Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1463 от 12.10.2022, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4293/2022
Вид
Решение № 1463
Подписан
12.10.2022
В сила
20.10.2022
Състав
Ралица Ангелова Маринска Ангелова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.16, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 18, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.21, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.21, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 ал.1, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5, ал.1, т.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал.4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. Плевен, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20224430104293 по описа за 2022 година

Производство е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

Постъпила е молба от С. М. Н., чрез адв. Д. С., против Б. Н. Б., от гр.

Плевен, която се твърди, че страните са живели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат едно родено дете- Б. Б., род. 19.11.2018г.

Твърди, че по време на съвместното си съжителство е била обект на домашно насилие от страна на ответника. Посочва, че въз основа на спогодба по гр.д.

№5158/2021г на ПлРС, родителските права върху детето са предоставени на майката. Твърди се, че на 09.07.2022г, е упражнено домашно насилие върху молителката, в присъствието на детето, когато, докато е държала детето, ответникът я е ударил през лицето и е започнал да я обижда. Посочва, че последния акт на домашно насилие е бил на 23.07.2022г., когато ответникът е дошъл да вземе детето в режима на лични контакти, но молителката и детето били болни. Твърди се, че ответникът е бил предупреден от молителката за заболяването, но същият е дошъл пред дома й в 08,00 ч на сутринта и е започнал да крещи, да я заплашва и да я обижда, като я е наричал „боклук, проститутка“, в присъствието на детето. Посочва, че е повикала полиция, която е дошла. Твърди, че от тогава, до 06.08.2022г, е била подложена на 1 тормоз по телефона от ответника. Твърди се, че многократно я е заплашвал, че ще я убие. В заключение моли съда да постанови мерки за закрила спрямо нея и спрямо детето Б. Б., род. 19.11.2018, включително и незабавни такива. Представя се декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.

Ответникът Б. Н. Б., чрез адв. А. З., депозира писмено отговор, с който оспорва твърденията в молбата и моли съда да я остави без уважение, като неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази становищата на страни, на основание събраните по делото доказателства и Закона, намира за установено следното:

По делото въз основа на Определение №3282/09.08.2022г. е издадена Заповед за незабавна защита №50/09.08.2022г., с която са постановени мерки за закрила по реда на чл. 18, ал.1 от ЗЗДН, в връзка с чл. 5, ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗДН, спрямо молителката С. Н. и спрямо детето Б. Б. Б..

Безспорно по делото се установява, че въз основа на спогодба по гр.д.

№5158/2021г. на ПлРС, на доклад на настоящия състав, упражняването на родителските права върху детето Б. Б. Б., са предоставени на майката мол .С.

Н., определено е местоживеене на детето при неговата майка на адрес г***; бащата Б. Б. се е задължил да заплаща на детето месечна издръжка, в размер на 200лв. и са определени лични отношения на бащата Б. Н. Б. с детето Б. Б.

Б.- всяка втора и четвърта седмица от месеца, в присъствието на майката, за времето от 9ч. до 12ч. в събота и от 9ч. до 12ч. в неделя, както и по всяко друго време по договорка между страните.

По делото с молбата е представена Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН от мол. С. Н., с която удостоверява, че на 23.07.2022г., е била малтретирана, обиждана и заплашвана с убийство, в присъствието на детето Б. Б., което продължило до 06.08.2022г. В декларацията са изложени данни за други случаи за домашно насилие, което не са предмет на настоящото дело- от 2017г. и 2021г.

По делото се установява, въз основа на служебно изготвени справки, че срещу ответника Б. Н. Б., са образувани други три дела по ЗЗДН, а именно гр.д.№8098/2016, гр.д.№ 2759/2018 и гр.д.№3093/2018 на ПлРС. Към делото са приложени и служебни разпечатки на делата от деловодната система от съда. Съдът констатира, че и по трите дела не участва като страна 2 молителката С. Н..

От служебно изготвената справка съдимост се установява, че отв. Б. е неосъждан ; има наложено административно наказание по чл. 78 а от НК.

