Решение № 164 от 14.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Ивайло Хр. Родопски

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500968 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 27 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1008/2022 г. по описа на РС – Ихтиман, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД че Л. Д. Т. дължи на „Кредит Асист“ ЕООД следните суми: 4 773,80 лева – представляваща главница по Договор за финансов лизинг № 000651 от 09.09.2021 г.; 2 333,79 лева – договорна лихва за период от 21.01.2022 г. до 14.07.2022 г.; 181.32 лева – обезщетение за забава за период от 21.01.2022г. до 07.09.2022г.; 308,97 лева – данък по ЗМДТ за период от 07.10.2021г. до 30.06.2022г.; 60 лева – разноски за уведомяване за период от 11.07.2022г. до 07.09.2022г., 1 222,20 лева – дължими суми за застраховки за период от 09.09.2021г. до 08.09.2022г., 2 124,70 лева – обезщетение за продължило ползване за период от 05.08.2022г. до 07.09.2022г., както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.09.2022г., до окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед № 544 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2022 г. по ч.гр.д. № 849 от 2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.

С решението съдът е отхвърлил като неоснователни, предявените установителни искове в частта, с която се е искало да бъде установено, че Л.

Д. Т. дължи на „Кредит Асист“ ЕООД следните сумии: разликата над присъдената главница от 4 773,80 лева до пълния претендиран размер от 17 193,54 лева; разликата над присъденото обезщетение за забава за период от 1

21.01.2022г. до 07.09.2022 г. в размер на 181,32 лева до пълния претендиран размер от 1 098,48 лева, както и разликата над присъдената сума за неизплатени застраховки от 1 222,20 лева до пълния претендиран размер от 1 222,24 лева.

Срещу решението в неговата уважителна част е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Л. Д. Т. с доводи за неправилност. Излагат се твърдения, че предявеният иск е останал недоказан и се сочат пороци в оценъчната дейност на първоинстанционния съд.

Срещу решението в неговата отхвърлителна част е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Кредит Асист“ ЕООД с доводи за неправилност. Твърди се, че решението е постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и че не е съобразено с доказателствата по делото и със задължителната практика на ВКС и ВС. В тази връзка се твърди, че договорът за лизинг е обявен за предсрочно изискуем, поради което страната разполага с право да претендира и лизинговите вноски с ненастъпил падеж, т.е. всички дължими до края на договора вноски. Сочи се още, че съдът е бил длъжен да се съобрази с даденото в Тълкувателна решение № 8 от 2017 г. на ВКС разрешение и като е приел, че не е обявена предсрочна изискуемост на договора да уважи иска и за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на присъдено нещо на решението, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. На следващо място се счита, че при договора за лизинг, като договор с периодично изпълнение, облигационното правоотношение отпада занапред, поради което и лизингополучателят е следвало да заплати всички дължими вноски до края на договора.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от„Кредит Асист“ ЕООД на въззивната жалба на Л. Д. Т., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирани лица и в законоустановения срок, поради което се явяват допустими.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата напълно да се преповтаря и в настоящото решение.

2

От материалите по делото, а именно – Договор за лизинг № 000652 от 09.09.2021 г., сключен между „Кредит Асист“ ООД и Л. Д. Т. /като в началото на текста от договора, на стр. първа, е отразено, че е договор за финансов лизинг/, Приложение А – погасителен план, Приложение Б – приемопредавателен протокол, приложение В – тарифа за таксите, приложение Г – декларация по чл. 66 ЗМИП, приложение Д – Декларация за защита на личните данни, Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 08.09.2021 г., сключен между Т. Й. Г. и „Кредит Асист“ ООД, Искане за финансов лизинг, свидетелство за регистрация - част I, преводно нареждане за сумата от 19 000 лева, се установява, че между страните е бил сключен договор за лизинг, както и че в изпълнение на сключения между страните договор „Кредит Асист“ ЕООД е закупило лек автомобил „БМВ“, модел „Х 6 Х Драйв 30Д“, с регистрационен номер РВ4379НМ, с номер на рама WBAFG61080LW54537, за сумата от 19 000 лева, след което същият автомобил с номер на рама WBAFG61080LW54537 е предоставен на Л. Д. Т. на 09.09.2021 г.

От приложените по делото Застрахователна полица за застраховка КАСКО и ЗЛОПОЛУКА № 0306Х0671336 с период на застраховката от 09.09.2021 г. до 08.09.2022 г. и Застрахователна полица за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука

№

BG/11/121002640705 с период на застраховката от 09.09.2021 г. до 08.09.2022 г. се установява, че по повод на лизинговата вещ са сключени застраховки Каско и Гражданска отговорност със застрахователен период по всяка една от тях от 09.09.2021 г. до 08.09.2022 г., а от двата броя разпечатки от справки за извършено плащане на данък върху превозно средство се установява, че по отношение на превозното средство са заплащани местни данъци през 2021 г. и през 2022 г.

