Решение № 794 от 19.06.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1001/2025
- Вид
- Решение № 794
- Подписан
- 19.06.2026
- Състав
- Мариета Бедросян
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 183 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 и ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 22 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 27, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
- чл. 32 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 794 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мариета Бедросян при участието на секретаря Каменка Кяйчева като разгледа докладваното от Мариета Бедросян Гражданско дело № 20255300101001 по описа за 2025 година
Предявени са установителен иск по чл. 23, ал. 2 от СК и осъдителен иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД , вр. чл. 32 от СК.
Ищецът С. Ж. С., ЕГН **********, от гр. П.****, със съд. адрес: гр.
П.****, чрез адв. Н. Д., е предявил срещу ответницата Т. В. Н., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени установителен иск по чл. 23, ал. 2 от СК за собственост на 60,23 % (106000/176000 ид.ч.) от недв. имот в гр.
П.*** с идентификатор ********, придобита чрез частична трансформация на лични средства в размер на 106 000 лв., и осъдителен иск по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 32 от СК за заплащане на сумата 12 494,64 лв. по договор за жилищен кредит, ведно със законната лихва от завеждане на иска и направените по делото съдебни разноски.
Твърди, че с ответницата са бивши с., чиито брак е сключен на ***** г. и е прекратен чрез развод с влязло в сила на ***** г. Решение № 1129/12.03.2025 г. по гр.д.№ 5535/2024 г., ПРС, 5 бр.с.
По време на брака си страните закупили на 14.12.2021 г. от „ГВ Солюшънс“ ООД недв. имот – жилище в гр. П.***, на ул. *****, за сумата от 176 000 лв. Ищецът разполагал със значителни спестявания в размер на 106 000 лв., а остатъка от цената от 70 000 лв. заплатил с банков кредит. Той 1 винаги е живял скромно, в дома на родителите си, работил е и е спестявал средства.
В периода 09.01.2021 г. – 04.03.2021 г. ищецът предоставил в брой на ответницата сумата от общо 37 000 лв., които тя внесла по банковата си сметка ********* на части чрез ПОС терминал (банкомат), заради лимитни ограничения.
На 09.03.2021 г. ответницата внесла като задатък сумата от 37 000 лв. по банковата сметка на продавача „ГВ Солюшънс“ ООД, а на следващия ден ищецът подписал с дружеството предварителен договор за покупко-продажба на процесния недв. имот. Според предварителния договор остатъка от цената от 150 000 лв. е следвало да бъде платена най-късно до сключване на окончателен договор на 10.03.2022 г.
На **** г. ищецът сключил с „Райфайзенбанк България“ ЕАД Договор за жилищен кредит № ******* за сумата от 70 000 лв. за закупуване на недв. имот, по който договор ответницата е съдлъжник.
На 14.12.2021 г. страните сключили окончателен договор с продавача, като продажната цена на имота била платена освен чрез банковия кредит за 70 000 лв. и чрез банков превод, направен от ищеца от банковата му сметка по сметката на дружеството – продавач за сумата 80 000 лв. – лични спестявания на ищеца от преди сключването на брака му. От тогава и до сега банковият кредит се обслужва само от ищеца, който до момента е погасил сумата от общо 24 989,27 лв., като вноските са подробно описани по дати и размери в исковата молба.
По време на съвместното съжителство на страните ответницата не е работила и не се е грижила за семейството си, а само за себе си. Семейството често поръчвало храна или се хранило навън, тъй като ответницата не готвела; наели чистачка, която се грижила за хигиената в дома; м. на ищеца често поемала грижите за д. на страните В., родена на ***** г., като д. ходело на ***, а след това - на д.г..
В началото на м.03.2024 г. ответницата заедно с д. се изнесла от семейното жилище и заживяла при родителите си, като поддържала извънбрачна връзка с Л. Н., който също е женен.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което на 2 основание чл. 23, ал. 2 от СК да признае за установено по отношение на ответницата, че 60,23 % или 106000/176000 ид.ч. от придобитият по време на брака им недвижим имот в режим на СИО, подробно описан в ИМ, е негова лична собственост, придобита чрез трансформация на лични предбрачни средства в размер на общо 106 000 лв., както и да осъди ответницата да му заплати на основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД сумата 12 494,64 лв., равняваща се на половината от погасения до момента банков кредит, ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в уточняващите молби и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.
Ответницата Т. В. Н., ЕГН **********, от гр. П.***, ул. *****, със съд. адрес: гр. П.***, ул. *****, чрез адв. В. К., е подала отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни, ведно с присъждане на разноски.
Не оспорва, че страните са бивши с., чиито брак е сключен на ***** г. и е прекратен чрез развод на ***** г.; че имат д. В., родена на ***** г., както и че по време на брака си са закупили на 14.12.2021 г. от „ГВ Солюшънс“ ООД процесния недв. имот за сумата от 176 000 лв., като на **** г. е сключен Договор за жил. кредит с „Райфайзенбанк“ ЕАД, по който ищецът е кредитополучател, а ответницата – съдлъжник.
Оспорва останалите твърдения на ищеца и на свой ред твърди, че в покупката на процесното жилище тя е вложила лични средства в размер на 93 700 лв., а именно:
- на 09.03.2021 г. ответницата е превела по банков път на продавача „ГВ Солюшънс“ ООД сумата 26 000 лв. – аванс по Предварителния договор от 10.03.2021 г., които средства са нейна лична собственост, дарени й от нейните родители;
- останалите 67 700 лв., вложени в покупката на жилището, също са нейна лична предбрачна собственост, придобити от продажбата на 14.12.2021 г. на личен на ответницата недв. имот в гр. П.***, на ул. *****, представляващ СОС с идентификатор ******, продаден с нот. акт № ****** г. на н. И. И., рег.
№ *** на НК, на А. С. Г. за сумата от общо 133 000 лв.
3
Сделката е извършена с посредничеството на б.к. „Перфект консулт 2009“ ЕООД, като е сключен Предварителен договор от ****** г. Съгласно този договор, купувачът е предал на ответницата, като продавач, в брой сумата 13 300 лв. - задатък, а останалата част от продажната цена на нейния имот в размер на 119 700 лв. е следвало да бъде платена при сключване на окончателната сделка. Така на 14.12.2021 г. купувачът е платил на ответницата по банков път сумата 52 000 лв., която е послужила за погасяване на тегления от нея банков кредит за закупуване на личния й имот и заличаване на наложената върху него договорна ипотека, съгласно акт № ****** г. на СВ – П.***, а разликата от 67 700 лв. купувачът заплатил на ответницата в брой.
При изповядане на тази сделка присъствал и с. на ответницата – ищеца, на когото тя предала получените 67 7000 лв., за да ги внесе по неговата банкова сметка и да заплати част от цената на недв. имот, който те закупили на същата дата – 14.12.2021 г. с нот. акт № ****** г. на н. Ж. Н.. От разменената между страните електронна кореспонденция се установява, че ищецът е превел на продавача „ГВ Солюшънс“ ООД по банкова сметка 1520338102 сумата 80 000 лв. „за закупуване на имот“.
Ответницата твърди, че ищецът никога не е разполагал със свободни парични средства, за да може да спести 106 000 лв., а и дори да е имал някакви спестявания, той не ги е вложил в покупката на процесния недв. имот. При справка в СВ – П.*** се установява, че ищецът е закупил през 2015 г. жилище в гр. П.*** за сумата от 30 000 лв., посочена в нот. акт, а през 2019 г. е закупил два склада в П.*** за сумата 27 359,53 лв., отразена в нот. акт. Ищецът непрекъснато вземал заеми от приятели и правил схеми с продажба на биткойни, като средствата от заплатите му отивали в тези финансови схеми.
След сключване на брака през 2020 г. страните живеели в жилището на ответницата, което било малко. Затова решили да се преместят в по-голямо жилище, но нямали средства, а и тя вече била теглила ипотечен банков кредит.
От сватбата страните имали събрани общо 20 000 лв. и в началото на 2021 г. решили да изплатят кредита на ответницата в размер на 64 000 лв. и евентуално да продадат нейното жилище, за да могат да купят по-голям апартамент, в който тя съответно да има по-голям дял от собствеността му. На 11.01.2021 г. ответницата внесла в банковата си сметка в „УниКредит Булбанк“ АД събраните от сватбата 20 000 лв., като страните търсели възможности да 4 съберат цялата сума от 64 000 лв. за погасяване на ипотечния й кредит.
