Решение № 13055 от 25.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23538/2022
- Вид
- Решение № 13055
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 18.08.2023
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13055 гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110123538 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от [ фирма ] ЕАД, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Б. Ц. Н., ЕГН **********, за сумите, както следва: сумата от 806,82 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 09.08.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 187,68 лв. за периода от 15.09.2016 г. до 25.07.2019 г., сумата от 17,60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. ведно със законна лихва от 09.08.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение в размер на 4,60 лв. за периода от 30.08.2016 г. до 25.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 46555/2019 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали ответницата, без да е необходимо изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, а същата не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, което е следвало да стори в 45- дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството. Моли за 1 уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор чрез адв. Д. Д. от САКособен представител, с който оспорва предявените искове. Оспорва пасивната процесуална легитимация на ответницата поради липса на облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия, оспорва реалната доставка на топлинна енергия на претендираната стойност, поради което и поддържа, че ответницата не дължи нейното заплащане. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [ фирма] АД, заявява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са първоначално кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 422 вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: по исковете с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ – че спорното право е възникнало в твърдения обем, като в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже също така, че за ответника е възникнало задължение за плащане на предоставената услуга „дялово разпределение“, както и какъв е размерът на претендираното вземане на услугата за „дялово разпределение“.
По исковете за мораторна лихва - в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил процесните правопогасяващите и правоизключващите си възражения. суми, както и
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./, е видно, че на 20.02.1989 г. наследодателите на ответницата – Ц. А. П. и И. С. П.а, са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № , на ет., вх., бл. , в ж.к. , с площ от 66,83 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения.
От представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № , том , рег. № , дело № 162 от 2009 г., е видно, че на 14.03.2009 г. ответницата в качеството си на 2 съсобственик лично и като пълномощник на Ц. П. е учредила в полза на „П. б.“ АД ипотека върху процесния недвижим имот. От служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението – Национална база данни „Население“, е видно, че Ц. А. П. е починал на 12.06.2016 г., след съпругата си И. С. П.а, като техен единствен наследник е ответницата Б. Ц. Н..
При така установената фактическа обстановка и с оглед на обстоятелството, че по делото липсват доказателства ответницата да се е разпоредила с имота или да е извършила отказ от наследството на своите наследодатели, съдът приема за доказано, че същата в качеството си на собственик на процесния недвижим имот се явява страна по облигационното правоотношение по продажба на топлинна енергия за целия исков период по силата на закона и без да е необходимо нейното изрично волеизявление, съответно на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ е обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза ответницата не твърди и не установява нейният наследодател, респективно тя да е упражнила това право срещу Общите условия на [ фирма ] ЕАД от 2014 г. и 2016 г., поради което настоящият съдебен състав намира, че тя ги е приела.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
От заключението на съдебно- техническата експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че вх. и на сградата, в която се намира жилището, са присъединени към абонатна станция. Вещото лице посочва, че количеството топлинна енергия, постъпило във вх. и на сградата, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Според представените доказателства по делото, за исковия период от 1.05.2015 г. до 30.04.2017 г. е бил осигурен достъп за отчитане на уредите в имота, като по време на отчетите, извършени от „[ фирма ]” АД 3 са попълнени документи за главен отчет. Видно е от представените от третото лицепомагач и неоспорени от ответницата документи за главен отчет, че същите носят подписа на потребител. Тези документи имат характер на частни свидетелстващи документи, съдържащи неизгодни за потребителя факти – стойността на измереното количество, и като такива следва да се кредитират. Вещото лице посочва, че в процесното жилище през исковия период е имало монтирани 3 отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители, от които един от тях- уред № , е паднал и за отоплителния сезон 2016/2017 г. за него е начислен служебен разход.
Вещото лице посочва, че „[ фирма ]” АД като дружеството, извършващо дялово разпределение в имота, е изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна сметка включва топлинна енергия за отопление на имота, включваща отдадена от отоплителните тела топлинна енергия за отопление и отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. Топлоенергия за общи части и за загряване на топла вода не се начислява. С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Въз основа на обективираното по компоненти в таблица № 4 заключение по СТЕ се установява, че стойността на потребената топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. възлиза на сумата от 348,06 лв., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. – на сумата от 458,76 лв., или общо 806,82 лв., като разликата от фактурираните суми по прогнозни данни е 1013,89 лева за връщане.
Според заключението на вещото лице по ССчЕ, за исковия период не са извършвани плащания на суми за топлинна енергия за процесния недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. От кредитираното от съда заключение на съдебно счетоводната експертиза се установява, че стойността на извършената услуга по дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г. за процесния имот възлиза на сумата от 17,60 лв.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата своевременно е релевирала възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, което съдът следва да разгледа при определяне на крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск:
С оглед характера на вземането на периодично такова при еднородни плащания, с установен в приетите Общи условия падеж, в случая приложима е кратката 4 тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Предмет на иска са вземания на дружеството - ищец за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на месечните дължими суми и сумите за реално потребена топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на [ фирма ]. При съобразяване на разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД за тези вземания давността започва да тече от деня, в който са възникнали, в случая от деня, следващ изтичането на съответния месец. Считано от м. юли 2016 г., приложение намират общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение № 0У01/27.06.2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Монитор" – броя от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 09.08.2019 г., което означава, че към датата на подаването му давността е била изтекла по отношение на вземанията за топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. до 30.06.2016 г. включително, която на основание чл.
162 ГПК и при съобразяване на заключението на вещото лице по СТЕ съдът определя на сумата от 424,52 лв., като към главницата за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в размер на 348,06 лв. се прибави и сумата от 76,46 лв., представляваща 2/12 част от главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. /таблица №2 от заключението по СТЕ/.