Решение № 164 от 14.06.2023, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. ХАСКОВО, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Г. П. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500012 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №141/12.11.2021г.,постановено по гр.д.№809/2021г. Районен съдДимитровград: ОТХВЪРЛЯ иска за делба на ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор **** /****/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на *****, одобрени със Заповед No РД-18- 38 от 05.07.2006г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, находящ се в местността „****", квартал „****", вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, с начин на трайно ползване - ,,ЗА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, КОМПЛЕКС, целият с площ от 1660,000 кв.м. /хиляда шестотин шестдесет и шест квдцратни метра/, с номер по предходен план: **** /****/, кв.****, при граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: имот *****, имот *****, имот *****, имот *****, предявен от А. В. А. ЕГН: ********** от ***** и С. В. А. ЕГН: ********** от ***** срещу М. П. Д. ЕГН: ********** , от ******, като недопустим; ОСЪЖДА А. В. А. ЕГН: ********** от ***** и С. В. А. ЕГН: ********** от **** , да заплатят на М. П. Д. ЕГН: ********** , от ****, разноски в размер на 800/осемстотин/ лева за адвокатски хонорар; ОСЪЖДА А. В. А. ЕГН: ********** от **** и С. В. А. ЕГН: ********** от ***** , да заплатят ДТ в размер на 50/петдесет/ лева по сметка на Районен съд- Димитровград.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците А. В. А. и С.

В. А., които чрез пълномощниците си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания 1 за неправилност. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения по приложимите правни норми, които според въззивниците водят до извод различен от този който е направил първоинстанционният съд. Поддържат, че процесният имот е съсобствен между страните, поради което няма процесуална пречка този имот да бъде допуснат до делба според квотите посочени в исковата молба. Излагат подробни съображения относно обстоятелството, че построените в процесния имот сгради не са индивидуална собственост на страните по делото, поради което няма пречка терена върху който са построени тези сгради да бъде разделен между страните. Поддържат също, че тъй като собствениците на земята не притежават обект от построените в него сгради, тази част не представлява принадлежност по смисъла на чл.98 от ЗС, поради което делбата на терена е допустима. Считат също, че делбата на процесния имот би била недопустима само когато собственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл.183 ал.4 от ЗУТ съобразно предвижданията на действащия ПУП. Посочената разпоредба била неприложима в случая, поради обстоятелството, че дори да е налице възможност за изграждане и на друга постройка, за това било необходимо съгласието на всички лица, които нямат сграда в имота и това са страните по делото, които са съсобственици на процесния поземлен имот. Претендират от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Димитровград и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да допусне делба на процесния поземлен имот между страните по делото при квотите,описани в исковата молба,а именно: ¼ ид.част за А. В. А.; ¼ идеална част за С. В. А. и 1/2 идеална част за М. П. Д.. Претендират и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.268 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. П. Д., която чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Димитровград. Претендира и присъждане на разноски .

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Димитровград е бил сезиран с иск за съдебна делба от ищците А. В. А. и С. В.

А., прeдявен от пълномощниците им срещу ответницата М. П. Д. относно следния недвижим имот,а именно: ПОЗЕМЛЕН ИMOT с идентификатор No ***** /*****/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед No РД-18- 38 от 05.07.2006г. на Изп. директор на Агенция по кадастъра, находящ се в местността „****", квартал „****", вид собственост - Частна, вид територия - Урбанизирана, с начин на трайно ползване - ,,ЗА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, КОМПЛЕКС", целият с площ от 1660,000 кв.м.

/хиляда шестотин шестдесет и шест квдцратни метра/, с номер по предходен план: **** /*****/, кв.***, при граници – съседни поземлени имоти с идентификатори: имот No ****, имот No***, имот No ****, имот No ****.

По делото е безспорно установено,че страните по делото са съсобственици на процесния недвижим имот, за който имот същите притежават Нотариален акт за собственост 2 на земеделска земя, възстановена по чл.18ж, ал.1 от ПП3СП33 в съществуващи или стари реални граници от 21.04.1998г. с No ***, том ***, дело No **** на Росен Стоименов Нотариус при Районен съд - гр. Димитровrрад. Съгласно този нотариален акт, на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и чл.483 от ГПК /отм./ за собственици са били признати лицата:

П. А. Д., която е майка на ответницата М. П. Д., починала на 27.02.2018г. в ****, притежаваща 1/2/една втора/ идеална част от имота и двамата ищци - А. В. А. и С. В. А., всеки един от тях притажаващ по1/4 /една четвърт/ идеална част от имота. Установено е също,че с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот от 22.10.2015г., вписан в Служба по вписванията - гр.Димитровград по вх.рег.No 3959, дв. вх. рег. No ****, акт No ***, том ***, П. А. Д. е продала на дъщеря си М. П. Д., притежаваната 1/2 /една втора/ идеална част от процесния поземлен недвижим имот, от който момент имотът е станал съсобствен между страните в настоящето производство. Съгласно представената по делото скица на делбения поземлен имот, в него има нанесени сгради, една от които е построена и в част от съседен поземлен имот. От приетото като доказателство по делото писмо на Община Димитровград изготвено след справка в архива и регистрите на Отдел „Устройство на територията, кадастър и регулация“ при Общинска администрация Димитровград се установява,че не са издавани разрешения за строеж и/или удостоверения за законност на сгради в поземлен имот с идентификатор *** по КК на Димитровград, община Димитровград. По отношение на наличните сгради в процесния поземлен имот никоя от страните не е представила доказателство за собственост или съсобственост.

