Решение № 77 от 01.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Б., 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., I*-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20231810100001 по описа за 2023 година

С исковата молба от И. И. С. срещу Д. Т. Е. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 56 ЗН за унищожение в своя полза на отказите на ответника от наследството на Т. Д. Е., починал на * г., и Н. Г. С., починала на * г., които откази са вписани в особената книга при РС – Б. съответно под № *, стр.

* за 2021 г. и под № 124, стр. 194 за 2021 г. Претендират се и сторените в производството разноски.

Ищцата твърди, че с влязла в сила Присъда по НОХД № */2016 г. по описа на СОС е уважен граждански иск срещу ответника по настоящото дело за сумата от 150 000 лв. За процесната сума било образувано изпълнително дело № 287/2021 г. по описа на ЧСИ * рег. № *. В хода на изпълнителното производство, след предприети действия по изпълнението, ответникът депозирал молба, с която уведомявал съдебния изпълнител, че е извършил и вписал откази от наследството на двамата си наследодатели Т. Д. Е. и Н. Г. С.. Уточнява се, че наказателното производство по НОХД № */2016 г. по описа на СОС е водено и завършило с осъдителна присъда срещу ответника за това, че същият е причинил смъртта на сина на ищцата, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда. Това обосновавало качеството на ищцата на кредитор спрямо ответника за сумата по уважения граждански иск. В хода на изпълнителното производство се установило, че ответникът притежава като лично имущество единствено недвижим имот – апартамнет, находящ се в гр. Б., ул. „С. С.“ № *. Акцентира се, че ответникът, макар да е приел наследството от родителите си чрез конклудентни действия, а именно живее в апартамента и го ползва, макар родителите му да са починали в различни периоди, е направил отказ от наследството им само и единствено, за да осуети удовлетворяването на вземането на ищцата.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като е подал отговор в законоустановения срок чрез своя пълномощник. Бланкетно твърди недопустимост на предявените искови претенции, а по същество ги оспорва като неоснователни.

1

Процесният апартамент се ползвал и поддържал от съпругата, децата и брата на ответника. Отрича се ответникът някога изобщо да е бил собственик на имота.

Навежда се и възражение, че исковите претенции са заявени извън преклузивния срок.

Иска се прекратяване на производството, а по същество – отхвърляне на исковите претенции. Претендират се и разноски.

В откритото съдебно заседание всяка от страните заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът доразвива подробни аргументи в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С Присъда № 25/13.06.2017 г. по НОХД № */2016 г. по описа на Софийски окръжен съд ответникът по настоящото дело Д. Т. Е. е признат за виновен в това, че на 01.08.2015 г. е причинил на К. С. П. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда – черепномозъчна травма. Със същата присъда Софийският окръжен съд е уважил частично до размера от 150 000 лв. предявения от ишцата И. И. С. срещу Д. Т. Е. граждански иск за претърпените вследствие на престъплението неимуществени вреди. С Решение № */27.04.2020 г. по ВНОХД № */2019 г. по описа на Софийски апелативен съд присъдата е потвърдена в коментираната част. С Решение № */11.12.2020 г. по н. д. № */2020 г. по описа на ВКС, въззивното решение на САС е потвърдено в същата част, поради което на 11.12.2020 г. присъдата на първоинстанционния съд окончателно е влязла в сила, включително досежно уважения граждански иск.

На 18.02.2021 г. ищцата се е снабдила с изпълнителен лист срещу ответника за сумата от 150 000 лв., ведно със законната лихва, въз основа на влязлата в сила присъда. Видно от Молба вх. № 5408/26.04.2021 г. по описа на ЧСИ *, на 26.04.2021 г. срещу ответника е образувано изпълнително дело № 287/2021 г. за процесната сума.

От относимите писмени доказателства, налични в приложеното заверено копие на изпълнително дело № 287/2021 г. по описа на ЧСИ *, се установява следното:

Съгл. оформената разписка за доставяне (л. 146 от делото), на 25.10.2021г. е направен опит Покана за доброволно изпълнение изх. № 18557/04.10.2021 г. да бъде връчена на ответника на адреса му - гр. Б., ул. „С. С.“ № *, който съвпада и с административния адрес на процесния имот. Синът на ответника е отказал да получи ПДИ, като е съобщил, че баща му се намира в затвора. На 16.11.2021 г. поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист за вземането, са връчени надлежно на ответника чрез Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП.

