Решение № 3688 от 07.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3688 гр. Варна, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20263110105779 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), образувано по молба от Х. Г. К. срещу К. Б. Р., уточнена и допълнена с последваща молба от 21.08.2026 г., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие.

Молителката твърди, че е живяла с ответника във фактическо съпружеско съжителство около десет години, като страните са водили общ живот и домакинство.

Посочва, че са живели в гр. *, а през април 2026 г. са се преместили в бащината й къща в гр.

*, ул. „****“ № *. Твърди, че на *г. ответникът напуснал общото жилище, след което започнал многократно да й се обажда, като отправял обиди и заплахи, че ще я пребие и „гръмне“.

Твърди, че на *г. около 15,30 ч. ответникът й се обадил по телефона и я заплашил, че ще дойде на работното й място, ще я пребие и ще я застреля. Около 16,10 ч. същия ден той дошъл в хранителен магазин „*“, обект № *, в гр. *, ул. „**“ № *, където работела молителката, като носел предмет, приличащ на газов пистолет. Влязъл след нея в санитарното помещение и й нанесъл няколко удара с шамари по лицето. След излизането им взел нож, намиращ се върху плота на хладилна витрина, започнал да чука с него по плота и отправял заплахи, че няма да я остави на мира, ще идва всеки ден и ще я бие. Молителката се обадила на сестра си, която подала сигнал до полицейските органи. На място пристигнали полицейски служители, а впоследствие молителката посетила Районно управление - *и подала жалба.

Молителката твърди още, че след *г. ответникът продължил системно да й се обажда, да я обижда и заплашва с побой, включително чрез други лица, както и да иска парични суми от нея, първоначално в размер на 1500 евро, които ежедневно увеличавал. Посочва, че въпреки проведен разговор с полицейски служител, ответникът продължил да я търси и заплашва.

Посочва, че на *г. около 17,51 ч. на работното й място дошъл непознат мъж, който закупил бутилка вода, оставил бележка, на която пишело „5000 € глоба“ и й казал думи, които тя възприела като „Това е от бат К.“. С оглед предходните твърдени закани на 1 ответника, че ще изпраща други лица да я бият, молителката счита, че мъжът е бил изпратен от него, и заявява, че се страхува за живота и здравето си.

Моли ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му бъде забранено да приближава нея, жилището и местоработата й на определено от съда разстояние, както и да му бъде забранено да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма.

В съдебно заседание молителката се явява лично, и чрез процесуалния си представител, и поддържа молбата.

В съдебно заседание ответникът се явява лично. Същият заявява, че е получил определението на съда, с което е издадена заповед за незабавна защита. Твърди, че посоченото в молбата не е вярно и че иска само да си вижда детето. Посочва, че на *г. са се скарали с молителката в магазина и той се е прибрал. Оспорва да я е удрял, заявява, че не знае дали е имало нож, че той не се занимава с ножове, че не е изпращал хора да носят бележки и че не е искал пари. Заявява, че 25 дни не я е търсил. Същевременно в съдебно заседание ответникът изрично заявява, че не оспорва случилото се, заснето с видеокамерите в магазина.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Депозирана е от молителката декларация, в която декларира, че ответникът упражнява физическо и психическо насилие над нея и е изложила твърдения, идентични на тези в сезиралата съда молба.

Представени са разпечатки от електронна кореспонденция и лист с пропуснати обаждания от ответника. Представен е и компакт диск с видео записи.

От справка в деловодната система на ВРС се установява, че спрямо ответникът няма други образувани дела по ЗЗДН.

От представената справка за съдимост се установява, че ответникът не е осъждан.

От представения отговор на УМБАЛ „**“ се установява, че в болничната информационна система няма данни молителката да е била настанявана за лечение в психиатричните клиники на болницата. Същевременно ответникът е настаняван двукратно за лечение от 2024 г. досега, като последната хоспитализация е била в периода от *г. до *г. във *психиатрична клиника с диагноза: *и **, дължащи се на *. Синдром на *.

От изпратеното от РПУ-*, ОД на МВР-*писмо се установява, че на *г. е получен сигнал за неправомерни действия от К. Р. спрямо Х. К. в хранителен магазин „**“ в гр. *и по случая е образувано ДП № */*.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата изхожда от и е насочена срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2 ЗЗДН, доколкото страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство.

Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно чл. 7 ЗЗДН.

Молбата е редовна и подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират във фактическо съпружеско съжителство. В производството по ЗЗДН молителката следва да установи извършването на актовете на насилие.

В конкретния случай, освен представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно доказателствено средство за издаване на заповед за защита, са ангажирани и писмени доказателства – материали от РУ *за инцидента от *г. и разпечатки от телефонни повиквания. Представен е и компакт диск с видеозапис от работното място на молителката, който е прегледан от съда, но не е възпроизведен в съдебно 2 заседание, предвид липсата на оспорване. В тази връзка съдът е приел, че не е необходимо и да разпитва поисканите от ищцата свидетели.

На следващо място, макар ответникът формално да оспорва част от твърденията, в съдебно заседание същият потвърждава за възникналия конфликт в магазина и изрично заявява, че не оспорва случилото се и съдържанието на видеозаписите от камерите в търговския обект. Поведението на същия насочваше към съгласие с мерките на съда и бързо приключване на производството.

Предвид събраните доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и становището на ответника, съдът приема за доказано извършването на актове на физическо и психическо насилие на *г., както и последващия психически тормоз.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и подадената молба е основателна.

По отношение на мерките, съдът намира, че следва да бъдат наложени мерките, предвидени в издадената заповед за незабавна защита, а именно по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН. Същите са адекватни на интензитета на насилието и целят пресичане на бъдещи противоправни посегателства. С оглед проявеното физическо и психическо насилие, съдът намира за необходимо мерките да бъдат наложени за максималния законоустановен срок от 18 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадената заповед за незабавна защита, съобразно изискването на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 12.78 евро.

Молителката не е претендирала разноски. На основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДН, на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед за защита.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА К. Б. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, ул. „**“ № *, и настоящ адрес: гр. *, район „*“, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо Х. Г. К., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на К. Б. Р., ЕГН **********, да доближава Х. Г. К., ЕГН **********, жилището й на адрес: гр. *, ул. „**“ № *, както и местоработата й на адрес: хранителен магазин „**“, обект № *, в гр. *, ул. „**“ № *, на разстояние по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, за срок от 18 месеца от влизане в сила на решението, при приспадане на срока на действие на мерките при издадената на *г. заповед за незабавна защита.

ЗАБРАНЯВА на К. Б. Р., ЕГН **********, да осъществява контакт с Х. Г. К., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, за срок от 18 месеца от влизане в сила на решението, при приспадане на срока на действие на мерките при издадената на *г. заповед за незабавна защита.

ОСЪЖДА К. Б. Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 12.78 евро, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита съобразно решението.

ЗАПОВЕДТА И ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО на съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното Районно управление на МВР по местоживеене на 3 страните, на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Б. Р., ЕГН **********, че при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в седмодневен срок от връчването му на страните, доколкото съдът не е обявил кога ще постанови акта си.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4