Решение № 80 от 30.04.2024, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 980/2023
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 04.06.2024
- Състав
- МАРИЯ ДИМОВА ШОЛЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.165, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2,т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189,ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.42 · Закон за движението по пътищата
- чл.57 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Ловеч, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20234310200980 по описа за 2023 година С Електронен фиш Серия К № 7696328 на ОД на МВР Ловеч на Р. П. С., ЕГН:
********** от с.Ж. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 07.04.2023 г. в 05:11 часа в обл.Ловеч, на път II-35, км. 38+844, с АТС „ ARH CAM S1”, насочено в посока гр.Троян, снимащо движещите се в посока гр.Плевен, извън населено място, при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с п.з.В-26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3 %, е установено извършено нарушение за скорост с МПС «Скания П 320» с рег.№ ** **** **, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 73 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Р. П. С., който го обжалва в срок чрез адв.Я. и излага, че е незаконосъобразен и необоснован, тъй като не са спазени изискванията по Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, а именно липсва задължителния протокол по чл.10 от наредбата, не са спазени изискванията на чл.42, чл.57 и чл.189, ал.4 от ЗДвП, като липсва фактическо описание на нарушението и посочване на нарушените правни норми, не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на 1 обжалване, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице.
Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и адв.Я..
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима с оглед липсата на доказателства за обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателя и изричното отразяване в разписка/л.22/ от ОД на МВР-Ловеч, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 12.10.2023 г., като жалбата е подадена на 17.10.2023 г. по пощата и входирана на 18.10.2023 г. в РС-Троян, след което делото е изпратено по подсъдност на РС-Ловеч, т.е. е подадена в законоустановения срок, като по същество е неоснователна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 73 км/ч при разрешена скорост 60 км/ч, с превишение от 13 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – обл.Ловеч, Път ІІ – 35, км.38+844, посока гр.Плевен, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал и присъстващ в представената информация за километрирането на републиканските пътища на територията на ОПУ Ловеч. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 76 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3% толеранс 73 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км или 3%, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, 2 при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина нарушение.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 73 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от приложения снимков материал и схема на пътния участък.
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на 3
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,съдържание,реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Видно от представената разпечатка от информационната система обжалвания ЕФ е издаден на 03.07.2023 г. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал 4 записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и установена скорост, поради което не се споделят възраженията за липса на описание на нарушението. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на автомобила, като от приложената справка се установява, че процесния автомобил е собственост на „ Д .“ О ОД . Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Законният управител на ЮЛ, чиято собственост е автомобила – В.Й.Я. е възразил и е заявил чрез подаване на писмена декларация, че автомобилът, с който е извършено нарушението е предоставен на Р. П. С. и че на 07.04.2023 именно той го е управлявал, като е представено и копие от СУМПС. Видно от събраните по делото писмени доказателства процедурата по анулиране на първоначално издадения ел.фиш е спазена , като след получаване на декларация от собственика на автомобила, в която се сочи в чие владение е бил въпросния автомобил към датата на нарушението, първоначалният фиш е анулиран/л.18/ и е издаден нов - обжалвания срещу жалбоподателя, който му е връчен. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран жалбоподателя като водач на автомобила, с който е извършено нарушението.
5
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-3932 с дата на използване 07.04.2023 г. по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч/л.26/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 07.04.2023 г., от който е видно къде е бил разположен автомобилът с техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане. Освен цитирания протокол е представена и снимка с разположението на служебния автомобил, използван за измерване на скоростта от мобилно АТСС, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от наредбата. Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. ,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн.