Решение № 19457 от 25.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19457 гр. София, 25.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В. като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110121355 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „И“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление – град София, ж.к.“Л“, бл. ......., представлявано от управителя ....... чрез адвокат Б. В. С. - АК К, със съдебен адрес - град Перник, п,к, 2300, ул.

„......“ № ...... против М. В. Ш. ЕГН **********, с адрес – град София, М телефон ......, електронна поща: *********.

Ищецът твърди, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ответницата като длъжник е възразила.

Твърди се от ищеца, че между страните е бил сключен индивидуален Договор за потребителски кредит с № SO 2585 от дата 28.06.2021 година, като от името на ищеца с търговско наименование HAPPY CREDIT като кредитодател и М. В. Ш. като кредитополучател.

Твърди се, че договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалния Договор за потребителски кредит е сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.

Твърди се, че договорът между страните е сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален идентификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „И“ ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл.13, ал.4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.

Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор, кредитополучателят е 1 декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.

Твърди се, че по силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит на ищцата е бил отпуснат кредит в размер на 400,00 лева.

Твърди се, че сумата е била предоставена по личната банкова сметка на ответника, с което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения индивидуален Договор като заплати сумата в размер на 433,00 лв., ведно с дължимата договорната лихва.

Сочи се, че договорът е за срок от седемдесет и пет дни, като сумата по същия е следвало да бъде издължена на 11.09.2021 г. - на една погасителна вноска.

Твърди се, че ответникът не е извършвал плащания по договора и дължи главница в размер на 400.00 лв.

Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 33,00 лв. за периода от 11.09.2021 г. - датата на първата вноска до 11.09.2021 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Договорната лихва реално е начислена за целия периода на Договора - в настоящия случай 75 дни, но е изискуема на падежа и не е за един ден.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „И“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление – град С, представлявано от управителя ....... и М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес – град София, М телефон ......, електронна поща: [email protected], че съществува вземане на „И“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление – град С, представлявано от управителя ....... и М. В. Ш., ЕГН **********, с адрес – град София, М телефон ......, електронна поща:*********дължи на „И“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление – град С, представлявано от управителя ........, сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 14497/9.10.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 53926/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата на главницата от 400,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO № 2585/28.6.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 16.9.2021 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 33,00 лева, представляваща неплатена договорна лихва, дължима за периода от датата на първата вноска 11.09.2021г. до 11.09.2021 г. - датата на последната вноска.

Прави се искане за присъждане на сторените разноски пред заповедния съд и исковия съд.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът не оспорва допустимостта на исковата претенция. Ответницата оспорва основателността на иска, като се твърди, че е налице нищожност на сключения потребителски кредит SO № 2585/ 28.06.2021 година.

Ответницата оспорва и твърди, че договорът е недействителен поради противоречие с добрите нрави, - липса на преддоговорна информация, твърди се, че договорът съдържа неравноправни клаузи. Ответникът твърди, че претендираната договорна (възнаградителна) лихва в размер на 33,00 лева за 1 ден следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, 2 ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и заявява възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Ищецът доказа, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 53926/2021г. по описа на СРС, 143 с-в. В заповедното производство се доказа, че е била издадена заповед за изпълнение от 09.10.2021г. за процесните вземания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед и съдът е разпоредил на заявителя да предяви в едномесечен срок иск по чл. 422,ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Доказа се, че в срок е предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, което и условие е обуславя допустимостта на настоящото производство.

Доказа се, че между страните е бил сключен индивидуален Договор за потребителски кредит с № SO 2585 от дата 28.06.2021 година, като от името на ищеца с търговско наименование HAPPY CREDIT, в качеството му на кредитодател и М. В. Ш., в качеството и на кредитополучател.

Доказа се, че договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като Договора за потребителски кредит е сключен във формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия.

Доказа се, че договорът между страните е сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „И“ ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на Договора на основание чл.13, ал.4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.

Доказа се, че съгласно сключения между страните Договор, кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.

Не се оспорва обстоятелството, че по силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит на ищцата е бил отпуснат кредит в размер на 400,00 лева.

Доказа се, че сумата е била предоставена по личната банкова сметка на ответника, с което Дружеството е изпълнило задълженията си по Договора, а кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения индивидуален Договор като заплати сумата в размер на 433,00 лв., ведно с дължимата договорната лихва.

Доказа се, че договорът е за срок от седемдесет и пет дни, като сумата по същия е следвало да бъде издължена на 11.09.2021 г. - на една погасителна вноска.

По делото не се представиха доказателства, че ответникът е извършвал плащания по договора.

Доказа се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за потребителски кредит между страните, ответникът дължи уговорена договорна лихва в 3 размер на 33,00 лв. за периода от 11.09.2021 г. - датата на първата вноска до 11.09.2021 г. датата на настъпване на падежа на договора. Договорната лихва реално е начислена за целия периода на Договора - в настоящия случай 75 дни.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени обективно съединени установителни искови претенции по реда на чл.422 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, с правна квалификация:

- по иска за главница – с правна квалификация чл.240, ал.1 във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за договорна лихва – с правна квалификация чл.240, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.

Заявените искове са допустими като предявени от лице, което твърди и доказва правен интерес пред местно и родово компетентния съд и при идентитет на заявеното пред заповедния и исковия съд и следва да бъдат разгледани по същество.

По същество

Налице е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 от ЗПК по реда на ЗПФУР.

Главницата по процесния договор е в размер на 400 ,00лева, а договорната лихва е в размер на 33,00 лева, които обстоятелства се установяват от представените по делото писмени доказателства. Доколкото съдът е сезиран да се произнесе със сила на пресъдено нещо дали вземането за главница и договорна лихва е дължимо или не, то следва да разглежда исковата претенция само в тази част въз основа на заложения в ГПК принцип на диспозитивното начало.

От представения по делото „въпросник опознай своя клиент“ се установява последователността на извършените операции, както и предоставената преддоговорна информация от доставчика на финансовата услуга, в настоящото производство – ищец и приетата от потребителя, в настоящото производство – ответник. По делото не се установява нарушаване на правилата на чл. 18 от ЗПФУР по отношение на предоставяне на изискуемата преддоговорна информация от доставчика до потребителя.

С оглед на факта, че по делото не е налице спор дали е сключен процесния договор или не, то съдът счита че страните са запознати със съществуващото между тях облигационно правоотношение. Не се спори и по отношение на факта на получаване на процесната сума, като въз основа на извършената констатация се прави обоснован извод за надлежното и предоставяне от ищеца по делото.