Определение № 794 от 18.11.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Варна, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500638 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Я. И. Р. против определение №3835/14.08.2025г., постановено по гр.д.№1793/25г. по описа на ВОС, с което производството по гр.д.

№1793/25г. по описа на ВОС е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Административен съд-Варна.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Производството по гр.д.№1793/25г. по описа на ВОС е образувано по предявен иск от Я. И. Р., пребиваващ в Затвора-Варна, против непосочен в исковата молба ответник, за присъждане на обезщетение в размер на 2 000лв. за претърпени от ищеца вреди от Заповед №Л-419/20.05.2025г., издадена от Началника на Затвора-Варна, с която на осн. чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС Я. И. Р. е настанен в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия, при условия на засилен контрол и охрана и на осн. чл.249 от ЗИНЗС е заповядано изолацията на задържаното лице да се осигури и при конвоиране, при лечение, свиждане, престой на открито и при други случаи на напускане на помещението, която заповед е отменена с решение №686/06.06.2025г., постановено по ч.н.д.№2232/25г. по описа на РС-Варна.

Според разрешенията по т.8 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или 1 задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища.По предявения иск се претендира обезвреда на вреди, твърдени, че са настъпили от отменена заповед на Началника на Затвора-Варна по чл.248 от ЗИНЗС.Когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл.1 от ЗОДОВ.Предвид изложеното и искът е подсъден на Административен съд-Варна.

Съгласно формираната по-нова съдебна практика - напр. определение №3657/14.07.2025г., постановено по ч.гр.д.№1256/25г. по описа на ВКС, І гр.о., с разпоредбата на чл.14, ал.1 от ГПК подведомствеността е уредена като компетентност на съдилищата да разглеждат всички граждански дела, като по този начин се изключва компетентността на другите учреждения, т.е. на несъдебните органи да се произнасят по посочената материя.Спор за подведомственост по смисъла на чл.16 от ГПК може да възникне между съд и друго учреждение, т.е. несъдебен орган, а не между различни съдилища, например между държавен и арбитражен съд.Определение относно подсъдността по смисъла на чл.121 ГПК е това, което се отнася до разпределяне на делата вътре в системата на общите съдилища, като родова, местна и функционална подсъдност, и което подлежи на въззивно и касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, съгласно приетото в т.9в на ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.Първоинстанционният съдебен акт, с който производството се прекратява пред гражданския съд и делото се изпраща за разглеждане от административен съд, макар да е пречка за развитието на производството пред сезирания съд, не подлежи на въззивно и касационно обжалване, защото с него се създава предпоставка за развитието на спор за компетентност между граждански и административен съд, който ще възникне в случай, че административният съд повдигне препирня за подсъдност /съгласно мотивите към Тълкувателно постановление №1/29.09.2016г. по тълк.д. №1/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС спорът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело е спор за подсъдност, а не за подведомственост/.Тази препирня съгласно чл.135, ал.5 от АПК е отнесена в компетентността на съдебен състав, включващ посочения в нормата брой съдии от ВКС и ВАС, чийто акт е задължителен и за двете спорещи съдилища.При горните съображения следва да се приеме, че обжалваното определение, с което делото се изпраща за разглеждане на административен съд, не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което и образуваното пред ВАпС производството следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№638/25г. по описа на ВАпС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 794 гр. Варна, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500638 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от Я. И. Р. против определение №3835/14.08.2025г., постановено по гр.д.№1793/25г. по описа на ВОС, с което производството по гр.д.

№1793/25г. по описа на ВОС е прекратено и делото изпратено по подсъдност на Административен съд-Варна.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Производството по гр.д.№1793/25г. по описа на ВОС е образувано по предявен иск от Я. И. Р., пребиваващ в Затвора-Варна, против непосочен в исковата молба ответник, за присъждане на обезщетение в размер на 2 000лв. за претърпени от ищеца вреди от Заповед №Л-419/20.05.2025г., издадена от Началника на Затвора-Варна, с която на осн. чл.248, ал.1, т.1 от ЗИНЗС Я. И. Р. е настанен в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия, при условия на засилен контрол и охрана и на осн. чл.249 от ЗИНЗС е заповядано изолацията на задържаното лице да се осигури и при конвоиране, при лечение, свиждане, престой на открито и при други случаи на напускане на помещението, която заповед е отменена с решение №686/06.06.2025г., постановено по ч.н.д.№2232/25г. по описа на РС-Варна.

Според разрешенията по т.8 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода и пробация, или 1 задържане с мярка за неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища.По предявения иск се претендира обезвреда на вреди, твърдени, че са настъпили от отменена заповед на Началника на Затвора-Варна по чл.248 от ЗИНЗС.Когато органите по изпълнение на наказанията упражняват дейност по управление на местата за лишаване от свобода, те извършват административна дейност и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл.1 от ЗОДОВ.Предвид изложеното и искът е подсъден на Административен съд-Варна.

Съгласно формираната по-нова съдебна практика - напр. определение №3657/14.07.2025г., постановено по ч.гр.д.№1256/25г. по описа на ВКС, І гр.о., с разпоредбата на чл.14, ал.1 от ГПК подведомствеността е уредена като компетентност на съдилищата да разглеждат всички граждански дела, като по този начин се изключва компетентността на другите учреждения, т.е. на несъдебните органи да се произнасят по посочената материя.Спор за подведомственост по смисъла на чл.16 от ГПК може да възникне между съд и друго учреждение, т.е. несъдебен орган, а не между различни съдилища, например между държавен и арбитражен съд.Определение относно подсъдността по смисъла на чл.121 ГПК е това, което се отнася до разпределяне на делата вътре в системата на общите съдилища, като родова, местна и функционална подсъдност, и което подлежи на въззивно и касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, съгласно приетото в т.9в на ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС.Първоинстанционният съдебен акт, с който производството се прекратява пред гражданския съд и делото се изпраща за разглеждане от административен съд, макар да е пречка за развитието на производството пред сезирания съд, не подлежи на въззивно и касационно обжалване, защото с него се създава предпоставка за развитието на спор за компетентност между граждански и административен съд, който ще възникне в случай, че административният съд повдигне препирня за подсъдност /съгласно мотивите към Тълкувателно постановление №1/29.09.2016г. по тълк.д. №1/2015г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС спорът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело е спор за подсъдност, а не за подведомственост/.Тази препирня съгласно чл.135, ал.5 от АПК е отнесена в компетентността на съдебен състав, включващ посочения в нормата брой съдии от ВКС и ВАС, чийто акт е задължителен и за двете спорещи съдилища.При горните съображения следва да се приеме, че обжалваното определение, с което делото се изпраща за разглеждане на административен съд, не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което и образуваното пред ВАпС производството следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№638/25г. по описа на ВАпС, гр.о.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3