Установява се също от представената справка от ОДНБПЗ към УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ Плевен, че отв. Б. не се води на диспансерно наблюдение, същият е двукратно хоспитализиран включително и по задължителен ред в Първа психиатрична клиника – отделен за остри психотични разстройства, в периода от 06.06.2018г до 05.07.2018г. и в периода 21.07.2021г. до 09.08.2021г., с диагноза „биполярно афективно разстройство“, сегашен епизод – маниен, без психотични симптоми.

По делото е изготвен и приложен социален доклад, в който се посочва, че основните грижи за детето Б. се полагат от майката С. Н., с подкрепа на нейните близки и роднини. Майката е с високо чувство на отговорност спрямо детето, осигурила е базисните му нужди, съблюдава безопасен и здравословен режим на отглеждането. Майката с детето живеят в гр. ***.

Жилището е собственост на майката, с отлични хигиенно-битови условия.

Бащата Б. Б. живее в собствено жилище в ж.к.“Дружба“, с добри битови условия. Майката С. Н. работи в собствено студио като фризьор. Към доклада са представени 2 бр. оценки на родителски капацитет на страните по делото, родители на малолетното дете Б.. От оценката, изготвена за бащата Б. Б., като заключение е посочено, че като цяло е загрижен за развитието на детето си.

Установена е нарушена комуникация между родителите на детето. От оценката на родителския капацитет на майката се установява, че същата е загрижена за цялостното развитие на детето, същото е приоритет за нея.

По делото се установява също, съобразно служебно изискана справка от Първо РПУ ОДМВР Плевен, /л.70 и следващите/, че по жалба на С. Н. против отв. Б. Б., е образувана преписка от 2018г., приложена в заверено копие.

Съдът констатира, че приложената преписка не касае предмета на настоящото дело.

По делото се установява също, съобразно представена Докладна записка по преписка №177-200/9605/2022г. по описа на Първо РПУ- л. 180 от делото, от която се установява, че за дата 23.07.2022г. , има отразен подаден сигнал в 9,10ч. от мол .С. Н., за скандал на адрес гр. ***, адреса е посетен от екип на сектор Пътна полиция. По делото се установява, въз основа на представена 3

Докладва записка, извършена по повод искане по настоящото дело, че след извършена допълнителна проверка е установено, че адреса е посетен от екип на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР Плевен, в състав В. К. и Ц. Х..

По делото се установява също, съобразно изискана и представена преписка №4001/2022 по описа на РП Плевен, образувана по депозирана жалба от С. Н. от 11.07.2022г. Установява се, че по преписката има постановление за отказ на образуване на досъдебно производство. Съдът констатира от съдържанието на преписката, че не може да се установи конкретна относимост към предмета на настоящото дело, доколкото не може да се установи конкретна дата.

По делото е изслушана лично молителката Н., в съдебно заседание на 12.09.2022г., която посочва, че спрямо нея и детето на 09.07.2022г. и на 23.07.2022г. от страна на ответника е извършен акт за домашно насилие. По отношение на дата 23.07.2022г., посочва, че е било ден за лични отношения на бащата с детето, но тъй като детето е било болно, му е казала, че няма да му го предаде. Твърди, че ответникът е започнал да крещи пред блока, както и по телефон. Посочва също, че не знае кога е извикала полиция, тъй като не си спомня. Молителката посочва също, че и на двете процесни дати на 09.07.2022г. и на 23.07.2022г. детето е присъствало и е ставало свидетел на това как ответникът я обижда.

При изслушване на отв. Б. същият заявява, че на процесната дата 09.07.2022г., не е имал какъвто и да е контакт с майката и детето, като лична среща е осъществена на 10.07.2022г. Посочва, че личен контакт с майката и детето не е имал и на 23.07.2022г., когато отново не му е дала детето като е заявила, че е с Ковид.

По делото като свидетели са разпитани *** Б.а и В. К., от показанията на които се установява следното: свидетелката *** посочва, че знае от молителката Н., че Б. я тормози и обижда. Конкретно за процесната дата 23.07.2022г. посочва, че Н. й се е обадила по телефона и й е казала, че двете с детето са болни, а Б. е дошъл да вземе детето, тъй като е било ден за свиждане, но е дошъл пиян, започнал е да я заплашва и тя е викнала полиция.