Пред настоящата инстанция бе назначена съдебно-техническа експертиза,от заключението на която се установява,че процесния поземлен имот е нанесен в КК на **** с идентификатор **** с площ от 1660 кв.м. В картата са нанесени и обекти,съществуващи в този имот, а именно:

1.едноетажна сграда за търговия с идентификатор **** със застроена площ от 28 кв.м., която има характер на строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, в Община Димитровград липсва документация за сградата и данни за собствеността. Обектът функционира като магазин за хранителни стоки;

2.едноетажна сграда за търговия с идентификатор **** със застроена площ от 27 кв.м., която има характер на строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, в Община Димитровтрад липсва документация за сградата и данни за собствеността. Обектът функционира като склад;

3.едноетажна сграда за търговия с идентификатор **** със застроена площ от 29 кв.м., която има характер на строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, в Община Димитровтрад липсва документация за сградата и данни за собствеността. Обектът функционира като склад;

4.едноетажна сграда за търговия с идентификатор ***** със застроена площ от 55 кв.м., която има характер на строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ. В Община Димитровтрад е налично Разрешение за строеж №164 от 28.06.1994г.,съгласно Договор от 11.04.1994г. за учредяване 3 право на ползване на общински терен за монтиране на временен павилион „Агроаптека“ за срок от 3 години, считано от 11.04.1994г. Обектът функцонира като ветеринарна аптека;

5. едноетажна сграда за търговия с идентификатор **** със застроена площ от 161 кв.м., от които 131 кв.м. попадат в съседния ПИ с идентификатор ****, която има характер на строеж по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, няма характер на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ. В Община Димитровтрад липсва документация за сградата и данни за собствеността.

Вещото лице установява в заключението си, че в процесния поземлен имот не е нанесен на място метален контейнер с площ от 21 кв.м., който няма характер на строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ, има характер на преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ и в Община Димитровград липсва документация за него, като същият е свързан с въздушен кабел със съседната му от южната страна сграда с идентификатор ****.

Проследявайки статута на имота назад във времето вещото лице сочи, че този имот, съгласно Заповед №160/24.03.1998г. и скица №102/19.02.1998г. е нанесен в кадастралния план на ***** като дворно място с пл.№***, в кв. ***, при което западната му граница е поставена в съответствие/съвпада/ с уличнорегулационната линия между осови точки **** и ***. Квартал *** и към 1998г. и към момента е отреден „За хотел,обществено хранене, пазар,спортен комплекс,плувен басейн и трафопост“. Установява още, че процесния поземлен имот е нанесен погрешно в кадастралната карта на ****, като грешката се изразява в това, че западната му граница не съвпада с уличнорегулационната линия между осови точки с номера *** и ***, северозападния ъгъл на имота е на отстояние 1,12м. от уличнорегулационната линия,а югозападния ъгъл- на 1,25м. Вещото лице сочи още,че процесния имот не попада в разпоредбите на чл.19 ал.1 от ЗУТ, поради това, че не е за жилищно застрояване и за него важи разпоредбата на чл.19 ал.6 от ЗУТ-урегулиране на поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване. Съобразно квотите на страните, посочени в исковата молба, поземлен имот *** е поделяем на три нови самостоятелни имота с площи съответстващи на квотите на страните-по един имот с площ от 415 кв.м. за всеки иден от ищците/всеки с квота по ¼ ид.част/ и един имот с площ от 830 кв.м. за ответницата/ с квота ½ ид.част/. При разделянето на имота по този начин би се засегнала сграда с идентификатор **** или сграда с идентификатор ****, които към момента се ползват. Същите биха могли да бъдат приведени във вид, отговарящ на законовите изисквания и поради това, този начин на разделяне не е удачен и е възможен само след отстраняване на грешката в нанасянето на процесния имот в КК. Вещото лице прави предложение за делба, при което процесния имот е нанесен коректно, съобразно Заповед №160/24.03.1998г. и скица №102/19.02.1998г. и посочва, че в това предложение биха могли да се сформират два дяла, всеки с по 830 кв.м., съобразно притежаваното право на собственост от страните по делото и изразеното становище на ищците за определянето на общ дял, като за да не се затруднява достъпа до имот с проектен идентификатор ***/поради наличието на търговски обекти-павилиони в западната му страна/, то тези павилиони трябва да се премахнат ако не са законни или 4 трябва да му се учреди право да преминава през съседния имот с проектен идентификатор **** и уточнява, че това разделяне е възможно само след отстраняване на грешката в нанасянето на процесния имот в КК.Т.е. процесния имот попада в квартал, отреден за нежилищно застрояване и е поделяем при условие,че преди разделянето му се проведе процедура по ЗКИР за отстраняване на грешката в нанасянето му в кадастралната карта, т.е. да бъде нанесен коректно на ККТ, съгласно Заповед №160/24.03.1998г. и скица №102/19.02.1998г. към нея.