делото се доказва, че към момента на вписания в тези актове час на деянието – 22:04 часа на 17.09.2024 г., жалбоподателят С. се е 4 намирал в сградата на * РУ при ОДМВР – *, където е останал за времето от 19:45 ч. до 22:55 ч. съгласно справката на лист 14 от делото. При тези факти възприетата от наказващия орган фактическа обстановка се явява оборена относно времето на извършване на нарушението. Въззиваемата страна признава това обстоятелство, като със съпроводителното писмо с вх. № 122422/27.11.2024 г. взема становище да е допусната грешка при съставянето на АУАН. Въпреки това административнонаказващият орган не се е възползвал от правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и да отстрани тази нередовност по акта при издаването на наказателното постановление. Вместо това в НП като време на извършване на нарушението продължава да фигурира 22:04 часа на 17.09.2024 г. Дейността по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН не се свежда до дословно преписване на съдържанието на АУАН. Щом наказващият орган счита, че е допусната несъществена нередовност, той следва да я отстрани по предвидения в процесуалния закон ред. В случая това не е сторено, поради което неоснователно е искането съдът със своето решение за пръв път да приеме различно време на извършване на нарушението, срещу което жалбоподателят дотогава не се е защитавал.

В съдебната практика на касационната инстанция е изяснено, че когато в АУАН и в наказателното постановление са посочени не само дата, но и час на извършване на нарушението, то неправомерното поведение на нарушителя е отнесено не само към датата, но и до конкретния час - така Решение № 2575 от 06.12.2018г. по к.а.н.д. № 3301/2018г. на Административен съд – *. В този смисъл е и практиката на ВКС, като съгласно Решение № 51 от 14.03.2018 г. по нак. дело № 1221/2017 г. на I н.о. на ВКС, когато съдът е сезиран с обвинение, при което времевите граници на деянието са сведени до конкретен часови интервал от определена дата, дори и подобна детайлна конкретизация да не е била задължителна според процесуалния закон, то съдът не разполага с правомощие да признае обвиняемия за виновен за деяние, извършено на същата дата, но в друг час, тъй като според волята на субекта, повдигащ обвинението, този друг час изначално е останал извън предмета на обвинението. В посоченото решение на Административен съд – * относно разширяване на обхвата на обвинителната теза е изяснено още, че: