Решение № 4992 от 08.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4992 гр. Пловдив, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330106921 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Искова молба на Д. Г. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес: град П., бул.

***************** № ****, депозирана против „Файненшънъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин 7”, бул.

„Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, и иск с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите .

Ищецът черпи права от неоснователно обогатяване на ответника.

Твърди се , че на *********** г. между ищеца и трето на спора лице , „Изи Aceт Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434 като търговец- заемодател бил сключен договор за паричен заем № ************, по силата на който заемодателят предоставил на А. потребителски заем в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева, със срок на кредита 30 седмици, брой на вноски 15 в размер на двуседмична погасителна вноската по кредита 55. 55 лева. при годишен лихвен процент от 35 %, годишен процент на разходите - 41. 60 %. и обща сума за връщане - 833.25 лева, с падеж на последната вноска 16.09.2020 г. Съгласно този договор , чл. 4, ищецът се задължил в срок до три дни, считано от датата па сключването му да предостави па заемодателя едно обезпечение от изброените: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на редица допълнителни условия, включително нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лева: банкова гаранция или одобрено от 1 заемодателя дружество - поръчител. Така , на същата дата между ищеца и ответника „Файненшънъл България“

ЕООД, ЕИК 202513690 бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № **************** от ******** г.. съгласно който това дружество се задължило да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря солидарно пред заемодателя за всички задължения на заемателя по договор за паричен заем № ********* от ********* г. а потребителят да заплати на поръчителя възнаграждение.

Изложени са обаче доводи , че договора за кредит противоречи на императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит; правят се доводи , че договора за поръчителство е нищожен поради липса на предмет , и предвид релевираната нищожност на двата договора , се иска от съда да постанови решение , с което да осъди ответника „Файненшънъл България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 396.75 лева, като платено при липса на основание възнаграждение по договора за поръчителство, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – ******** г. до окончателното изплащане на вземането , както и разноските по спора.

Ответника оспорва иска като неоснователен. Отрича каквито и да било пороци на договорите. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят направените по делото разноски.

Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства, съдът приема за доказани следните факти :

Сключването на двата договора не е спорен по смисъла на чл. 153 от ГПК факт.

От заключението на вещото лице се установява, че ищеца е заплатил по сметка на „Изи Асет мениджмънт„ АД гаранционно възнаграждение в размер от 396.75 лева, а и този факт е изрично признат от ответника в отговора му на исковата молба.

По правото :

Тъй като договорът за кредит под номер № ************/**********г. , сключен между ищеца и „Изи Асет мениджмънт „ АД попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ , изм., бр. 17 от 26.02.2019 г.

Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според единствения член на което , „годишния размер на законната лихва за просрочени 2 парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не трябва да надхвърля повече от 50.05 %.

Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му, размера на годишния процент на разходите и общия размер на всички плащания. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона). Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а.

Има информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски. Има и информация за дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК.

С тези посочвания формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК и нищожност на договора за кредит основанието по чл. 22 от ЗПК не може да бъде установена.

Въпреки това, договорът с ответното дружество е с невъзможен предмет. Това е така, тъй като по своята същност, договора между страните изпълва съществените елементи на поръчителството по смисъла на чл. 138 от ЗЗД.

Същевременно обаче кредитодателя и ответното дружество са свързани лица по смисъла на §1 от Търговския закон, като кредитодателя е едноличен собственик на капитала на гаранта.

Тоест, на практика, отсъства втори патримониум, срещу който кредиторът да насочи изпълнение на вземането си , при което поръчителството е лишено от предмет и 3 съответно – договорът е нищожен на основанието по чл. 26 ал. 2 предл. първо от Закона за задълженията и договора.

Разпоредбите на Закона за потребителския кредит се прилагат и в случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за кредит, чийто общ размер надвишава максималния размер, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1, или такива, „чието сключване е с цел или резултат заобикаляне изискванията на закона„, както се е случило в конкретиката на настоящия случай. Плащанията на гаранционното възнаграждение са договорени като част от платимата на кредитодателя вноска и по този начин се заобикаля нормата на чл. 10 ал. 2 от Закона за потребителския кредит, като кредитора получава плащания, непредвидени в договора за кредит и съответно – невключени в посочения в договор за кредит годишен процент на разходите. По този начин се заобикаля императивната норма на чл. 19 ал. 4 от ЗПК , при което е нищожна клаузата , която води до това заобикаляне – нормата на чл. 1 ал. 3 от договора за гаранция.

Съдът следва да отбележи, че исковете, които релевират нищожност на договор или отделни негови клаузи, следва да се разгледат в поредност от специален към общ закон, доколкото никой договор не може да е нищожен на повече от едно основание; нормата на чл. 26 от ЗЗД е обща по отношение както на специалния чл. 22 от ЗПК, така и по отношение на чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Нищожна е , на самостоятелното основание по чл. 143 ал. 1 т . 20 от Закона за защита на потребителите, клаузата в договора за гаранция , която предвижда безусловно възнаграждение на гаранта - такова , което се дължи дори в случай , че длъжникът по договора за кредит изпълни задължението си точно. Такава клауза е по дефиниция нееквивалентна, тъй като налага задължение на длъжника – потребител, срещу което същият не получава насрещна престация.

При всички положения такъв договор не е годно основание за разместване на блага, при което даденото по него е на неосъществено основание и подлежи на репариране.

По имущественото разместване:

По силата на договора за поръчителство , чл. 3 ал. 3 , кредитодателя „Изи Асет мениджмънт„ АД е овластен да приема плащания на гаранционно възнаграждение вместо гаранта , от име и за сметка на последния, което ще рече, че ищеца е изпълнил точно задължението си и то се счита платено в отношенията му с ответника.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника , съобразно приложения от ищеца списък , които отговаря на доказателствата за размера им .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

4

Осъжда „Файненшънъл България„ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет. 2 офис 40 - 46, да заплати на Д. Г. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: град П., бул. **************** № ***, сумата от 396.75 лева - главница , платено на неосъществено основание възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № *********** от *********** г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – ********** г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 620 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5