От писмо от частен съдебен изпълнител Стоян Лазаров, придружително писмо от частен съдебен изпълнител Стоян Лазаров, обратна разписка, покана за доброволно изпълнение (стр. 59), ведно с обратна разписка се установява, че от лизингодателя до лизингополучателя чрез частен съдебен изпълнител е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е отразено, че лизингополучателят е в неизпълнение на задължението си за заплащане на шест лизингови вноски в общ размер на 6 374,04 лева, неустойка от 148,43 лева, както и задължения за данъци и застрахователни премии. С поканата за доброволно изпълнение е предоставен четиринадесетдневен срок на лизингополучателя да заплати задълженията си, като е упоменато, че ако това не се случи, лизингодателят ще счита договора за прекратен. Допълнено е, че ако се прекрати договора, в седемдневен срок от прекратяването лизингополучателят трябва да върне държането върху лекия автомобил.

От допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че ищецът е заплатил сумата от 19 000 лева за придобиване на лизинговата вещ, както и че лизингополучателят е заплатил общо 5 491,91 лева, като същите са послужили за погасяване на първите три лизингови вноски, такса за разглеждане на искане и частично задължения за застраховки. Вещото лице е посочило, че общият неплатен размер на просрочената главница по договора 3 за лизинг е 17 193.54 лева, а неплатената договорна лихва за шест вноски с настъпил падеж за периода от 21.01.2022 г. до 14.07.2022 г. е 2 333,79 лева.

Отразено е в експертизата, че изчислената и неплатена мораторна лихва върху просрочената лихва е 1 098,48 лева. Посочено е, че във връзка с договора за лизинг са останали неизплатени 1 222,20 – неплатен остатък за застраховки, 308.97 лева – неплатен остатък за данък за МПС и 60 лева – разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение чрез частен съдебен изпълнител.

Следователно по делото е установено, че страните са сключили договор за лизинг, както и че след като първите три вноски по договора за лизинг са били заплатени, лизингополучателят е преустановил заплащането на лизинговите вноски, включващи главница и договорна лихва.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от процесния договор за финансов лизинг при неизпълнение на задълженията на лизингополучателя по договора лизингодателят разполага с възможност едностранно да го прекрати, като в този случай лизингополучателят дължи заплащане на дължимите от него до този момент суми.

Договорът за финансов лизинг е прекратен от ищеца, посредством нарочно изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от ответника на 14.07.2022 г. С поканата за доброволно изпълнение е предоставен четиринадесетдневен срок на лизингополучателя да заплати задълженията си, като е упоменато, че ако това не се случи, лизингодателят ще счита договора за прекратен, като лизингополучателят е информиран в четиринадесет дневен срок да върне владението върху лекия автомобил, предмет на договора.

Следователно считано от 28.07.2022 г. сключеният между страните договор следва да се счита за прекратен, поради което и първоинстанционният съд правлно е присъдил сумите дължими по договора до датата на прекратяване на същия, в този смисъл въззивната жалба на Л. Д. Т. се явана неоснователна.

При прекратяване на договора по реда на цитираната договорна разпоредба лизингодателят няма право да претендира оставащите до края лизингови вноски, които не са били падежирали към датата на прекратяването. Тези вноски могат да се претендиат само ако договорът не е бил прекратен и вноските са падежирали или ако лизингодателят се е възползвал от възможността, регламентирана в чл. 8, ал. 1, т. 3 от процесния договор, а именно – да обяви вземанията си по договора за лизинг за предсрочно изискуеми.

От съдържанието на посочената по-горе покана за доброволно изпълнение е видно, че ищецът по делото се е възползвал от правото си да прекрати договора и да поиска връщане на лизинговата вещ, като е претендирал плащане и на падежиралите и непогасени до прекратяването лизингови вноски. Следователно лизингодателят е прекратил едностранно договора с изпратената и получена от ответника на 14.07.2022 г. покана за доброволно изпълнение и предоставеният четиринадесетдневен срок на лизингополучателя да заплати задълженията си. Това означава, че лизингодателят е избрал да претендира от ответника единствено дължимите 4 лизингови вноски до 28.07.2022 г., но не и тези, уговорени в погасителния план след тази дата до края на срока на договора (20.09.2023 г.), защото той е бил предсрочно прекратен. Константна е съдебната практика, че при разваляне на договора по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД отпада занапред възможността да се търси реално изпълнение по него от кредитора.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба на „Кредит Асист“ ЕООД настоящият съдебен състав намира, че претенцията на ищцовото дружество за заплащане на дължимите лизингови вноски до края на срока на договора (20.09.2023 г.) е неоснователна поради следните съображения:

Вярно е, че по делото е представена покана-уведомление, с която лизингополучателят се уведомява, че се намира в забава относно погасяването на задълженията си по договора. Посочено е, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 20.01.2022 г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от процесния договор цялото задължение се обявява за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора за лизинг. В поканатауведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на договора за лизинг обаче не е посочена дата и същата е връчена на ответника в проведеното на 05.04.2023 г. открито съдебно заседание. И тъй като към този момент ищецът вече се е съзползвал от възножността да прекрати едностранно договора за лизинг не би могъл да се направи извод за обявена предсрочна изискуемост на договора.