Определение № 2889 от 10.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2889 гр. Пловдив, 10.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502275 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. чл.415, ал.5 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Х. К. Л., ЕГН **********, чрез адв. Я. Т., против разпореждане №17802 от 23.06.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 12246/2024 г. по описа на ПдРС, V гр.с., в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение №5964/15.07.2024 г., издадена по ч.гр.д. №12246/2024 г. на ПдРС, V гр.с., по отношение на главницата в размер от 1252.23 лв.

С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт и се иска отмяната му и уважаване на искането. Аргументира се, че иск за главницата не е предявен от кредитора.

В постъпилия писмен отговор „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД чрез процесуалния представител излага съображения за неоснователност на частната жалба. Претендират юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от страните, и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – длъжник в 1 производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.415 ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството по ч.гр.д. № 12246/2024 г. по описа на ПдРС, V гр.с., е образувано по заявление на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Х. К. Л. за конкретизирани в заявлението суми, произтичащи от вземане за незаплатена топлинна енергия, а именно: сумата 1252.23 лв. - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ........................................, за периода от 01.12.2022 г. до 31.10.2023 г., както и сумата от 174.38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.02.2023 г. до 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.07.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 28.53 лева - държавна такса и 50 лева /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено изцяло, като е издадена заповед №5964/15.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за същите суми.

Издадената заповед е връчена на длъжника при отказ за получаване. На 10.10.24 г. е постъпило възражение от Л., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. ПдРС е указал на заявителя, на основание чл.415, ал. 1, т.2 от ГПК, да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението. Предупреден е и, че ако не стори това в срок, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена на основание чл.415, ал.2 от ГПК.

Съобщение е получено на 17.10.2024 г., като преди изтичане на едномесечния срок, на 28.10.2024 г. заявителят е подал молба до съда, с приложена искова молба. В същата ищецът е посочил, че на 30.08.2024 г. длъжникът е заплатил част от сумите – 1252.23 лв., като е предмет на иска по чл.422 ГПК са останалите суми.

На 11.06.2025 г. длъжникът е подал молба с искане за обезсилване частично на заповедта за изпълнение относно главницата от 1252.23 лв., за която не е предявен иск. Приложен е и препис от решение по гр.д. №18519/24 г. на ПдРС, без отбелязване да е влязло в сила. След служебна справка се 2 установи, че по същото е образувано въззивно производство пред ОС Пловдив, като делото е насрочено за разглеждане. Кредиторът е възразил срещу искането, като е посочил, че не поддържа искането си за издаване на изпълнителен лист в тази част.

С обжалваното разпореждане №17802/23.06.2025 г. ПдРС е оставил без уважение искането по съображения, че съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл.418, но в настоящия случай липсата на предявен установителен иск за цялото вземане се дължи на плащане от страна на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение и преди депозиране на възражение. Доколкото заповедното производство е постигнало целта си по отношение на претендираната главница, то за заявителя не е бил налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 ГПК, което обаче не обуславя извод за наличие на предпоставки за обезсилване на заповедта, а за неоснователност на искането за издаване на изпълнителен лист, което изрично се сочи, че не се поддържа. Предвид това е прието, че заповедта не подлежи на обезсилване, като искането следва да се остави без уважение, както и искането за издаване на изпълнителен лист за главницата.

Изводите не се възприемат от настоящия състав. От длъжника е депозирано възражение по чл.414 ГПК, като се твърди, че не дължи изпълнението по издадената заповед за изпълнение, но не се твърди плащане на сумата. Ето защо съдът е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск. Искът обаче е предявен не за всички суми, а за сумата от 174.38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.02.2023 г. до 11.07.2024 г., законната лихва върху главницата в размер на 23.71 лв., разноските по делото в размер на 78.53 лева. Предмет на иска не е главницата, за която е налице признание на кредитора, че е получена, като това е станало преди връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.

Налице е обаче оспорване от длъжника и на тази сума, за която не е предявен иск. Ето защо според настоящия състав са налице предпоставките за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по отношение на сумата от 1252.23 лв. Като е достигнал до друг краен резултат, състава на районния съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и да се постанови нов по същество.

3

Разноски са поискани единствено от заявителя, като, с оглед изхода на делото, не се дължат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №17802 от 23.06.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 12246/2024 г. по описа на ПдРС, V гр.с., в частта, в която е оставено без уважение искането на Х. К. Л., ЕГН **********, за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение №5964/15.07.2024 г., издадена по ч.гр.д.

№12246/2024 г. на ПдРС, V гр.с., по отношение на главницата в размер от 1252.23 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 от ГПК частично заповед за изпълнение на парично задължение №5964/15.07.2024 г., издадена по ч.гр.д.

№12246/2024 г. на ПдРС, V гр.с., по отношение на главницата в размер от 1252.23 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. ........................................, за периода от 01.12.2022 г. до 31.10.2023 г.

В останалата част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4