Съгл. Удостоверение изх. № 893/10.11.2021 г., изд. от РС – Б., на 10.11.2021 г. ответникът Д. Т. Е. е подал заявление за отказ от наследството на Т. Д. Е. с ЕГН:

2

**********, б. ж. на гр. Б., починал на * г. По заявлението е образувано частно гражданско дело № */2021 г. по описа на РС – Б., като отказът е вписан в особената за това книга.

Съгл. Удостоверение изх. № 895/10.11.2021 г., изд. от РС – Б., на 10.11.2021 г. ответникът Д. Т. Е. е подал и заявление за отказ от наследството на Н. Г. С. с ЕГН:

**********, б. ж. на гр. Б., починал на * г. По заявлението е образувано частно гражданско дело № 2133/2021 г. по описа на РС – Б., като отказът е вписан в особената за това книга.

Според Справка от НАП с вх. № 15169/13.10.2021 г. по описа на ЧСИ *, ответникът притежава като единствено недвижимо имущество процесния апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „С. С.“ № *, декларирал е движимо имущество – два леки автомобила и към 07.10.2021 г. е имал действащ трудов договор.

С Постановление за налагане на възбрана върху недвижими имоти вх. рег. № 866/29.03.2022 г. по описа на Служба по вписванията – Б., ЧСИ * е възбранил идеалните части от правото на собственост на ответника от процесното жилище за обезпечение на вземането на ищцата.

Съгл. Съобщение изх. № 19442/14.10.2021 г. и Съобщение вх. № 16230/03.11.2021 г. по описа на ЧСИ *, е наложен запор върху двата леки автомобила, съответно „Мерцедес/250Д“ с рег. № * и „Ровър“ с ДК № *.

Съгл. Известие за доставяне, получено на 19.10.2021 г. от работодателя на ответника, е връчено запорно съобщение с изх. № 19434/14.10.2021 г., касаещо трудови и граждаснки възнагараждения.

Съгл. Известие за доставяне, получено на 20.10.2021 г. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при МП, е връчено запорно съобщение с изх. № 17929/29.09.2021 г., касаещо също трудови и граждаснки възнагараждения.

Съгл. Писмо от „Тексим Банк“ АД вх. № 14896/07.10.2021 г. по описа на ЧСИ * по единствената налична банкова сметка на ответника постъпват несеквестируеми средства, а именно пенсия и социални помощи, като средствата са блокирани във връзка с друго изпълнително дело.

Съгл. Удостоверение РНУ: 36е40199-89с f-444f-8f1c-1cdd53dfd594 за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, ответникът към 15.02.20224 г. е титуляр на 1/6 ид. ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот, както и е собственик на два леки автомобила, за което недвижимо и движимо имущество е подавал съответната данъчна декларация.

От Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 193, том II, дело № 850/1972 г., се установява, че на 06.12.1972 г. е продаден на А. И. Д., М. Д. Д., 3

Христо В. Х., Г. М. Т.а – Х.а, Т. Д. Е. и Н. Г. Ц. – Е.а следният недвижим имот: имот пл. № * (*) по плана на Б., за който имот по плана на града е отреден урегулиран парцел *- * в кв. *- *, с урегулирана площ от 290 (двеста и деветдесет) кв. м., а неурегулирана – 280 (двеста и осемдесет) кв. м., с неуредени регулачни сметки, с построена в имота жилищна сграда, при съседи на имота: улици от две страни, Б. Н. Б. и К. И. С.

Съгл. Удостоверение за данъчна оценка изх. № 7303030004/03.04.2023 г., данъчната оценка на имот 2140, гр. Б., ул. „С. С.“ № *, кв. *, УПИ парцел *, идентификатор на ПИ *, представляващ жилище – къща и земя, възлиза на 21 214 лв.