Тъй като в началото на м.03.2021 г. се появила офертата на „ГВ Солюшънс“ ООД за процесния имот, ответницата веднага обявила за продан личното си жилище и с получената от продажбата сума от 133 000 лв. погасила кредита си към банката, а останалата сума предала ищеца, за да закупи новия апартамент.
В периода 11.01–09.03.2021 г. по сметката на ответницата е формирано салдо от общо 46 442,24 лв., от които 20 000 лв. са събраните от сватбата семейни средства, но останалите 26 442 лв. са спестени от нея лични средства от дарения от роднини. Именно тази сума е послужила за плащане на аванса на 09.03.2021 г. при сключване на предварителния договор.
Относно осъдителния иск ответницата твърди, че СИО е прекратена с влязлото в сила на 12.03.2025 г. съд. решение, поради което за периода преди тази дата искът за заплащане на 1/2 от вноските по банковия кредит е неоснователен. Въпреки, че по документи ищецът е заплащал вноските по кредита, страните са се договорили след фактическата им раздяла в началото на м.03.2024 г. ищецът да ползва изцяло и безвъзмездно закупеното жилище, като вместо наем да заплаща вноските по кредита.
През периода 02.01.2022 г.–16.01.2024 г. родителите на ответницата са подпомагали семейството им с по 500 лв. месечно за погасяване на кредита.
Освен това, ответницата е подпомагала ищеца за погасяване на кредита с лични средства, които тя му е изпращала чрез мобилното приложение на виртуална банка Revolut, подробно описани в отговора по дати и размери, общо в размер на 8 764 лв. за същия период.
Ето защо, счита иска за заплащане на сумата от 12 494,64 лв. за изцяло неоснователен, като в условията на евентуалност прави възражение за прихващане със сумата от общо 8 764 лв., дадени от нея на ищеца за погасяване на кредита.
В условията на евентуалност, ако се установи, че сумата не е била използвана от ищеца за погасяване на кредита, прави възражение за прихващане с тази сума, като дадена на неосъществено основание, и евентуално за прихващане със същата сума, с която ищецът се е обогатил без основание за сметка на ответницата.
5
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че ищецът С. Ж. С., ЕГН **********, и ответницата Т. В. Н., ЕГН **********, са бивши с., чиито брак е сключен на ***** г. и е прекратен чрез развод по взаимно съгласие с влязло в сила на 12.03.2025 г. Решение № 1129/12.03.2025 г. по гр.д.№ 5535/2024 г., ПРС, 5 бр.с. От брака си страните имат д. В., родена на ***** г., като упражняването на родителските права е предоставено на м., а семейното жилище в гр. П.***, ул. *****, е предоставено за ползване на с.а (ищеца), което се установява и от приложеното съд. решение за развод.
Няма спор също, че страните по делото, като купувачи, са сключили с „ГВ Солюшънс“ ООД, като продавач – обещател, Предварителен договор от 10.03.2021 г. за покупко-продажба на недв. имот – процесния апартамент с идентификатор ******* с площ от 166,40 кв.м, находящ се в гр. П.***, ул.
******, с продажна цена в размер на 156 000 лв., от която 26 000 лв. – задатък, платим по банков път в 3-дневен срок от подписване на договора, и 130 000 лв. – платими не по-късно от подписването на окончателен договор.
На 14.12.2021 г. страните са закупили в режим на СИО от продавача „ГВ Солюшънс“ ООД недв. имот – жилище в гр. П.***, на ул. *****, съставляващо СОС с идентификатор ******* по КККР на гр. П.***, за сумата от 176 000 лв., от която 26 000 лв. са платени от ответницата (л. 133) по банковата сметка на продавача при подписване на Предварителния договор, а 80 000 лв. са платени по банков път на продавача на 14.12.2021 г. преди изповядане на самата сделка, видно от приложения нот. акт № ****** г. на н. Ж.а Н., рег.№ *** на НК, вписан с Дв.вх.рег.№ ***, вх.№ ******** г. в СВ – П.***.