Решение № 405 от 28.11.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. П., 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101038 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата И. Щ. А., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Т. Б.“ № 3, ЕГН **********, е предявила срещу ответника „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, иск за присъждане на недължимо платена сума, по договор за потребителски кредит, сключен помежду им.

Ищцата пояснява, че на 19.03.2023 г. между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 40024372997, с главница от 3 500 лв. Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9 във вр. с чл. 22 ЗПК. Сочи, че е платила на ответната страна цялата главница по кредита, както и още 3 762,69 лв. Счита, че поради недействителността на договора, последната сума трябва да й бъде възстановена, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба (24.07.2025 г.) до погасяването. Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който й е предоставил безплатна правна помощ по делото, да бъде определено съответно възнаграждение.

Ответникът настоява, че договорът е валиден и не страда от пороците, релевирани от ищцата, при което няма основание търсената сума да бъде връщана.

Претендира съдебно-деловодни разходи.

1

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Предявеният иск е с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Поначало уважаването на искова претенция с такава юридическа квалификация е детерминирано от кумулативното наличие на две предпоставки – 1/ предаване от ищеца и съответно получаване от ответника на материалното благо, което е предмет на иска, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС).

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на процесния договор помежду им, както и за плащането на главницата по кредита и на исковата сума, от ищцата в полза на ответното дружество.

От съдържанието на процесния договор, на погасителния план, на общите условия и на анекса към него, копия от които са приобщени към доказателствения материал, стават ясни и базовите параметри на облигационното отношение, а именно:

- главница (кредитна сума) – 3 500 лв.;

- годишен процент на разходите – 48,76 %;

- годишен лихвен процент – 41 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 5 618,40 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 2 118,40 лв.;

- срок – 30 месеца;

- предоставяне на пакет от допълнителни услуги, наименувани „Фаст“ и „Флекси“, с обща цена от 4 620 лв.;

- формиране на годишния процент на разходите (според чл. 5.2 от общите условия) включва следното: „При първоначалното изчисление на годишния процент на разходите (ГПР) по договора за потребителски кредит (ДПК) кредиторът (КР) отчита общите положения по Приложение № 1 от ЗПК, както и следните допълнителни допускания съгласно ЗПК: ДПК е валиден за срока, за който е сключен, и КР и кредитополучателят (КЛ) са задължени да изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него; първоначалното изчисление на ГПР по ДПК се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на ДПК.“.

Анализираният договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).

Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно, 2 при сключването на договора за кредит, ответникът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е имала качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).

Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК).

Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр. П., Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на ВКС).

В този контекст се налага констатацията, че договорът за кредит, с който е свързана ищцовата претенция, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният процент на разходите по кредита, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем общи формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.

3

Както беше казано, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).

Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК).

Ето защо и след като ищцата е заплатила на ответника исковата сума от 3 762,69 лв., заедно с чистата стойност на кредита (3 500 лв.), то това плащане е било осъществено без основание.

В обобщение на казаното дотук предявеният иск е основателен.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Съдебно-деловодните разходи, които се полагат на ищцовата страна, включват внесената държавна такса – 152,51 лв.

Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който й е предоставил – М.

В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Парк „О. и К.““ № 3Б, ет. 3, ап. 11, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.).

То е нужно да се фиксира на 360 лв. (с включен ДДС от 60 лв.). Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в една такава ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която обаче е ориентирана към възражение за недействителност на договора и произтичащото от това недължимо плащане на претендираната сума. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищцата не е взел 4 лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то в много малък обем. Спорният предмет не е на особено висока материална стойност. Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представените документи, изходящи от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г, II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на И. Щ. А., с адрес в с. К., общ. П., ул. „Т. Б.“ № 3, ЕГН **********, следните суми:

- 3 762,69 лв. – недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит с № 40024372997 от 19.03.2024 г., сключен между И. Щ. А. (като кредитополучател) и „П. К. Б.“ ЕООД (като кредитодател), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2025 г., до погасяването, както и

- 152,51 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Б.“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, да заплати на адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул.

„Парк „О. и К.““ № 3Б, ет. 3, ап. 11, сумата от 360 лв. – възнаграждение, с включен ДДС, за безплатната правна помощ, оказана на ищцовата страна по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.