Решение № 47 от 09.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000011 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на С. Ж. С. от гр. Варна, представлявана от адв. С. С. от АК- Варна, срещу решение № 484/09.12.2025г., постановено по т. д. № 323/2025г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивницата осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК 831830482, за сумата 25 000 лв. /с равностойност от 12 782.30 евро/, съставляващи разликата над присъдените 15 000лв. (с равностойност от 7 669.38 евро) до претендираните 40 000 лв. (с равностойност от 20 451.68 евро), претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради причинено телесно увреждане- изкълчване на дясна раменна става, вследствие ПТП, настъпило на 08.01.2024г. в гр. Варна, по вина на водача на л. а. марка „Ситроен“, модел „С-5“, с ДК № Х ХХХХ ХХ, застрахован в ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на уведомяване на застрахователя- 14.06.2024г., до окончателното й 1 изплащане.

Във въззивната жалба се излагат конкретни оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Основните доводи са за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД. Позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивницата счита присъденото обезщетение за несъответно на действителното претърпените от нея болки, страдания, както и на силния емоционален cтpec, който е претърпяла, съпроводен с негативни психични изживявания– нарушения в съня, чести кошмари, липса на апетит, страх от пресичане на улично платно. Излага се също, че и до настоящия момент болките и страданията на ищцата не са отшумели, доколкото вследствие на извършения преглед за целите на назначеното по делото експертно заключение вещото лице е дало мнение, че функцията на увредения горен крайник към момента на прегледа не е възстановена в пълен обем и продължава болков синдром. Твърди се също, че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не е съобразил застрахователния лимит, предвиден по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, съобразно който исковата претенция на пострадалата попада в долната граница или минимума на този лимит. На следващо място, оспорва се правилността на изводите на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като са изложени подробни съображения за недоказаност и неоснователност на възражението на застрахователя. Искането към въззивния съд е за отмяна на решение в отхвърлителната част и уважаване на исковата претенция изцяло, чрез допълнително присъждане на сумата 25 000 лв., ведно със законната лихва от дата на уведомяване на застрахователя до окончателното погасяване на задължението. Претендират се разноски за двете инстанции, в т. ч. адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалният представител на въззивницата поддържа изцяло жалбата.

След срока по чл. 263 ал.1 ГПК въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД е депозирало писмен отговор, в които е изразено становище за 2 неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи.

Преди провеждане на открито съдебно заседание процесуалният представител е подал молба, с която е направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция и се поддържа становището за неоснователност на жалбата. Към молбата е приложен договор за правна помощ, доказателства за регистрация по ДДС и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с искова молба на С. Ж.

С. от гр. Варна, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 40 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 08.01.2024г. в гр. Варна, по вина на Т С К като водач на л. а. „Ситроен –С-5“ с ДК № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на застрахователното събитие. Заявена е и акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху исковата сума, считано от 14.06.2024г.- датата на подаване на извънсъдебна претенцията до застрахователя, до окончателното погасяване на задължението.

Решението на ОС– гр. Варна, с което осъдителният иск е частично уважен, до размер на сумата 15 000 лв., ведно със законна лихва, и е отхвърлен за горницата до 40 000 лв., е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. С оглед предмета на надлежното сезиране на въззивната инстанция, същото е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за сумата 15 000 лв., с равностойност от 7 669.38 евро, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2024г. до окончателното й изплащане.

Първоинстанционното решение е допустимо в обжалваната част- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на пряк иск на увредено лице срещу застраховател по чл. 432 КЗ. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане спорът е правилно квалифициран.

3

На 14.06.2024г. от името на ищцата е предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, с което е изпълнено предвидено в чл. 380, ал. 1 КЗ специално изискване като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. В рамките на предвидения в закона 3-месечен срок за произнасяне, както и в хода на съдебното производство, ответното дружество не е направило предложение за извънсъдебно уреждане на отношенията по повод дължимото застрахователно обезщетение.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

В отношенията между страните е безспорно установено, вкл. и със сила на пресъдено нещо, наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинени от застраховано лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, сключено с ответника за увреждащия лек автомобил; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, по вина на водача на застрахованото МПС, в резултат на което на ищцата е причинена средна телесна повредаизкълчване на дясна раменна става, обусловило трайно затруднение в движенията на десен горен крайник за период от 1-2 месеца; причинени неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение.

Първият спорен въпрос, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания и съображения в жалбата, е за размера на обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на чл.

52 ЗЗД. Оплакванията са основани на твърденията, че не са отчетени в пълнота претърпените от ищцата болки, страдания, както и силния емоционален cтpec, съпроводен с негативни психични изживявания.

За установяване вида, интензитета и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди в първоинстанционното производство са представени писмени доказателства (медицинска документация), приети са 4 заключения на две съдебно- медицински експертизи (първоначална и повторна), със същите въпроси към експерта, както и заключение на съдебно – психиатрична експертиза.

Установява се от съвкупната преценка на събраните доказателства, че след произшествието, настъпило на 08.01.2024г., под местна анестезия е извършена редукция/ наместване/ на получената от ищцата луксацията на дясна раменна става, като крайникът е обездвижен с ортеза. На 31.01.2024г. ищцата е постъпила в МБАЛ „Св. Анна“, като на 02.02.2024г. е направена репозиция на раменната луксация с давност един месец и фиксация.

Въз основа на извършената самостоятелна преценка по чл. 202 ГПК на заключенията на двете съдебно- медицински експертизи, въззивният състав констатира, че предложените от експертите изводи са противоречиви по отношение на причините, наложили оперативна фиксация на изкълчената дясна раменна става на ищцата. Според вещото лице Димитър Ганчевспециалист по съдебна медицина, който е изготвил първата експертиза, дори поставената ортеза на пострадалата да е премахната преждевременно, това не би усложнило травмата, не би довело до рецидив, не би засилило болковия синдром; последващата травма (ново изкълчване) е възможно да се дължи на рязко движение, но не и на свалянето на самата ортеза.

Вещото лице д-р К Д- специалист по „Ортопедия и травматология“, изготвил повторната медицинска експертиза, дава становище, че при имобилизация на крайника на ищцата, което е сторено непосредствено след инцидента на 08.01.2024г., обездвижването е следвало да продължи тридесет дни, за които период се очаква възстановяване на ставната капсула. Според експерта, при премахване на отрезата възстановяването се забавя или изобщо не се наблюдава. Ищцата е отстранила по-рано ортезата, което е довело до релуксация. Повторната луксация на раменната става, както и просрочването на редукцията с повече от 24 часа води до неконтролируем спазъм на околната мускулатура, като в този случай наместването под местна анестезия става невъзможно и това е наложило оперативна фиксация. Тъй като наместване под местна анестезия се е оказало невъзможно, на пациентката е предложена хоспитализация, каквато първоначално е отказана; след повторен неуспешен опит за редукция на ставата, на 02.02.2024г. е извършена оперативно редукция, с фиксация.

5

Съдебният състав намира, че по въпроса, по който е констатирано противоречие в заключенията на двете вещи лица, следва да се възприеме становището на д-р К Д, изготвил повторната съдебно- медицинска експертиза, предвид специалността на експерта- специалист по „Ортопедия и травматология“, както и с оглед съдържанието на медицинската документация- Епикриза от МБАЛ „Св. Анна“- гр. Варна, за болничен престой от 31.01.2024г. до 04.02.2024г. относно причините за релуксация на дясната раменна става и наложилата се оперативната интервенция.

В останалата част, относно констатациите за състоянието на ищцата, установено от осъществения от всеки от двамата експерти личен преглед, заключенията не си противоречат. Към момента на прегледа ищцата не се е възстановила напълно поради комплексни причини, налице са дефицити в отвеждането на десен горен крайник и възможността за ротация в пълен обем, както някой затруднения при самообслужването и битовата дейност.

Прогнозата за в бъдеще е, че шансовете за пълно възстановяване на функцията на дясната раменна става са големи при прилагане на адекватна физикална и рехабилитационна терапия.