Свидетелката сочи, че по-късно през същия ден случайно е видяла отв. Б., който според нея е бил пиян. Свидетелката посочва, че Н. й е казала, че не е дала детето на бащата, тъй като е било болно. По отношение на процесната 4 дата 09.07.2022г., посочва, че Н. й е споделила, че тогава е била бита и тормозена от Б.. Посочва, че за тази дата – 09.07.2022г., също е бил ден за лични отношения, като ответникът е бил дошъл и е имал нож в чантата. Н. е чакала бащата да дойде, но той е закъснял и тя се е прибрала. Свидетелката твърди, че Б. я е ударил по главата, докато тя е държала детето на същата дата.

Свид. *** Г.а посочва, че знае от молителката Н., че през м. юли са били болни с детето, отказала е на бащата да му даде детето, той се е ядосал и се е наложило да извикат полиция. Свидетелката описва различни ситуации, които нямат отношение към процесните дати 09.07.2022г. и 23.07.2022г.

Посочва, че е чувала, че й е споделяла за отправени заплахи. Свидетелката описва ситуация, при която Б. е дошъл в ателието, където работи Н., и са имали конфликт.

Свид. Д. М. посочва, че на 09.07.2022г. Б. му се е обадил по телефона и му е казал, че Н. не му дава да види детето. Свидетелят посочва, че бащата е осъществил контакт с детето на следващия ден на 10.07.2022г., за което също Б. му е казал. Посочва, че за 23.07.2022г. Б. му е казал, че Н. отново не му дава детето, както и че е викана полиция тогава. Свидетелят посочва също, че знае от Б., че майката не му е дала детето, тъй като е закъснял. Свидетелят уточнява, че на 23.07.2022г. е била викана полиция.

Свидетелят *** Б.а, майка на ответника, посочва, че на 09.07.2022г. Н. й се е обадила, казала е, че Б. е закъснял и затова не е имало среща с детето.

Среща е проведена на 10.07.2022г., на която е присъствала и тя.

Свидетелката посочва, че на 09.07.2022г и Н., и синът й, отв. Б., са й са обадили и са се оплакали един от друг, като са заявили, че среща не е имало.

За 23.07.2022г. свидетелката посочва, че не знае нищо, тъй като е била на село.

Свидетеля В. К. посочва, че е посетил адреса на молителката на ул.“***, не може да посочи по чий сигнал е извършено посещението, но посочва, че на адреса пред жилището е установен отв. Б., който е бил сам. Свидетелят К. посочва, че на два пъти той и колегата са се качвали на третия етаж, където е домът на Н., звънели са, но никой не е отворил и не са осъществили контакт с майката и с детето.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

5

Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съобразно нормата на чл. 2, ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете, се счита всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

В случая, от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът приема, че на процесната дата– 23.07.2022г, отв. Б. Б., е осъществил акт на психическо домашно насилие над молителката С. Н., изразяващ се в нанасяне на обиди и заплахи с убийство, осъществен на обществено място- пред дома на молителката, находящ се в гр. ***, който акт е осъществен в присъствието на детето Б. Б. Б.. Съдът намира, че описаният акт на домашно насилие над молителката и над пострадалото дете Б., се установява както от приложената с молбата декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, така и останалите събрани по делото доказателства- обясненията на самата молителка, показанията на св. ***, *** Г.а и В. К., както и от приложената преписка от Първо РУ ОДМВР- Плевен, установяваща, че адресът на молителката е посетен по неин сигнал- за скандал. Посочените писмени и гласни доказателства, съдът приема и кредитира като еднопосочни и кореспондиращи по между си, установяващи описаният по- горе акт на психическо домашно насилие- отправяне на обиди и заплахи. Безспорно се установява също и обстоятелството, че по същото време, детето Б. е било в дома си- при своята майка, за което сочат и показанията на свидетелите Т.