По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че ответникът Д. Т. Е. е адресно регистриран на адреса на процесния имот в гр. Б., ул. „С. С.“ № * за периода от 1974 г. и понастоящем.

Съдът не обсъжда Справка № 1219519/20.09.2023 г. от Служба по вписванията – Б., тъй като същата касае имоти на лице с имена П. Т. Е., сред които дори не фигурира процесното жилище.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 56 от ЗН.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване: 1.) качеството си на кредитор по отношение на ответника; 2.) че ответникът вписал отказ от наследство; 3.) стойността на имуществото и че същата не е достатъчна да удовлетвори процесното вземане.

Исковете са предявени на 03.01.2023 г., а атакуваните откази от наследство са узнати от ищцата на 09.12.2022 г., т. е. спазен е преклузивният срок по чл. 56, ал. 2 от ЗН, което обуславя извод за процесуална допустимост на исковите претенции.

По делото е доказано по несъмнен начин, че ищцата има качеството на кредитор спрямо ответника. Това нейно качество е възникнало по силата на влязлата в сила осъдителна Присъда № 25/13.06.2017 г. по НОХД № */2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, с която е уважен приетият за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданския иск до размера от 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението.

Вземането на ищцата към ответника е солидно по размер и към момента не е удовлетворено. Наред с това, натрупаната законна лихва, съгласно данните по изпълнителното дело, възлиза на повече от 100 000 лв. На фона на така описаните задължения, ответникът разполага с оскъдно лично имущество – идеални части от процесното жилище, което е с данъчна оценка в пъти по – ниска от вземането на ищцата; две моторни превозни средства и несеквестируеми парични средства. В тази 4 насока са всички справки във връзка с проучването на имуществото на длъжника, извършено в размките на изпълнително дело № 287/2021 г. по описа на ЧСИ *, съвкупно разгледани с Удостоверение РНУ: 36е40199-89с f-444f-8f1c-1cdd53dfd594 за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ. Ответникът не твърди, а още по – малко провежда насрещно доказване за наличие на лично свое имущество със стойност, достатъчна да удовлетвори вземането на ищцата.

Обективно са налични два отказа от наследство, извършени от ответника на 10.11.2021 г. – единият касаещ наследството от бащата му, а другият – наследството от майка му. За основателността на иска по чл. 56 от ЗН е правно ирелевантно дали атакуваният отказ от наследство е извършен с намерение да бъде увреден кредиторът.

Единствено за пълнота, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбелжи, че двата отказа от наследство са извършени след като ищцата вече е била придобила качеството на кредитор, в хода на образувано изпълнително производство и то на 10.11.2021 г. - точно в промеждутъка от неуспешния опит за връчване на поканата за доброволно изпълнение на 25.10.2021 г. и надлежното връчване на ПДИ на 16.11.2021 г.

Неоснователни са възраженията на ответника, че собствеността върху процесния недвижим имот изобщо не е преминавала и не е попадала в неговия патримониум.

Действително според разпоредбата на чл. 48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството – с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; с извършване на конклудентни действия от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството (т. 14 на ППВС № 4/1964 г. на ВС), или когато укрие наследствено имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество). Искът по чл. 56 от ЗН обаче регламентира специфичен ред за защита на кредитора именно срещу отказалия се от наследството, т.е. срещу този, който по своя воля се е лишил от възможността да увеличи патримониума си чрез приемане на наследството. Защитата по чл. 56 от ЗН не предполага приемане на наследството и след това разпореждане с наследственото имущество, а е защита именно срещу изначалния отказ на призования към наследяване да извърши правоприемство от своя наследодател и да придобие като лично имущество, полагащото му се от наследствената маса. В този аспект, без значение за основателността на иска по чл. 56 от ЗН е обстоятелството в чия фактическа власт е бил процесният имот към датата на извършване на отказите от наследство. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгл. т. 14 от Постановление № 4/1964 г. на Пленума на ВС, не се считат за конклудентни действия по приемане на наследството временното управление на наследствените имоти, действия целящи запазването на имота, както и заплащането на режийни и др. разноски.